Доц. Стойчо Стойчев е завършил политология в Централния европейски университет в Будапеща. Преподава „Анализ на политически риск“ в катедра „Политология“ на Софийския университет. Ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ). Изследванията му са в областта на политическия риск, корупцията, организираната и битовата престъпност.
- Доц. Стойчев, мерене на мускули ли наблюдаваме в сглобката броени дни преди ротацията?
- Не бих казал, че е мерене на мускули. По-скоро, понеже през последната година ГЕРБ постоянно поставяха въпроса за смяна на министри, ответната страна ПП в един момент смени отбранителната позиция и постави искания, които изглеждат неприемливи на партията на Борисов. Целта е искането на ПП да парира претенциите на ГЕРБ.
Аспирациите към Външно министерство на ПП не са автентични, а по-скоро стратегически ход, за да може ГЕРБ да бъдат принудени да се откажат от исканията си за смяна на министри, за по-широко присъствие в следващия кабинет. Просто с този стратегически подход ПП искат да принудят ГЕРБ да се откажат от мащабни промени в кабинета. И така ПП получават възможност уж да отстъпят - Външно остава за вас, но ние си запазваме останалите министерства.
Ако се договорят на вариант, в който ГЕРБ си запазват Външно министерство, а ПП - останалите досегашни министерства, може би с малки изключения, предполагам, че ротацията ще се извърши, както е била замислена първоначално, без сериозни отклонения от плана.
Остава да се договори само дали Мария Габриел ще е и премиер, и външен министър, или поста ще заеме някой друг, посочен от ГЕРБ. Това няма кой знае какво голямо значение чисто стратегически или политически. В крайна сметка, ротацията ще бъде извършена и Габриел ще стане премиер, а Денков -образователен министър. Смятам, че в крайна сметка, Външно ще остане за ГЕРБ и това е най-реалистичният вариант, по-вероятен от този Денков или друг представител на Промяната да стане външен министър.
Впрочем не виждам голяма опасност или риск за неефективност - нито ако г-жа Габриел заема двата поста едновременно, нито ако външен министър стане друг излъчен от ГЕРБ техен представител.
А у нас има и прецедент премиерът да съвместява и министерски пост - Марин Райков е бил служебен премиер и външен министър, Иван Костов беше премиер и министър на държавната администрация.
- Кой е най-вероятен претендент за поста външен министър от списъка на ГЕРБ, ако Габриел не съвмести министерския с премиерски пост?
- ГЕРБ имат достатъчно качествени кандидати и няма голямо значение кой персонално ще бъде избран. Важното е, че ресорът ще си остане в ГЕРБ. Така са си разпределили властта - това министерство е за ГЕРБ, които имат достатъчно подготвени кандидати за външни министри. Николай Младенов например би бил прекрасен външен министър.
Даниел Митов също е чудесен кандидат за външен министър, при това е много добре приет не само в Европа, но и от демократите в САЩ. Когото и да сложат, важното е България да запази ясно определената си линия на поведение.
- Твърдите, че няма риск за ротацията?
- Не, независимо какво публично се внушава. Смятам, че цялата драма ще свърши и съвсем скоро ще имаме резултати. Впрочем има много по-важни процеси, които трябва да се наблюдават. Очевидно подготовката за еврозоната върви много добре - с разяснителна кампания в медиите, представен е вече дизайнът на евромонетите. Това означава, че в много стегнат порядък вървим към постигане на критериите за еврозоната, което, ако се случи, ще е голямото събитие за кабинета след ротацията.
В Шенген сме вътре с единия крак, въпрос на време е да влезем и с двата. Сега важното е еврозоната - шанс за инвестиции и бизнес развитие. Ние като граждани ще усетим много силно положителните ефекти на членството ни -поевтиняване на кредитите, стабилизиране на банковия сектор, гарантиран контрол на инфлацията.
И трябва да се внимава да няма блокажи от външнополитическа гледна точка. А външният министър трябва да гарантира, че няма да имаме спънки от някоя страна, членка към еврозоната. Възможно е да бъдем приети, дори да не покриваме критериите, както се е случвало, Хърватия е последният пример. Ето това е нещо важно, което може да се случи в мандата на новия кабинет след ротацията.
Смятам, че ако Габриел стане премиер, много по-голям ще е шансът ни за еврозоната заради нейните чисто персонални и семейни контакти в европейските държави и столици. Изключително благоприятни ще са факторите, за да можем да влезем в еврозоната - подобно на ситуацията, когато премиер беше Симеон Сакскобургготски и подписахме присъединяването ни към ЕС.
- Пред разпад ли е "Възраждане", където има изключени общински съветници и депутати?
