Политологът Любомир Стефанов: Компромис за кабинет ще донесе на ПП и ГЕРБ повече ползи, отколкото щети

ГЕРБ и новата коалиция трябва да се договорят за правителство, което да издържи минимум 6 месеца

Политиката е изкуство на преговори и договаряне, а не на война и избори до дупка

Президентът за пореден път се опитва да хлъзне всички партии

- Д-р Стефанов, можем ли да възлагаме надежди на предстоящата лидерска среща? Какъв е реалистичният сценарий за разговора на лидерите на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ?

- Да, има много надежди, защото знаците в последните дни водят в тази посока - като че ли се очаква разрешение. Добър знак е дори това, че първите две коалиции започнаха да си говорят, застанаха на пресконференция заедно, което само допреди няколко месеца смятахме за научна фантастика.

Очевидно има нужда от солидни гаранти, каквито могат да бъдат само лидерите. 

Единственият компромис, чието постигане ще е успех, е за действащо правителство и парламент. Трябва да се договорят за правителство, което да издържи минимум 6 месеца, за да приеме нов бюджет, но и да подготви бюджета за догодина. Стига сме мислили на парче, крайно време е да започнем да мислим държавнически и с хоризонт.

Затова трябва да се направи единственият правилен компромис - нека да го нарекат Платформа за национално спасение, Алианс за европейски просперитет и бъдеще на България. След което да се хващат здраво за работа.

На лидерската среща ще стане ясно дали първите две формации в парламента имат лидери или вождове на враждуващи племена.

- А не е ли възможно, ако ПП-ДБ продължат твърдата си линия, ГЕРБ-СДС да направят завой и да предпочетат кабинет с останалите сили в парламента по формулата „Хартиена коалиция“?

- Естествено, че е възможен сценарий. Борисов вече каза, че има план Б. Но очевидно той не предпочита варианта кабинет с останалите сили, извън ПП-ДБ.

Впрочем  ИТН, БСП и ДПС ясно се заявиха като опозиция, т.е. останалите партии  показват, че и за тях като че ли вариантът, в който ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС измислят нещо, май е най-логичният. Пишат пет точки, дават си реалистичен срок за изпълнението им.

Но трябва да се спазва и второто подусловие - никакви бодри партийни секретари на министерски постове! Би било добре този път в кабинета да влязат доказани професионалисти.

- Кой е по-опасният капан за ПП-ДБ - кабинет с ГЕРБ по някаква формула и ограничен хоризонт или техен кабинет, който ГЕРБ ще дебне всяка крачка?

- Тези ситуации могат да бъдат разглеждани и като капани, и като шансове. Вече ми е досадно да говоря за политическо надцакване и прецакване, защото залогът е държавата и животът на нас, българските граждани. Нека политиците да видят за какъв висок залог става дума, а не да се замерят с думи - кой е бандит, кой светец, кого разпъваме на кръст или ще изчегъртваме.

Естествено, че при общи действия ще пострада имиджът на ПП-ДБ.

Същото обаче важи и за ГЕРБ. Ще загубят гласове, тъй като вземането на категорични решения никога не се харесва, особено ако са в разрез с предизборно заявените намерения.

Истината е, че може да загубят гласове на хора, които твърдо стоят зад тях, но пък ще отворят възможност някои от 60-те процента, които не са гласували, да ги припознаят и да ги подкрепят. Току-виж загубили 50 000 гласа, а са спечелили 250 000. 

Странно защо за тази възможност никой не говори.

Т.е. отговорна позиция на политиците в момента ще им донесе повече позитиви и на ГЕРБ-СДС, и на ПП-ДБ, а не толкова загуби, от които толкова се боят. Просто трябва да намерят правилния начин да го обяснят ясно и честно на избирателите - че не се харесват, няма да се обичат до живот и ще работят заедно, защото имат да управляват държава, която е на всички ни.  

В никакъв случай не изхвърляме високия морал от политиката, не го подценяваме. Но политиката е изкуство на преговори и договаряне, не на задкулисие. Ако някой си е представял нещата като война до дупка, т.е. избори до дупка, и победа на всяка цена, е сбъркал спорта.

Това е отговорността на двете коалиции, които са почти еднакво виновни за състоянието на окопна война, до което сме се докарали.

Не става въпрос за брак по сметка, а за отговорно държавно управление с удобен етикет -  държавнически съюз, алианс, който ще позволи на коалициите да свършат важната за страната работа.

