Някогашното бижу на Вършец възмущава с вида си: Първото БГ казино потъна в разруха

Царското казино във Вършец е било център на социалния живот в известния курорт в продължение на десетилетия. Днес обаче архитектурното бижу е превърнато в паметник на разрухата. Изящната някога сграда в стил "късен европейски барок" е изоставена на произвола на съдбата и тъне в руини. Покривът е пропаднал на няколко места, от прозорците се подават храсти. 

Вратите са заковани и табели предупреждават, че влизането е строго забранено. Пред малцината, осмелили се да проникнат вътре, се разкрива покъртителна гледка - счупени прозорци, скъсани  кабели, рушащи се стени. Но дори и в този си изоставен вид сградата респектира с достолепие и стил.

Строежът на първото у нас казино започва през 1920 г. Готово е през 2022 г. и започва да приема посетители, но е официално открито през 2024 г., заради драматичните събития около Септемврийското въстание. 

Казиното е построено във Вършец по идея на д-р Дамян Иванов, австрийски възпитаник. Архитект на курортния комплекс е Никола Нешов от Видин, приятел на д-р Иванов. Той проектирал сградата на казиното

като умалено копие на казиното в австрийския град Баден, 

на 25 километра от Виена - родното място на капитана на "Ботевия" параход "Радецки" Дагоберт Енглендер.

В началото го наричали Банското казино. Но когато то станало любимо място за развлечение на принц Кирил - брата на цар Борис Трети, бързо го прекръстили на Царското казино. Още повече че самият цар помогнал да електрифицират сградата.

В годините до Втората световна война казиното привлича богати българи и гости от чужбина.

Тук кипял изискан светски живот. Особено популярни били танците във Виенския салон на казиното. По река Дунав идвали гости от цяла Европа. Имало 3 рулетки, а танци се вихрели до ранни зори във Виенския салон на казиното. Тук е бил проведен и първият конкурс "Мис Вършец" през 1938 година.

След това сградата се е използвала за ресторант, след 1956 г. става стол на Министерството на народното здраве. Сградата е затворена през 1990 г. и оттогава тъне в разруха.

Сега Царското казино е пусто и дори опасно. Но празната достолепна сграда напомня за някогашните славни години, когато тук се събирал каймакът на държавата.

В задънена улица са преговорите между собственика - Министерството на здравеопазването, и Общината, която иска да придобие и да развие обекта

Местно сдружение на млади хора търси начини за спасяване на  сградата

 Една от идеите е казиното да се превърне в артцентър. Има и вариант сградата да стане музей за възхода на Вършец като курорт през 30-те години на миналия век. А в изоставената баня в съседство да се подреди музей на санаториалното дело в България. Засега обаче тези идеи удрят на камък.

Дано се намерят хора с духа на д-р Дамян Иванов, които да осъществят мисията. Докато това се случи, от паметника си докторът ще извръща възмутено поглед от рушащата се великолепна сграда. 

Вършец е първият СПА център у нас. Известен е с минералната вода, която лекува основно болести на сърцето и на нервната система. За рождена дата на курорта се смята 1850 г., когато местният жител Димитър Лучков е излекуван с минерална вода.  

Курортът дължи възхода си на д-р Дамян Иванов, първия балнеолог на България. Австрийски възпитаник, д-р Иванов е амбициран да превърне градчето в курорт по западноевропейски образец. 

Пръв съветник в мащабните проекти на д-р  Иванов е австрийската му съпруга аристократка Вилхелмина Верховецка, дъщеря на съветник на самия император Франц Йосиф. Австрийката толкова обикнала България, че по-късно приела православието и дори се прекръстила на Мария. 

През 1910 г. във Вършец по италиански модел е построена първата у нас държавна минерална баня, три години преди софийската. Д-р Дамян Иванов е назначен за директор на банята. Близостта до столицата - по-малко от 100 километра, прави курорта изключително популярен. Дотам редовно прескачат не само политици, а и най-известните творци - Иван Вазов, Дора Габе, Елин Пелин.  

На площ от 800 декара във Вършец е създаден вторият по-големина парк у нас - Боровият парк. Преди него била единствено Борисовата градина в столицата. 

През 2022 г.  била създадена и прочутата Слънчева градина, емблема на града. Името идва от алеите,  изградени във формата на лъчи от специален камък, който отразява слънчевата светлина. Озеленена е с ценни растителни видове като лирово дърво, кедър, дугласка ела, сребрист смърч, гинко билоба, магнолия, райска ябълка. Градинарят Цвятко Младенов носел за парка семена от чужбина, подобни на тези, които използвали за засаждане в двора на двореца във Врана.

Курортът се разраствал и през 1930 г. във Вършец построили още една обществена баня - Новата, която работи и досега.  

Градът преживявал истински курортен бум. Край прочутата Алея на чинарите са построени вили, хотели, почивни станции.  

Именно от това златно време е останала известната песен "Вършец, на парите свършец".

След смъртта на д-р Дамян Иванов благодарните местни жители му вдигат паметник. Каменната фигура на доктора е точно срещу единия от входовете на някогашното казино, с очи, обърнати към Боровия парк. 

Всяк​а вечер казиното кипяло от живот - ст​оличани и гости от чужбина пълнели ресторанта му, където имало жива музика, виенската сладкарница и танцувалните салони.       

Казиното станало любимо място за развлечение на брата на цар Борис Трети принц Кирил, заклет ерген и бохем. Там той прекарвал бурни нощи. Заради него го нарекли Царското.  

Принцът се заглеждал по местните хубавици, което разпалвало клюки за мимолетни романтични връзки.  

Освен за хазарт казиното във Вършец било място и за концерти. Тук изнасял спектакли популярният в цяла Европа певец Аспарух Лешников. Всяко лято във Вършец бил командирован популярният театър "Одеон", а известният актьор Любен Герасимов направил тук бенефиса си. 

В локала обичал да играе и фокусникът Мистър Сенко, който като ученик продавал кифли във Вършец. 

На 7 август  1938 г. по време на летен бал казиното става сцена за първия курортен конкурс за красота у нас. На сцената излезли 23 момичета курортистки. Нямало нито едно от Вършец - тогавашните нрави не позволявали подобна волност на местните красавици. Победителка станала Олга Дръндарева от Русе. Пръв я поздравил министърът на търговията Стефан Никифоров, който бил сред публиката.

А стих <210> посветил поетът Йосиф Петров, който като младоженец избрал курорта за медения си месец. 

Носи заслужената си курортна слава 

и гордо вдигай знамето на "мис", 

защото цял Вършец от теб се възхищава 

и в теб е влюбен всеки курортист. 

И нек по тебе не един студент да страда, 

тъй както страда, вярвам, цял Русчук. 

И аз по теб бих страдал, хубавице млада. 

Уви! От три дни вече съм съпруг, 

пише Петров, по-късно известен политик. Впрочем тънкият ценител на женската хубост съвсем не е бил за ожалване - съпругата му Цветана Мишонова била най-красивата девойка от Враца.