Пловдивски архитекти се прочуха с проекти по света

Едни от най-големите имена в световната архитектура в момента са идвали през годините в Пловдив. По време на осмото издание на международния архитектурен фестивал One Architecture Week през 2015-а под тепетата пристигат шестима знакови  архитекти, урбанисти и ландшафтни архитекти от Европа и Канада. Събра ги темата „При-общената река", която се фокусира около вплитането на река Марица в живота на града. През 2016-а в Пловдив гостува един от водещите архитекти в градското планиране​ - Ян Геел. Урбанистът бе в страната ни, за да представи книгата си "Градове за хората" - издание на пловдивското издателство „Жанет-45“. Бенджамен Мутон също направи визита в града в средата на ноември 2022 г. Като главен архитект на историческите паметници на Франция и едно от най-големите имена в областта на реставрацията, той изнесе лекция на специализирания курс по опазване на недвижимото културно наследство.    

Освен че ни посещават светила от Европа и света, някои пловдивчани също покориха архитектурната арена зад граница. Техни проекти вече са реализирани успешно по света, други пък са част от екипите на най-големите: като Норман Фостър или швейцарското бюро „Herzog & de Meuron“.  

Ето и някои от тези забележителни пловдивчани, покорили с таланта си света.

Мариана Алексиева стои зад първата "зелена" сграда в Кувейт  

Пловдивчанката арх. Mapиaнa Aлeкcиeвa участва в проектирането на една от първите "зелени" сгради в Кувейт. Българката работи от години в Арабския свят, а във въпросната разработка е в международен екип с apxитeктитe Epик Topнo и Mapк Гyтиepec от Филипинитe, египтянина Maйeд Aбo-Maйeд, дизайнера от Ливан Caми Диaб, както и неговите сънародници инж. Жaн Paxи - спец по нaпpeгнaти кoнcтpyкции, и експертът по coлapни cиcтeми инж. Aбдyлpaxмaн aл Яceн. Πpoeктът зa пpaвитeлcтвeнaтa oфиc cгpaдa e възлoжeн нa AЅЕС-КW cлeд кoнкypc нa Mиниcтepcтвoтo нa блaгoycтpoйcтвoтo нa Кyвeйт. От екипа предлагат оpгaничнoтo пpилaгaнe нa aлтepнaтивни eнepгийни изтoчници да включвa внимaтeлнo пpoeктиpaнe нa opиeнтaциятa, нaклoнa нa фacaдaтa и дp. Cлънчeвитe инcтaлaции ca paзпoлoжeни кaтo eлeмeнти зa зaceнчвaнe нa oткpититe пapкинги, кaтo чacт oт oгpaдaтa, чacт oт втopaтa фacaдa нa ceвepoзaпaднaтa фacaдa, нa пoкpивa кaтo cъopъжeния зa тoплa вoдa, фoтoвoлтaични пaнeли, чacт oт ocтъклявaнeтo, eкcтepиopни ocвeтитeлни тeлa. Зeлeнитe пoдxoди имaт зa цeл нaмaлявaнe нa hеаt іѕlаnd еffесt - пpeгpявaнe нa тepeнa и  кoмфopт нa oкoлнaтa cpeдa.

Cгpaдaтa е рaзпoлoжeнa в миниcтepcкия кoмплeкc нa Кyвeйт, в близocт дo вaжнo кpъcтoвищe. B нeя са нacтaнeни двe aгeнции - ЕРWD - нa 7 нивa, и BOT aгeнция зa инвecтиции - нa 3 нивa.

Hoвaтopcкият пoдxoд пpи пpoeктиpaнeтo cтaнa пpичинa тaзи cгpaдa дa е пъpвaтa oцeнeнa кaтo "зeлeнa" в cиcтeмaтa нa QЅАЅ - QАТАR ЅUЅТАІNАВІLІТY АЅЅЕЅЅМЕNТ ЅYЅТЕМ, paзpaбoтeнa нa ocнoвa нa LЕЕD, ВRЕЕАМ и oтчитaщa ocoбeнocтитe нa климaтa. 

