Когато рицарите, са минавали по нашите земи: Сребърен печат на латински император откриват до Царевец

През 80-те години на миналия век при разкопки на хълма Царевец археолози случайно попадат на любопитна находка – сребърен печат на Робер дьо Куртене, един от императорите на Латинската империя. 

Мястото, където намерили печата е точно до Малката порта – една от трите порти към главния вход на крепостта Царевец. Портата свързвала крепостта с Асенова махала. За откритието ни разказва доц. д-р Иван Джамбов, пловдивският археолог, чиято кариера премина в изучаване на Средновековието и неговите пластове, както и на рицарската архитектура по нашите земи. 

„През 80-те години на миналия век, провеждахме разкопки, заедно с колегите Тодор Овчаров и Петър Славчев. На един от моите обекти, обозначен под №23 на хълма Царевец, точно срещу Малката порта попаднахме на изключително интересна находка – този сребърен печат. Принадлежал е на император Робер дьо Куртене, което поражда много въпроси: Защо такъв печат от Латинската империя се намира на хълма Царевец? Възможно ли е да е загубен или е изпаднал от документа, който е скрепял. Защото за нас беше ясно, че това е документ, предназначен за двора на цар Иван Асен II“, пита Джамбов. Робер е син на императрица Йоланда Фландърска и е коронясан за император в бурната 1221 година, времена в които 

латинската империя е застрашена.

От север цар Иван Асен II се съюзява с епирския деспот и солунски император Теодор Комнин. Затова през 1228 г. Робер I започва дипломатическа игра – предлага трона на Иван Асен, което го скарва с деспота. След това Теодор Комнин напада България, но в битката при Клокотница претърпява поражение. Това „скарва“ България и Епирското деспотство и спасява империята. Смъртта на латинския император Робер дьо Куртене през 1228 г. оставя на престола един малолетен принц – Балдуин II, който е само на 11 години. Архивите говорят, че по онова време българският цар Иван Асен II става негов регент и настойник. Тези факти очевидно подсказват топлите връзки между двете големи държави – Латинската империя и Българското царство, което отбелязва поредния си голям разцвет по онова време. 

Иван Асен II дори дава дъщеря си за съпруга на Балдуин II. 

Сключват договор-годеж, което още повече задълбочава връзките между двата народа. Как обаче археологът научава подробностите около въпросния печат? „За преговорите между двете държави, за договора и годежа съобщава Маринос Ануто, която е от венециански произход. Интересен е въпросът: какво прави този печат на хълма Царевец? Дали той е носил информация за отношенията между двамата владетели или пък нещо друго – не може да се каже с точност. Ала едно е безспорно – цар Иван Асен II доминира над Латинската империя в момент, когато кръстоносци преминават през земите на българското царство“, твърди Джамбов. 

Върху печата е изобразен самият император Робер дьо Куртене седнал на трон, но и като рицар – от другата страна. Сребърната находка ни дава основание да говорим не само за междуличностните връзки в годините на Второто българско царство, но е знак и за характера на западната култура като цяло – с нейното типично въоръжение, архитектура. По онова време 

строителството на средновековни замъци по нашите земи е налице. 

Археолози откриват следи от масивна и добре запазена – на места, средновековна архитектура. Тя маркира следите, оставени у нас от западното рицарство. Една част от тези замъци са добре изследвани и проучени от родната археология. „Ще дам за пример Аневското кале до Сопот, находките там говорят че още при създаването му през XII век вече имаме строителство с елементи на западно-европейската рицарска архитектура. Подобни са крепостите във Вишеград, Цепина, Русокастро и Моняк в Източните Родопи“, подчерта доц. Иван Джамбов. 

Изследователи предполагат, вероятно не без основание, че корените на днешния град Кърджали са в крепостта Вишеград. Тази родопска крепост се намира на десния бряг на р. Арда и е разположена върху скалист връх над язовир „Студен кладенец”. Крепостта е малка, 0.56 дка. Южната и стена е дълга 75 m, широка е в горния край 1.75 m със запазена височина до 7 m. Крепостта има две правоъгълни вътрешни кули. Едната е в източния край на крепостта. Днес туристи трудно достигат до останките от нея, но посоката е да отидете до крайния квартал Горна Гледка на Кърджали и да използвате за ориентир църквата „Успение Богородично”. 

Крепостта Цепина, днес до село Дорково, е била внушителна. Външните ѝ крепостни стени обхващали площ от 25 дка, а в най-високата ѝ част е бил изграден средновековен замък.

Крепостта влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. През XI-ти обаче е завладяна от Византия. Българите си я връщат отново през 1205 г. след знаковата победа на цар Калоян в битката при Одрин. Най-голям разцвет крепостта Цепина и районът наоколо бележат в първата половина на XIII-ти век, когато там живее отделилия се през 1207-1208 г. от българската държава в самостоятелно феодално владение деспот Алексий Слав. Деспот Слав е син на една от сестрите на братята Асеневци. Както е известно, през 1207 г. е убит цар Калоян и тронът е завзет от племенника му Борил – син на другата му сестра и братовчед на Слав. Алексий Слав не признавал Борил за легитимен владетел и тогава обособил свое самостоятелно владение.  

На границата между България и Византия, Русокастро често сменя владетелите си. Но влиза в историята с битката на 18 юли 1332 г. – историческа за Втората българска държава. Тя завършила с победата на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник.

Издигнат преди 1500 години на стратегическа височина и до днес този природен феномен контролирала най-важните пътища в Североизточна Тракия - между севера и юга, от всички източни проходи на Стара планина и Северното Черноморие към Босфора и Константинопол. За първи път името на Русокастро се споменава от арабския географ Ел Идриси в неговата „География на света” , като голям и многолюден град. С това име градът влиза и в описанията на византийските летописци през ХІV в. 

Особено впечатляваща с деветте си цилиндрични отбранителни кули, високи по 10 метра е Мезек. Това е най-добре съхранената крепост в източните склонове на Родопите. За жалост същото не важи за зъберите по крепостната стена, които са разрушени в началото на ХХ век. Камъните били използвани за строеж на турски казарми в Свиленград. 

Археолози изследвали Мезек по-обстойно през 80-те, когато е открито огромно количество керамика от ХІІІ и ХІV век, а крепостта е датирана два века по-рано – това е времето, когато управлява император Алексий I Комнин. В близост до крепостта се намира Мезешката гробница – тракийска семейна гробница от ІV-ІІІ век пр. Хр., запазена изцяло в оригинален вид. В нея са открити златни накити, сребърни, бронзови и глинени съдове.

При разкопките при село Червен, на юг от Русе, археолозите откриват голям феодален замък, крепостни стени, два подземни водоснабдителни прохода, 13 църкви, обществени сгради, жилища, работилници, улици. Знае се, че тук навремето били развити редица занаяти, които са били предпоставка и за голямо търговско средище - добив и обработване на желязо, златарство, строителство, художествени занаяти и др. В този период, благодарение на естественото укрепление на крепостта, плодородните земя и ключовото местоположение, жителите на Червен рязко се увеличават. Ето как крепостта Червен до голяма степен е отговорна за онова, което знаем за начина на живот по време на Средновековието. 

Крепостта се извисява в скалите над река Черни Лом и е била седалище на Червенската митрополия след 1235 г. Същинският си разцвет крепостта достига през Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.), най-вече при управлението на царете от династията Тертер. Тя е била родово владение на Георги Тертер. През тези два века дори Червен се счита за втори по значимост духовен и административен център след Царевец.