Георги Стоев, икономист: Ако търговец спекулира с въвеждането на еврото, пазарът ще го изхвърли

 - Ако има малка инфлация, ще е при стоки с ниски цени или кафето на Главната

- Влизането в еврозоната ще дисциплинира бюджета ни

- Г-н Стоев, подехте кампания, в която ще отделяте всяка седмица по 4 часа, за да обяснявате на хората през социалните мрежи или в личен разговор за приемането на еврото. Какви са въпросите на хората след първите три дни? 

- Страховете на хората са разбираеми като при всяко ново, непознато нещо. Основно бих ги групирал в две посоки. Едната е, че търговците могат да решат да вдигнат цените, да кажем, с 20 процента преди 1 януари 2026 г. Чисто спекулативно. Или да закръглят цените не по курса 1.95583, а нагоре. Примерно цената на стоката се получава 1,83 евро, но търговецът ще каже "абе, хайде 2 евро". Другата е, че спестяванията им могат да бъдат превалутирани по друг курс.

- Как може да ги разсеем, защото и в предварителния разговор споменахме, че българите с основания се страхуват, след като бяха лъгани и с банките през 90-те, с масова приватизация, с какво ли не?

 - Курсът на превалутиране е 1,95583 и не може да бъде друг. Ако са ви останали пари под дюшеци, по джобове, можете да идете до най-близката банка да ги обмените. Подчертавам, без такси, комисиони или друг курс. Ако пък примерно сте в малък град с един клон и някой ви извива ръцете, спокойно ще можете да отидете до пощенския клон, където БНБ ще осигурява тази услуга. Иначе - поставяш картата в банкомата и излизат банкноти в евро по този курс. Превалутирането, предполагам, ще е по-опасно при ниските цени. Ако едно кафе в Пловдив, което примерно сега струва 3 лева на Главната, да, няма да стане по курса на БНБ - 1,53 евро. Дали търговецът ще поиска 1,50, или ще се опита да закръгли на 1,60 евро, въпрос на решение на търговеца. Същото важи и за фризьорката в Чирпан, ако досега е взимала 10 лева. Но ако направи цената 6 евро, хората ще я намразят и ще отидат при друга. Така че опити за спекула вероятно ще има, имало е в други страни. Затова хората трябва да бъдат внимателни, да следят и реагират.

- Когато обаче хората нямат избор, както с фризьорката и магазина? 

- При монополите или олигополите, класически пример за които у нас са телекомите и донякъде банките, приемането на еврото няма да е от значение. Иначе казано, те ще се опитат да се възползват от своето положение и да извиват ръце, независимо дали продават в евро, лева, в марки или лири. Това е като съобщенията, които получихме на телефоните си - вдигаме с 1 лев цените заради инфлацията. Абсурдно! Как вдигате!

 - Може ли да се възползват некоректни работодатели, които при 2000 лева заплата например я закръглят на 1000 евро по "трънския курс", а не на 1022? 

 - Не, това е нарушение на договора. Все едно да имаш кредит 10 000 лева и да го направят 5000 евро. Това е технически, автоматичен въпрос. 

 - Има ли механизми държавните институции да се борят с евентуални опити за спекулация или закръгляне на курса в горна посока? 

 - В развити и зрели демокрации като скандинавските - да. У нас съм песимист, като знам какви са ни държавните комисии. Но да не влизам в подробности, че ще обидя някого. Вярвам, подобни търговци ще бъдат изхвърлени от пазара по естествен начин - благодарение на конкуренцията! 

 - Може ли бюджетът ни да стане жертва на амбициите да влезем в еврозоната? Въобще как го оценявате с уточнение, че тепърва ще има и първо, и второ четене в зала? 

- Аз гледам на него макроикономически. Ако погледнем микротемите, със сигурност ще видим проблеми. Тези партии са изпратени в парламента от избирателите, всяка от тях има своите виждания и не мога да ги критикувам. Но самото влизане в еврозоната дисциплинира бюджета. Той трябва да бъде реалистичен, за да изпълнява критериите от Маастрихт. Да, може би всеки от участниците в управлението ще се наложи да прави отстъпки. Ако трябва, да се откажат от това увеличение на заплатите в силовите ведомства за сметка на майчинските. Или парите за възрастни за сметка на младежки програми. Говоря примерно, конфликти винаги има. Ще се наложат отстъпки. Но посоката е ясна и отказ от нея ще бъде самоубийство - най-вече за ГЕРБ като водещата сила в управлението.

