Петокласник предизвика учителка да напише фентъзи с магия от фолклора

Докато Хари Потър си лети на метлата, играе куидич и се бори с Валдемор, в българската детска литература се роди едно момиче и стана почти на 11 години, без да знае, че е вещица. Добре, че са лелите, които, разбира се, също са вещици, за да се научи как да владее магията срещу дебнещото зло. Оръжията са съвсем подръка - в  тайнствения свят на българската митология. Оказва се обаче, че силата не е нито във възклицанието на Хари Потър „Унгариум левиоса!“, нито в „Гравитазероу!“ на лелите на Вая. Не се крие и във вълшебните им пръчки, а във всекиго от нас.

Тази книга не е писана сега, разказва авторката на "Вая и вещиците" Ваня Чернева. Когато се опитва да си спомни кога точно започнало всичко, се сеща за едни петокласници. По онова време историите на Хари Потър били хит. Ще отмине, мислела си учителката им по български език и литература. Обаче модата не отшумявала, тийнейджърите четели част след част и си разменяли томчетата. „Дайте да го видя този Хари Потър!“, решила тогава Ваня Чернева и отворила първата част.

Бях класна на тази паралелка и прекарвах повече време с децата, отколкото техните родители, разказва тя. Когато за пореден път станало дума за Джоан Роулинг и децата заобсъждали създадения от нея магически свят, учителката ги предизвикала: „А знаете ли колко богат е нашият фолклорен свят?“.

"Ние нямаме!", отсякъл Здравко. И ръкавицата била хвърлена.

"В ината си да докажа на децата, че не е така,

започнах да чета и да пиша", спомня си авторката. Не е фолклорист, затова пребродила много народни песни и легенди. „Има толкова красота в тях, детайл, магия. В малкото да кажеш много“, казва тя.

Книгата ѝ не е писана глава по глава. Раждали се образи, идеи. А в центъра е старо поверие за свалянето на Луната като силен магически ритуал. Никоя вещица не може да го изпълни сама, трябва да помогне кръвен роднина.

Така постепенно се оформила симпатичната фамилия на Вая от всякакви чудаци. Лелите ѝ например са вещици по на 805 години, но младеят като на 702. Вече си мият зъбите с избелваща паста и си поръчват ритуални дрехи по каталог, но още мажат огледалата с чесън - така всеки е защитен от зли сили, освен ако реши да бърше с „Доместос“ или „Мистър Пропър“. Могат да забъркат даже лек срещу заплес. „Въпросът не е само да ръсиш заклинания и да демонстрираш магическа сила - вярват обаче лелите, - а да се научиш да я контролираш.“

Приключенията на Вая, докато усвои това изкуство, стигнали до първото издателство още през 2010-2012 г. „Книгата е много хубава, но ние не издаваме живи български автори“, върнали я оттам. После авторката дълго си кореспондирала с друго, откъдето накрая се произнесли, че имитира Хари Потър.

Няма такова нещо,

това са устойчиви елементи и странстващи сюжети,

обяснява Чернева. Така историите минали дълъг път, преживели няколко десетки редакции и няколко срива на лаптопа - докато миналата година авторката казала на приятелката си Елена Левашка: „Вземи да прочетеш този текст!“. Готова книга за издаване, на всичкото отгоре и много кинематографична, произнесла се тя.

И ето че „Вая и вещиците“ вече е на пазара - приказно фентъзи, богато на герои, добри и лоши помощници, с изобилие от вълшебни предмети. Има си и измислени от авторката - порестулка например е животно, което мирише на пор и изглежда кото невестулка, а моливповил е личният печат на всяка вещица.

"Умишлено има много герои, за да пресъздам пищната театралност на нашия фолклор - казва авторката и добавя. -

Но недейте да вярвате на всичко написано!"

С език, който се услажда, и с шеговито намигване книгата се занимава с въпроса за майчинството и това как да отстояваш себе си. Ако не вярваш, че нещо е страшно, то просто не е страшно, научават децата, а и възрастните. А също, че хората виждат това, което могат да видят, като правят всичко с духа и волята си.

„Аз така живея - казва Ваня Чернева. - Аз съм във всяка героиня и всяка от героините е част от мен. Даже ламята, която всъщност се оказва динозавър.“ Вместо с тролове и разни други чужди митологични същества е населила своя свят с нашенски върколаци, караконджули и самодиви. Все едно влизаш в къща и виждаш по лавиците стари български неща и думи, сравнява редакторът на книгата Елена Левашка. Сред тях например е древен тракийски меч скалме.

Дали децата ще разберат тези неща, питат понякога авторката.

"Ами нека да не ги разбират - за да четат и да се учат

на тия думи! - отвръща тя. - Това е моят педагогически подход. На децата винаги да се дава нещо, което е много малко над възможностите им, за да са нещотърсачи!“

Като учителка в 5. клас Ваня Чернева  преподава фолклор и въвежда т. нар. "опозиционна двойка" на доброто и злото. Опитва се да ги обяснява като част от ежедневието. Често повтаря на учениците си, че злото е по-активно и устойчиво, а доброто се свива: „Ще дойде видовден… Но не бива да оставим злото да размахва юмруци", убедена е тя. И така се увлякла в това, че по едно време книгата <210> се оказала почти само с положителни герои, освен вещицата със зеления чорап.

Сега вече всичко е наред - историята е балансирана, главната героиня е получила името си от дъщерята на авторката Мая, и езерото Вая в айтоския край. Щерката нарисувала и корицата, понеже е завършила Художествена гимназия. Остава читателите да последват писателката в тази магична история. А пък тя още ги влюбва. Като учениците си. Щом постъпят новите,  родителите бързат да питат как се справят. „Чакайте, още ги влюбвам в себе си - усмихва се учителката. - Трябва първо да се харесаме, за да вървим напред заедно.“

А онзи Здравко, на когото Ваня Чернева се зарекла някога да доказва съществуването на магичния своят на фолклора, сега е в чужбина. И също е учител.