Инж. Илия Щирков: Библейският потоп е започнал от Черно море

Черно море е огромен музей и в него има следи от древни цивилизации и техните тайни обича да казва инж. д-р Илия Щирков. „Една от тях е необичайната теория, че Библейският потоп е започнал от Черно море", допълва варненецът, който е един от първите деятели на подводната дейност в България. Въпр​осната теория била на двама известни американски геолози и български учен - проф. Петко Димитров. Теорията впечатлява дори д-р Робърт Балард - откривателя на прочутия кораб "Титаник", и той решава да я провери на място. 

„Като учен от института „Вудсхол“, д​-р Балард дойде в България през 2001 г. Проведохме съвместна експедиция и между другото, намерихме кораб с амфори от V-IV век пр.Хр. Открихме го на 81 метра дълбочина пред нос Калиакра. Според някои археолози това са

амфори, изработени на гръцкия остров Лесбос“, 

разказа пред „Марица“ нашенецът. Морето го вълнува още от детството му, запалва го една кинопрожекция през 1956 г. „Тогава бях само на 12 години. Една вечер баща ни, прибирайки се, каза: ще ви водя на кино. Гледахме „Светът на мълчанието“ на Жак-Ив Кусто. Този филм токова ме впечатли, че започнах да мечтая как и аз ще се спускам дълбоко във водите на Черно море. Три години по-късно ​- вече 15-годишен - се гмурках със същия френски дихателен апарат, който показаха във филма“.

Подводното дело го увлича за цял живот, въпреки че завършва инженерно-строителния институт в София. Три години работи като проектант, но след това постъпва в Института по океанография и рибни ресурси, който по-късно прерасна в Институт по океанология. Като негов служител участва в разработването на водолазна технология за достигане на дълбочина до 200 метра. Щирков е сред основателите на лаборатория за подводни изследвания, помещавала се в сградата на Аквариума във Варна. По негова инициатива България купува американска миниподводница, построена в Маями. Подобни вече се използват активно в целия свят и през 1974 г. наброяват около 140. Страната ни успява да се сдобие с такъв апарат едва през 1986 г.

Щирков е неин командир и я управлява цели 32 години

Участва в провеждането на много изследвания, като експериментите за живот под вода в подводен дом „Шелф-1“, „Черномор 73“ и „Черномор 74“. През 80-те години пък с екипа му изследват кое причинява мор по дънните риби. „Беше ясно, че е заради планктона, който усвоява кислорода. Направихме специално устройство към миниподводницата,  което да взема ненарушена проба както от дъното, така и от прилежащия слой вода,  и се оказа, че там кислородът е десет пъти по-малко, отколкото смятахме“, разказа спецът. Вълнуващо преживяване за българина е и

търсенето на петте потопени съветски подводници 

по нашето крайбрежие през Втората световна война. След ровене в документи и множество експедиции са намерени 2, а още 2 са открити случайно. Остава все още неоткрита подводницата „С 34“, потънала в района на Бургаския залив. Всички са заснети, като за целта ползвали родната миниподводница.

„Потъналите съветски подводници предизвикваха интерес, но преди промените никой не говореше за тях. Някак си беше неудобно за двете страни - България и СССР“, разказа подводничарят, който твърди, че с водолазна апаратура е слизал на 100 метра дълбочина, а с миниподводницата - на 250 метра.

„Само че всяко море е различно - спускайки се в Карибско море, багрите на коралите, на морските обитатели са неописуеми. Черно море е мътно, в него няма такава видимост, но затова пък корабите, които потъват на голяма дълбочина, остават непокътнати“, казва Щирков. Обяснението е просто. „Уникалното в родното море е, че

под 200 метра дълбочина има сероводород, 

разтворен във водата. Той убива всички морски организми. Освен това в тези дълбочини няма кислород. По този начин кораб, потънал преди 2000 години, попада в абсолютно стерилна среда и така се съхранява от външни въздействия“, разказа варненецът.

Мечтата му е да бъдат открити нефт и газ в нашия район на Черно море, които да могат да се използват. „Иска ми се да експлоатираме собствените си ресурси от нефт, както направиха румънците, като си построиха собствена сондажна платформа и започнаха добив на нефт и газ още преди много години“, казва специалистът.  

Илия Щирков гостува в Пловдив по покана на подводен клуб „Нептун", за да представи книгата си „Подводни мемоари“. Събитието съвпадна с още два повода - 60 г. от началото на водолазната дейност в Пловдив и 35 г. от основаването на клуб „Нептун“. 

Знаете ли, че Пловдив също има своята организирана водолазна дейност. „Първият документ, който удостоверява поставянето на началото ѝ, е „Дневник на леководолазните спускания от 1964 г. Созопол“. Година по-рано -през 1963 г., в Пловдив е учредена секция „Подводен спорт“ към Морския клуб в града. Оттогава започва и теоретичната подготовка за леководолази“, разказа пред „Марица“ Крикор Сренц, председател на Подводен клуб "Нептун" - Пловдив.

Само че са необходими няколко години, за да може новата секция да запише името си в морската история на страната. Това се случва с експеримента "Подводен дом "Хеброс" през 1967 г. с акванавти Иван Петров и д-р Гаро Томасян. В следващите десетилетия подводната секция на Морски клуб "Никола Вапцаров" ​- Пловдив се утвърждава като една от водещите школи за обучение на леководолази в България. През юни 1989 г. група ентусиасти от Пловдив, вероятно усетили бурните времена, които предстоят, решават да поставят водолазната дейност в страната на изцяло нова основа. Подводен клуб "Нептун" получава своята съдебна регистрация на 2 юни 1989 г. и така се превръща в първия самостоятелен клуб за обучение на водолази в страната извън държавните структури. 

Мечтателите, които го учредяват, са проф. Никола Бошев, д-р Янко Попов, Лъчезар Ангелов, доц. Агоп Сренц, Димитър Енев, Румяна Боева и Манол Хубенов.