Д-р Самюел Шуберт: Тръмп ще изтъргува войната в Украйна като сделка

Д-р Самюел Шуберт е ректор на виенския клон на реномирания университет „Уебстър“ и е водещ американски експерт в областта на международните отношения, енергийната политика и Източна Европа. Завършил е политически науки в университета „Джордж Вашингтон“ в САЩ. Работил е като консултант към ООН и Европейския парламент. Активен участник в Американската асоциация за политически науки за защита на културното наследство по време на конфликти. 

- Как оценявате победата на Тръмп на проведените в САЩ президентски избори?   

-  Неолибералният глобален модел, който демократите експортираха по целия свят в продължение на последните десетилетия, претърпя пълен провал и получи силен шамар в лицето. В международен аспект ни предстои да видим дали Тръмп има свой „американски проект“, различен от досегашния. Дали е наясно с последиците за САЩ, ако загубят командните висоти в нормативно-правната система в международната търговия и финанси. И дали в резултат на обявените от него мерки не би възникнало ново разделение на света и свиване по площ и обем на световната капиталистическа икономика както преди 1991 г.

- Резултатите от прехода бяха неочаквано добри за неолибералите.

- Да, наистина, жизненото равнище и благоденствието скочиха силно нагоре - Китай, Русия, Източна Европа и т.н. Натрупани бяха милиарди и милиарди долари, американската икономика преживя истински скок през деветдесетте.

- Защо САЩ не бяха склонни да споделят част от това богатство със страните, за чиято сметка забогатяха? 

- На Запад държавата не притежава дялове в концерните и не може да им налага решения.

- Именно концерните с политическата подкрепа на администрацията решиха да инвестират в Китай и да го превърнат в модерен индустриален гигант? 

- Те се надяваха, че успоредно с извличането на огромна икономическа изгода ще установят в Китай и в Русия неолиберална пазарна и политическа система, чрез която да могат да се намесват в управлението им. Но богатствата, извлечени от бившите социалистически страни,  яха обсебени от малка група хора, които натрупаха свръхбогатства. 

Изтокът вече не е чак толкова различен от западния неолиберален модел, но не е и част от него - особено Китай, Русия, Северна Корея и Иран, които проявяват и стремеж към консолидация и независимост.

- А останалите страни от  БРИКС? 

- Бразилия, Индия и Саудитска Арабия са опортюнисти и се опитват да извлекат икономическа полза за себе си, да останат свързани с долара и с неолибералния глобален икономически ред. В сравнение с тях по-гореспоменатите страни разглеждат Запада като заплаха за своята културна и национална идентичност, което е далеч по-дълбоко от едно икономическо противопоставяне.

- Защо тогава Бразилия и Индия не остават в зоната на Запада, а участват БРИКС? 

- Безспорно те имат икономически интереси за сътрудничество и със страните от БРИКС. Има го и фактора на протест и еманципация по отношение на колониалното ограбване, на което са били подложени столетия наред от Запада. Но те не биха искали да попаднат под нова зависимост, този път от Китай или Русия. Но ако утре САЩ или ЕС кажат, че спират да поставят „демократични и културни условия“ за икономическа помощ и инвестиции, като единственото им изискване ще бъде да се прекратят икономическите връзки с Китай и Русия, БРИКС ще се разпадне.

- В такъв случай как би могъл неолибералният модел да стане атрактивен и да работи, без да доминира и ограбва по-слабите?

- Това е един от най-брилянтните въпроси, които някой някога ми е задавал! Въпрос, на който наистина нямам отговор. Може би отговорът е в историята и идеологията на САЩ и Запада през последните 250 години. Александър Хамилтън, един от основателите на САЩ и създател на Американската икономическа школа (1789 г.), твърди, че правителството следва да създава възможности за забогатяване на отделните граждани, което неминуемо води до забогатяване на нацията.  

До Клинтън нещата с Русия и Китай вървяха горе-долу добре, 

но по време на управлението му започна натиск за промени в ценностната система, с което бе преминат един непозволен рубеж. Като венец на всичко, през 2016 г. Хилари Клинтън обяви, че Америка е изключителна и незаменима държава. Крайно нескопосано изказване, дори и да си го е мисл​ила, не трябваше да го казва. То е оскърбително дори и за западните страни съюзници, като Франция и Британия, да не говорим за Русия, Китай, Индия или която и да било друга страна или култура. Така възникна и се разви БРИКС, където водещи са Русия и Китай.  

- Би ли могла неолибералната система в днешните условия да се трансформира?  

- За съжаление, след разпадането на СССР и Варшавския договор САЩ заеха крайно арогантна позиция в ролята си на единствен лидер в света. С поредица от най-вече военни действия, като окупирането на Ирак, влизането в Афганистан и разтурването на Либия, те загубиха своя авторитет. 

- Каква е днес вътрешнополитическата ситуация в САЩ? 