АРХ. ПЕНКА СТАНЧЕВА

Пенка Станчева е запомнящо се име в архитектурната гилдия, но тя впечатли с креативност и смел подход и Българския антарктически институт. Нейното студио PS Architects спечели конкурса на БАИ и днес екипът й стои зад проекта за българската лаборатория в базата ни на Антарктида.

Екипът работи върху изграждането на научната лаборатория в българската изследователска база "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън. Да проектираш сграда накрая на света, е амбициозно предизвикателство. На Ледения континент бушуват виелици, а температурите падат до нива, сравними с необитаеми светове, като планетата Марс. За да устои на този климатичен ад, бъдещият дом на науката трябва да представлява опростена, но издръжлива структура.

Сградата е на мястото на старата метеорологична площадка, а изграждането на новата сграда от 300 кв.м се налага заради нарасналите нужди на експедицията за геоложки, биологични, медицински и екологични изследвания. Проектантите я планират в един човешки облик, без „специални ефекти” от типа „космически кораб“. Сградата е с метална конструкция и с термопанели. Червеният цвят е характерен за нея ​- изборът не е случаен, така сградите по тези географски ширини  се забелязват отдалече. Строежът й ще отнеме 3-4 години, а стойността на проекта е около 800 000 лева. Сгушено в Южния залив на остров Ливингстън, настоящото българско поселище е основано още през 1988 г. Тогава са поставени първите 2 сглобяеми постройки, а години по-късно добавят и основната сграда. Днес там е изграден и малък параклис. 

Български архитект сложи крилата на музея Zayed. Красимир Кръстев от Пловдив предлага този дизайн във вид на скулптурна интерпретация на перата на сокол. По онова време, между 2007-2010 г., той работи в британското архитектурно студио Foster + Partners.

Националният музей на Абу Даби е шедьовърът, който ще добави нотка екстравагантност на остров Саадият. „Няма да забравя момента, в който соколар дойде със своята птица в офиса на брега на Темза и ние имахме възможност да се докоснем до жив сокол - най-важния символ в културните традиции на държавата им. Дълго изследвахме и се опитвахме да пресъздадем в триизмерни форми концепциите за "полет", "крила" и "пера". Процесът беше по-близък до скулптура, отколкото до архитектурно проектиране“, разказва арх. Красимир Кръстев.

Екстравагантната скулптура попада в сърцето на пустинята на Саадият - остров, който се намира на 500 метра от брега на Абу Даби и е най-големият комплекс със смесено предназначение в Арабския залив. Подреден като броеници от скъпоценни архитектурни шедьоври, той включва Лувъра и музея Гугенхайм в Абу Даби, както и Морски музей. Всички те са част от плана за превръщане на остров Саадият в най-големия културен район от Мароко до Китай. Перлата в този конгломерат обаче е Националният музей на Zayed, който в момента е в строеж.

Пловдивчанинът Светлин Пеев превзе архитектурната „сцена“ с френска диплома и с много труд. Завършва Математическата гимназия под тепетата, а след това учи архитектура в Лил, Франция. Влиза в професията, работейки за най-престижните архитектурни бюра на Европа - сред тях е и швейцарското Herzog & de Meuron. Избира обаче да се завърне под тепетата, където направи изложба от фотографии и колажи срещу разрушаването на тютюневите складове. Нарече я “От упор“ с идеята, че разрушените тютюневи складове изглеждат като „застреляни от упор“.  

Докато работи на ​Запад, Светлин проектира нов научноизследователски кампус в района на един от най-старите университети в света - Кеймбридж.  Става дума за база на голямата фармацевтична компания - „Астра Зенека”. Размерът на проекта е със завидните 50 000 квадратни метра разгъната площ, като в него работят около 2000 души. Отвън сградата е в стила на типичната класическа архитектура в Кеймбридж с характерните за нея готически елементи. Фасадата <210> е доста причудлива и е дело на пловдивчанина.