Foreign Policy: Украйна не е Ирак – ако пратим миротворци, те трябва да са мощна армия

Европа активно обсъжда идеята за разполагане на миротворци в Украйна, за да се предотврати възобновяване на войната след сключването на мир. Но това ще има смисъл само ако става въпрос за мощна армия, готова за битка, а не просто неутрални наблюдатели. Това пише Франц-Стефан Гади, старши сътрудник в Международния институт за стратегически изследвания на кибернетичната мощ и бъдещите конфликти, в статия за американското списание Foreign Policy, цитирана от "Фокус".

Авторът отбеляза, че през всичките три години Европа е избягвала да взема категорични решения в подкрепа на Украйна и, изглежда, едва сега е осъзнала мащаба на рисковете, които възникват за нея в случай на руска победа.

В този контекст се повдига и темата за миротворците - за да не се допусне подновяване на войната на по-късен етап. Но всяка идея да се възпре Русия от нарушаване на сключеното примирие със символични мироопазващи сили е фантазия, убеден е авторът на публикацията. Според него само мощни сили, способни да се бият и да задържат позициите си в случай на руска агресия, биха могли да удържат калената в битки армия на Москва от ново настъпление.

Тук обаче има проблем. Русия никога няма да се съгласи на разграничителната линия да се появи мощна групировка на НАТО. И обичайните слаби мироопазващи сили на ООН няма да бъдат достатъчни за възпиране.

Според Франц-Стефан Гади потенциално решение може да бъде комбинация от двата варианта: традиционни неутрални мироопазващи сили, в идеалния случай от страни в Глобалния Юг, биха могли да патрулират демилитаризираната зона по линията на прекратяване на огъня, докато мощни европейски сили за бързо реагиране бъдат разположени по-навътре в Украйна.

Тази опция би означавала, че Украйна няма да има американски войски на своя територия и няма да стане член на НАТО, което потенциално ще направи тази комбинация по-приемлива за Русия. Но Европа също трябва да бъде готова да отдели мощна военна групировка с мандат за решителни действия за тази цел.

Според изчисленията на автора, това ще изисква най-малко пет бригади - приблизително 25-30 000 военнослужещи. Но като се имат предвид нуждите от ротация на тези сили, реалистично ще бъде необходимо да се разпределят между 75 000 и 90 000 европейски войници. И това не включва помощния персонал.

Според анализатора Европа теоретично е в състояние да реализира такъв проект. Но за това ще трябва да се решат много организационни въпроси – както по отношение на разполагането на войските, така и по отношение на условията за тяхното изтегляне. Освен това, дори ако американските войски не влязат в Украйна, американците вероятно ще трябва да укрепят контингента си в Западна Европа, за да компенсират движението на европейските войски на изток от континента.

"Тази операция не може да се сравни с разполагането на европейски сили в Афганистан или Ирак. Европейските сили трябва да бъдат подготвени за интензивни, широкомащабни бойни операции срещу Русия, а не за дребномащабни операции срещу леко въоръжени бунтовници. Това включва наличието на ясен план за отговор на неизбежни руски провокации, включително саботаж зад линията на прекратяване на огъня или "случайни" ракетни удари, които убиват и раняват европейски персонал", отбелязва анализаторът.

Така че следва да се говори за разполагане в Украйна не само на пехота, а на пълноценни армии - с танкове, бронетранспортьори, артилерия, системи за противовъздушна отбрана, средства за радиоелектронна борба и бойни самолети.

В същото време авторът признава, че основният въпрос не е как да се организира мироопазваща мисия, а дали европейците имат смелостта да се включат в битката, а не, както сега, "учтиво да молим руския президент Владимир Путин седмици наред да спре".