- Има една влиятелна група от хора в демократическата партия, които определят себе си като „неолиберален прогресивен градски елит“. Те живеят главно по двете крайбрежия и в по-големите градски центрове във вътрешността на страната. Влагат много пари в образованието си и започват да вярват, че знаят всичко по-добре от другите, че техният път е най-правилният и че са богати, защото са по-умни. Останалите са бедни, защото са глупави и примитивни. Истината е, че този елит е в окаяно състояние, дадох ​и пример с Хилари Клинтън.

- Как се стигна до тези резултати на изборите?

- Изборите показаха, че Тръмп бе подкрепен отвсякъде. Това не беше победа само за него, а едно демонстративно затръшване на вратата пред целия "либерално-прогресивен“ естаблишмънт, който трескаво се опитваше да вкара всички в калъпа на своя мироглед за живота и света. Известно време хората го търпяха, защото икономиката все още вървеше добре, цените бяха ниски и всеки затваряше очи за техните приумици.

- Защо, след като най-добрите икономисти обслужват “либерално-прогресивната“ върхушка, не беше предотвратен икономическият спад? 

- Това е наистина добър въпрос, защо умни и образовани хора правят глупости. Имам само едно обяснение - от надменност и самонадеяност. Богатството, което натрупа американското общество през последните 100 години, е невероятно и страната показа в това отношение огромен успех. Не бих могъл да кажа, че е най-добрата система, но е най-успешната, която познаваме досега.  

Но както всяка друга успешна система, тя излезе извън контрол 

Започна преходът от свободна политическа среда към общество, в което човекът не е социално свободен. И това силно разочарова хората, засегна техните дълбоки чувства и в момента, в който икономиката блокира, обществената система вече стана неприемлива за по-голямата част от населението. При това не само в САЩ, но и по целия свят.

- В навечерието на изборите като че ли беше постигнат някакъв компромис между противостоящите елитни групировки? 

- Много се надявам да е така, това е най-логичният начин за намиране на изход от съществуващата криза и единственият способ за функциониране на свободното общество.

- Какво ще иска да постигне Тръмп през следващите четири години? 

- Не се наемам да прогнозирам, защото не зная дали самият той го знае. Едва ли е способен да гледа толкова далеч в бъдещето. Той обяви, че ще намали данъците, но това няма да засегне малките фирми. Ако въведе вносни мита, дори само 2-3%, това веднага ще подсили инфлацията и ще бъде бедствие, особено за ниската и средната класа, а богатите ще получат допълнителни облаги.

- Колко дълго ще управляват републиканците?

- Не очаквам т.нар. „крайно прогресивни леви“ от Демократическата партия скоро отново да се доберат до властта. Идеите им се разминаха твърде силно с разбиранията на избирателите и с времето. Дори се стигна до силен трус в самата партия, много хора от средата избягаха и се обединиха със средата на републиканците.

- Каква ще бъде политиката към ЕС и към останалите райони на света? 

- В управляващия елит на ЕС идеите, които доминират в момента, са „прогресивно-либералните“, но напоследък и там започна ерозия. В Австрия една трета от избирателите гласуваха за дясно управление. Във Франция също има придвижване надясно, следват Унгария, Словакия. ЕС има нужда от нова политика, която да съответства на новия идеологически избор в САЩ, което ще създаде по-добри възможности за сътрудничество с републиканците във Вашингтон. Що се отнася до света - в най-радикалния случай САЩ ще въведат 10-15% мита за всички вносни стоки, ще изтеглят американските войски от Европа и ще намалят военното си присъствие във всички останали части на света. Ако престанат да се ангажират активно с международни въпроси и да разглеждат различни райони на света като зони на своите национални интереси, ще могат да ориентират повече финансови и материални ресурси за вътрешни нужди.

- При какви обстоятелства би могла Украйна да спечели войната, в т. ч. и с помощта на Запада? 

- При никакви, казвам ви го най-сериозно. Тя няма повече никакъв шанс, не толкова от липсата на военна техника и снаряди, колкото от липсата на хора. Остава им единствено възможността да тероризират руското население. 

Ситуацията с Украйна е тъжна 

В Донецк и Луганск са металите, въглищата, минералите, огромните промишлени предприятия, построени още по съветско време. Крим от историческа и стратегическа гледна точка е особено ценен за Русия. Ако Украйна остане без Крим, Донецк и Луганск, тя ще се превърне в селскостопанска страна и нищо повече. Войната се води на изтощение, а историята ни учи, че Русия не е губила нито една решаваща война срещу която и да е страна по света. При това не става дума за числеността на руснаците, а най-вече за техния дух.

- Светът беше разделен на два блока след 1945 г., днес не е ли вече единен? 

