Илин Димитров: Трябва да изкараме туриста извън олинклузива с култура и история

Имаше дъмпинг на пазари като полския, турците дадоха подозрително ниски цени

С пълното влизане в Шенген ще имаме проблем с чуждестранните работници

-  Г-н Димитров, остават ни още няколко слънчеви дни за плаж и приключваме официално летния сезон. Каква е Вашата генерална оценка? 

- Изпращаме труден летен сезон, в който се сблъскахме с интересни нови предизвикателства. Като теглим обаче чертата, България е малко по-добре спрямо миналата година, но не може да достигне нивата от предковидната 2019-а. Тук е важно да уточним критериите за оценка - първият е брой туристи, после брой нощувки, третият е средна цена на турист. Със сигурност има и други. Според данни на НСИ от 28 август, първите три месеца на годината са изключително силни. Януари, февруари, март бележат ръст от 25 процента спрямо същия период на 2019 година. После обаче се забелязва загуба на туристи. Лятото е минус 4-5 процента в сравнение с 2019 г. Летищата още не са възстановили летните нива. В същото време Летище София се развива изключително добре, като се очаква до края на годината ръст на пасажерите от 7,6 милиона в сравнение със 7,1 милиона през 2019-а. Това говори за промяна на самия профил на туриста. Търси се исторически и културен туризъм, къси или дълги уикенди, балнео и спа, и това на фона на общата тенденция, че не сме възстановили потока на туристи от чужбина.

- Какви са факторите, които повлияха на отиващия си сезон?

- Имаше два големи форума това лято - Олимпиада и Европейско първенство по футбол, на които французи и германци бяха домакини. А те са традиционни туристи в България и беше нормално да има спад при тях. Но този фактор беше ясен. Другият е дъмпинг на цените от наши съседи спрямо определени пазари. Там ние не успяхме да покачим нивата, но ги задържахме, което е добра новина. Ще дам пример с полския пазар, който беше атакуван с дъмпинг цени от Турция. Ще се изразя по-меко - цените бяха учудващо, за да не кажа подозрително добри! Това доведе до забавяне на потока. Сериозен фактор са и инфраструктурните проблеми. На първо място - ремонтът на Дунав мост, после всички видяха огромните опашки на ГКПП-тата. Но трябва да похвалим сектора, който се справи въпреки проблемите. Отчетливо обаче се забелязва забавяне при внедряването на нови туристически продукти.

-  Директно питам какви?

-  Предлагаме едно и също в летния туризъм от няколко години. След ковида нямаме нова услуга. Нека се акцентира върху персоналното преживяване на туриста. Това означава по-гъвкави пакети, а не само олинклузив. Вярно, той е търсеният продукт, най-вече от румънците, които са най-масовите ни клиенти с 1,4 милиона туристи. Добре е обаче да поразчупим услугата, да има различен тип сервиз. 

- Между другото, четох, че Турция иска да маха олинклузива!

- Със сигурност има такива настроения в Турция, защото цели сектори не печелят нищо - просто туристът не излиза от хотелите. Конкретно в България показателна за проблема е пак статистика на НСИ, според която от 2019 г. насам сме успели да покачим цените на туристическите услуги с 26 процента. Но за същия период инфлацията е 34 процента, т.е. не може да наваксаме.

- Преведено по друг начин, трябва да изкараме туриста от хотела, ако искаме ръст?

- Да, по един или друг начин. Било то с шопинг, културен туризъм, зависи от даденостите на конкретния район. Шансът ни е в чуждестранните туристи, защото не може да разчитаме вече на ръст при българите. Така или иначе, родният турист прави над 65 процента от пазара. 

- Решен ли е проблемът с работната ръка? Всеки, почивал на наш хотел това лято, вероятно е видял узбеки, молдовци, украинци и други националности като част от персонала.

- Трудно може да бъде решен, тъй като ние намаляваме като нация, а хотелите се увеличават. Трябва да търсим здравословен микс между опитни наши кадри, т. нар. браншовици, ученици или студенти, защо не и хора в пенсионна възраст да помагат! Плюс чужденците. Тук има една особеност - заплатите в сектора стават все по-високи, работните места - по-привлекателни. Започват да се връщат българи. Виждате, готвач в София за под 2500 лева няма. Но това прави услугите много скъпи. Изяжда от маржа на печалбите и все повече собственици не издържат. Очаквам свиване на обекти.

Другият проблем е свързан с документите на чуждестранните работници, но виждам, че се работи в тази посока, и дано до идното лято бъде решен. На първо място трябва да се увеличи пропускливостта на консулските служби. Дори и да имате разрешително за работа в България, ти казват - наредете се на опашката!, и номерът ти може да бъде насрочен за след 3 месеца. Другият проблем е с удължаване на работните визи според закон, който иначе беше гласуван с добри намерения. Сега положението е следното - имате 3 месеца виза и ако работодателят ви хареса, може са получите удължаване с още 3 срещу оригинално свидетелство за съдимост. Сами разбирате, че няма как да летите обратно до Индия през три месеца, за да си изкарате свидетелство. Третият проблем, който ще се задълбочава с пълното ни приемане в Шенген, е краткият престой на някои работници. Минават две седмици или месец, след което чужденецът решава да опита късмета си в държава от Западна Европа за по-висока заплата. Може би трябва специална виза само за България, но пък и това няма да помогне при липса на граници. Ще се наложи по-силен контрол от работодателя. И отношение. 

- Какво казват хотелиерите, доволни ли са от чуждестранните работници?

- При добро желание човек може да се справи винаги. Още повече, те знаят английски или руски. На непалците първият е майчин език, узбеките ползват втория. Останалото е въпрос на отношение. Моите наблюдения по хотелите са, че там, където има изградена система за управление, чужденците се интегрират, стига да не са голям брой. Има ли опитен екип, който обучава бързо, приобщава ги, няма проблеми.    

- Къде са резервите на българския туризъм? София и Пловдив са пълни с чужденци предимно през уикендите, понякога вечер не може да се чуе българска реч на някои улици!

- Както казах, вътрешният ни пазар е стигнал тавана си. Имаме 18 милиона нощувки на българи, хайде 20 да ги направим, до 26-27 милиона са чужденци. Нека запазим българите, но трябва да увеличим потока отвън! Това означава повече полети, хубави магистрали, автогари и пристанища, уредени ГКПП-та, реклама на международните пазари с конкретен акцент, плюс качество на продукта и кадрите. Целта е да увеличим през следващата година чуждестранните туристи 1,5 пъти. Летище София го показва. Може! Работи микс между нискобюджетни и другите полети. В града има и петзвездни хотели, и Airbnb, и евтини хостели - за всеки по нещо. Култура и история, там е резервът. Пловдив поне ги има.

Илин Димитров е избран като депутат от ПП през 2021 година и оглавява Комисията по туризъм в парламента. След падането на кабинета „Петков“ е назначен за министър на туризма в служебното правителство на Гълъб Донев. Сега е секретар на президента по култура, образование и туризъм. Кариерата му преминава изцяло в сектора. Бивш преподавател  във варненския Колеж по туризъм. После е директор на Центъра за кариери, маркетинг и предприемачество в Икономически университет - Варна и председател на Варненската туристическа камара (2020-2022).