- А може ли точно еврото да разбие управлението, тъй като избирателите на БСП едва ли са много "за"? 

- Знаете ли, имаше едно проучване на нагласите, направено от "Мяра" на Първан Симеонов. Помолих го да ми прати детайлно разбивките. И ще ви кажа нещо много интересно по отношение на т.нар. локални хора. Това е примерно човекът от Видин, чийто живот минава между работа и малкото магазинче и не се интересува от глобалните процеси извън семейството и града му. Оказва се, че тези хора преобладаващо подкрепят членството на България в ЕС и НАТО, наясно са със значението им. Ще отида по-далеч - не съм съгласен, че повечето са против еврото. Просто кампанията по разясняване не достига до тях. Затова се заех да отделям 10 процента от своето работно време за кампанията. Нека и колеги го направят, не е много!

- Като че ли направо липсва кампания - помня, за цифровизацията на телевизията ни обясняваха по 100 пъти на ден, макар че повечето хора не ги вълнуваше, тъй като бяха на кабелни оператори? 

- Не бих отправил обвинения към държавата. В понеделник БНБ пусна много хубави обяснения, ако не се лъжа - в 50 въпроса и отговора. Но бабата в Чепеларе не следи бюлетина на БНБ, нито вероятно има Фейсбук да попита. И трябва да бъде информирана от местния магазин и от местния клон на банката. И тук мога да помогна с една идея на големите вериги - да започнат една кампания 6 месеца предварително, като обявяват цените и в левове, и в евро. Така хората постепенно ще свикнат, а не да се чудат на 1 януари дали ги лъжат с цената на сиренето. 

 - Може би чакат окончателното "да" на влизането ни в еврозоната. Всъщност, то сигурно ли е? 

 - Категоричен оптимист съм. 

 - Може ли обаче бюджетът ни да пострада заради опитите да се докара дефицитът. Икономисти от различни "крила" като Асен Василев и Георги Кадиев питат защо се залага още един 5-6 милиарда дълг, защо прагът на ДДС се сваля отново на 100 хиляди лева, откъде ще дойдат планираните приходи от ДДС. 

- За прага на ДДС, честно, пропуснал съм го. Колкото до дълга, може да го ползват като буфер, като форма на покриване на стар. Нека видим! Но няма как да ни приемат в еврозоната с нарастващи дългове. Напротив, това е един от критериите и със сигурност хората в Европейската централна банка ще го следят. Те гледат накъде си тръгнал като тренд, а не дали си закърпил днес положението. Така че влизането в еврозоната само може да дисциплинира бюджета. 

- Ще свали ли еврозоната цените на жилищата, както се твърди? 

- Не съм попадал на подобен анализ. Но се съмнявам - докато са тези ниски лихви. Те правят пазара на имоти доста динамичен.

- Живеем във времена на глобални политически сътресения, ще ни помогне ли в този план приемане в еврозоната? 

- Категорично! Влизаме в съюз на богати и мощни държави. С тях сме по-силни. 

- Последно, най-интересното питане, което получихте тези дни? 

 - Повечето са за личните финанси - дали на човек ще му поскъпне една или друга услуга. Но има вече и макроикономически теми. Например дали това не е опасно, тъй като с еврозоната пада валутният борд. 

 - Опасно ли е, че помним при какви цени и курсове го въведоха? 

- Няма как да се повтори, тъй като нашата валута ще бъде еврото. ЕЦБ ще контролира финансите. Няма как да позволи на някой политик да дойде на власт и да реши да печати пари и да ги харчи. Второ, България вече много израсна като държава, ние сме развита икономика. Няма нужда вече от правила, как да се държим в първи клас - да не си бъркаме в носа. Знаем, че всеки опит в друга насока ще се върне като бумеранг - и икономически, и политически.

Визитка 

Георги Стоев е макроикономист и председател на Тракия Тех - стратегическо звено, което налага Пловдив като бизнес дестинация. Завършил е Английската  гимназия в София и университета на Лувен, Белгия. Автор е на подкаста за икономическо мислене Ex Ante.