 - Днес сме разделени не идеологически, а по разбирането дали светът да бъде еднополярен или многополярен. Русия заяви още преди Китай, че иска многополярен свят. Намирам тази идея за опасна, мисля, че и Путин трябва да го разбира - многополярният свят винаги е водил до войни.

- А кое е по-доброто решение?

- Най-доброто решение е двуполярност, но днес вторият полюс вече не е Русия, а все повече е Китай. Но Русия не иска да приеме този обрат и настоява за многополярност, поради което ситуацията е безизходна, защото едва ли Русия ще се съгласи така лесно да бъде второстепенна по отношение на Китай.

- И каква ще бъде реакцията на Доналд Тръмп по този въпрос? 

- Щял да остави света да прави каквото си иска и да дойде отново, когато го повикат, за да пометял боклука. И САЩ отново щели да станат доминиращата световна сила и да управляват още 100 години.

- Очакват ли ни дълбоки промени? 

- Появиха се сериозни противоречия и е най-добре да седнем зад масата на преговорите заедно всички, като Запад​ът ще трябва преди това да свали своите условия - човешки права, ​джендърни теми и т.н. И тогава нищо няма да пречи да обсъждаме каквато и да било нова световна система. С Русия имаме общи традиции и не можем да я отделим от западната култура - музика, литература, сътрудничеството в Космоса и т.н. Жалко е, че след края на Студената война изолирахме Русия. Тогава все още руският елит, руското ръководство и самият Путин бяха ориентирани либерално и искрено искаха да станат част от Запада, но бяха отблъснати. Днес трябва да се опитаме да намерим отново нашите общи интереси. Мисля, че с идването на Тръмп има простор и оптимизъм за постигане на споразумение с Русия.

- Какво би могло да съдържа такова споразумение? 

- Да бъдат възстановени всички онези споразумения, които гарантират взаимната сигурност, като “Открито небе“, договора за ограничаване на ракетите със среден и малък радиус на действие и т.н. Тези споразумения съществуват и трябва да бъдат задействани отново. САЩ, ЕС и НАТО трябва да покажат на Русия, че те не са нейни врагове, че Швеция и Финландия нямат основания да се страхуват. 

- След влизането им в НАТО навярно за Русия ще е далеч по-трудно да започне конструктивни преговори? 

- Да, в това е и проблемът, разширяването на НАТО трябваше да се прави в сътрудничество с Русия. Най-голямата грешка на Запада бе неговата намеса в процеса на приватизацията в СССР и в Източна Европа, най-вече начинът, по който бе извършена. Трябваше всяка отделна страна да я осъществи според своите условия и специфика.

- Очаквате ли новото американско ръководство да излезе с нова инициатива за помиряване с Русия? 

- Да, убеден съм и очаквам такава инициатива да стартирана след 20 януари. Не допускам Тръмп да си признае, че Западът е допуснал грешка, нито че различните инициативи на всички досегашни американски администрации  бяха неискрени и изпълнени с арогантност и високомерие в убеждението, че Русия е слаба и ако бъде заплашена със санкции и изолация, ще е принудена да приеме условията на Запада. Има нужда от спокойна среща, далече от обществеността и пресата, където да бъдат обсъдени и отстранени всички препятствия с цел започване на нова ера във взаимоотношенията. Интересите на опонента обикновено са свързани с фактори, осигуряващи оцеляването и запазването на страната и материалните основи на нейното съществуване. За САЩ това е единната световна търговска система. В дългосрочен аспект САЩ и Запад​ът имат много повече общи стратегически вектори с Русия, отколкото с Китай. Не става дума за икономически, а преди всичко за културни измерения. Днес китайците кротко си седят и с наслада наблюдават как едната велика сила се задъхва, а другата - САЩ, вътрешно кърви.

- Тази картина не би трябвало да ги радва, ако нещо стане не както трябва, могат да си загубят партньорите. 

- Да, Китай има остра нужда от Запада като пазар за своите стоки, а от Русия - като източник на евтини суровини.

- Означава ли това, че през следващите години Тръмп ще предприеме сериозни действия срещу Китай? 

- Да, непременно. Но не "гореща" война, тъй като на САЩ все още им трябва Тайван с полупроводниците. Не вярвам и Китай да иска да го превземе със сила, и той има нужда от тези полупроводници.

- В Украйна преговорите бяха прекъснати и войната продължава. Ще намери ли Тръмп смелост да поеме отговорността за започване на нови преговори? 

- Тръмп и отговорност - никак не ми се връзват тези две понятия. Този човек е безотговорен към всичко. Той никога няма да поеме отговорност за нещо, ако не вижда пряка изгода от това. Но мисля, че ще се опита да изтъргува сделка в  своя маниер. Мисля, че от него ще излезе инициативата за преговорите, чудя се какво би поискал в замяна от Русия, ако предложи да <210> "отстъпи" Крим, Донецк и Луганск. 

Автор: Бойчо Дамянов, Виена