- "Възраждане" има много сериозен проблем - скоро няма да имат парламентарна група, както нямат група в СОС. "Възраждане" се разроиха и се разпаднаха - това е голямата политическа новина, която пръв изтъкна колегата Андрей Райчев - изключително тежък удар върху "Възраждане", която буквално е разцепена. И вината не е нито на Борисов, нито на Василев, нито на Пеевски.
Въпреки уверенията на лидера Костадинов "Възраждане" няма да бъде никаква политическа сила на следващите избори, те вече тръгнаха по пътя, по който минаха много партии преди тях, като "Атака" например. Това е началото на края на "Възраждане", началото на един предизвестен завършек. Да не кажа, че е направо краят. Винаги партиите от този порядък приключват с такъв тип отношения - започнат да се цепят, разпадат. Факт е, че лидерът е изтървал контрола върху хората си. Най-вероятно оттук насетне няма да могат да надминат резултатите си от местните избори.
- Сривът на "Възраждане" отваря сериозна ниша. Кой ще я заеме?
- Ниша има. Засега не е ясно дали от нея ще се възползва проект на президента, който не крие партийните си аспирации, или някой друг. Може левицата да се напънат да правят нещо по-сериозно. Президентът може да направи проект по подобие на тия, които вече е правил, като ПП, но с други лица. Съмнително е обаче президентът да се включи с проект на европейски избори. Амбициите му са много по-големи от това да вкара евродепутати, старт на евроизбори за такива цели не е добър вариант. Затова е по-логично президентът да изчака парламентарни избори - редовни или предсрочни.
Факт е, че партиите, включително и БСП, които имаха най-големи опасения по отношение на еврото, пострадаха изключително много, чисто организационно, от развитието на ситуацията при избора на председател в Столичния общински съвет. На практика, съветниците на БСП си бламираха председателката - тя им каза - нищо няма да подкрепяте, те направиха обратното. Общинският съветник и председател на БСП-София Иван Таков обясни, че не чул какво е казала Корнелия Нинова. Така че противниците на еврото, на европейския път на развитие на България катастрофираха, разпаднаха се, но не поради политически причини. Не заради европейски теми, а заради лични амбиции или финансови интереси.
- Не е ли самоубийствено за сриващата се БСП острата атака на Нинова на влиятелната софийска организация?
- Тази организация винаги е била срещу Нинова. Проблемите <210> там датират отдавна, отстрани Калоян Паргов, с когото не мелеха брашно. Сега не се разбира и с Иван Таков. Нинова не може да поставя столичната организация на партията под контрол, както го прави с останалите. И е много раздразнена, че не може да наложи лоялен на нея лидер на БСП в София, който да изпълнява нарежданията <210> безпрекословно.
- Добро бъдеще ли се очертава за ДПС, които разколът във "Възраждане" направи трета сила в парламента?
- Евроизборите ще бъдат тест дали новата политика на Движението с много активен Пеевски отпред ще доведе до много добър резултат, до прилив на гласове. Съвсем скоро ще разберем дали новата визия на ДПС е успешна, оценка ще дадат избирателите. Но първо трябва да видим тази визия окончателно формирана.
- Конспиративно ли е предположението, че е възможно политическите игри, които наблюдаваме, да са част от тайна стратегия на Борисов с мишена президентският пост?
- Не бих казал, че подобно предположение е абсурдно - президентството е място за приключване на политическата кариера. При г-н Радев е обратно и вероятно няма да му се получи, както не се получи и с други негови предшественици.
Може би е логично при Борисов там да приключи политическата му кариера. Дали ще го направи, е друг въпрос. В момента той явно се чувства добре в активна политическа роля в парламента. Борисов не обича рисковете - дори като ходи да играе футбол, винаги се стреми да отбележи гол. По тази логика, ако се кандидатира за президент, ще го направи, ако е сто процента убеден, че ще спечели. А преценката ще зависи изключително от конюнктурата по време на следващите президентски избори. Още е много рано за прогнози.
- Колко зависими са вътрешнополитическите боричкания у нас от геополитическата ситуация? Може ли управляващата сглобка да оцелее до края на мандата?
- Вътрешнополитическите боричкания са демонстрация за пред избирателите на партиите, участници в сглобката. Те представят коалицията си като необходимо зло, те са в нея с отвращение, постоянно се карат. Ако тръгне по мед и масло, собствените им избиратели ще подложат участието в сглобката под съмнение. Затова и за ГЕРБ, и за ПП е изключително важно да мобилизират собствения си електорат, като се карат, за да убедят избирателите, че се търпят по необходимост в това управление.
Сигурен съм, че политическите лидери и на двете страни са убедени, че по-добро управление от това не може и няма как да има - нито скоро, нито средносрочно. И едва ли ще тръгнат да развалят тази схема.
В съда: -Забравете, че работите в Статистиката и кажете истината, само истината, цялата истина…
още вицове