Има генерална разлика между припомнянията как през 2014 г. ГЕРБ бил консумирал Реформаторския блок и го бил захвърлил. Но тогава РФ имаше 25-26 депутати, докато в момента заедно ПП и ДБ имат само 4-5 депутати по-малко от ГЕРБ. Т.е. не говорим за ПП-ДБ като за младши коалиционен партньор, за подчиненост, а за разнопоставеност между двете коалиции. И насрочената лидерска среща доказва това.

- Ако все пак, въпреки положените усилия, първият мандат се провали, какви шансове има съставянето на кабинет с втори мандат?

- Това е залогът на лидерската среща - да се разберат за пътната карта, кое след кое следва. Да не бъде танго - едно напред, две назад, а стъпка по стъпка в обща посока.

Няма начин да се харесват, а и никой не иска това от тях. Но като твърдят, че знаят как да свършат тази работа с управлението, да видим могат ли. Това важи в двете посоки - и за ГЕРБ-СДС, и за ПП-ДБ. Докарали са се до ситуация, в която трябва да си правят взаимни отстъпки една на друга, тъй като се държат заложници с поведението си дотук.

Нека да бъдат така добри да се извадят сами - като прочутия детски герой барон Мюнхаузен - от политическия безпорядък, в който се набутаха сами.     

- Какво се крие зад декларираната от президента готовност да даде време на партиите да договорят кабинет?

- Президентът подхожда абсолютно спекулативно, играе си неговата игра. За пореден път се опитва да хлъзне всички партии, за да обясни, че само той може да управлява държавата. Това, че президентът се прави на благовиден, че щял да отпусне време - това не е негово право, нито негово задължение. Нека да прочете конституцията. Има обществено очакване усилията на партиите да бъдат подкрепени.

А държавният глава много ясно усеща, че може да се превърне в оня малък общ знаменател, който да спои бъдещ съюз срещу него.

Изведнъж, докато коалицията, която още няма име, се пече, участниците могат да решат, че взаимно се мразят по-малко, отколкото мразят президента. И може да се съберат, за да му скроят шапка.

- Ако все пак нуждата от приемане на ключови закони, включително бюджети, не може да спои макар временен съюз и стигнем до предсрочни избори през лятото, колко фатално ще е това? Всички партии ли ще са губещи?

- Да, абсолютно всички, най-малкото първите две, защото ще бъдат еднакво съпричастни и съучастни към провала на усилията за съставяне на кабинет. И освен това евентуален провал ще налее вода в мелницата на БСП, на ДПС, да не говорим за „Възраждане“, която живее в цикъла на тези предсрочни избори.

- Има ли реална опасност за промяна на геополитическата ни ориентация?

- Това са част от страховете, с които се прекалява в публичното пространство. В момента, в който хаосът започне да се подрежда, държавата да се заеме с важната работа, „Възраждане“ ще спре да расте. Просто хората, които гласуват за нея, няма да има на кой да са сърдити.

- Как ще се отразят на партиите сегашните баталии при ключовите за всички местни избори наесен? Илюзия ли ще се окажат надеждите да се лови риба в мътна вода?

- Резултатите на местните избори са напук на всякакви сметки, защото по места се гласува за хора, които общността познава. Ситуацията в София, Пловдив, Варна, Бургас е различна - това са големи градове. Но в останалите селища, фигуративно казано, всички се познават или са роднини, както казваше Иван Костов.

Затова там партиите, партийните етикети просто не работят. А нещата, които могат да сработят, са читави кандидати с прилична листа и с подкрепа от центъра.

Партии, които имат по-силна организация като ДПС, БСП, ГЕРБ, ще имат по-лесен път към кампаниите си. Други партии като ПП, които не са правили местни избори и нямат никаква организация, ще разчитат на коалиционните си партньори и както могат да спечелят, така и да загубят.

ПП има потенциал, може например да спечели София, да загуби Пловдив - въпрос на читава листа и ясна местна кампания.

Победата на местните избори не е предизвестена за никого.

- Защо кризата сякаш все повече се заплита?

- Николай Хайтов го е казал гениално в „Мъжки времена“: "Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш". Само предизборна кампания и говорене не стигат, трябват дела - управление на държавата. Ще ходим на избори и ще се спъваме в същия камък, докато разберем, че предизборната кампания свършва в деня, когато депутатите се закълнат в конституцията и дойде ред да покажат държавнически подход.

Визитка

Любомир Стефанов е доктор по политически науки, дългогодишен преподавател в НБУ. Специалист в областите партийни и политически системи, европейска интеграция и политика за сигурност, публични комуникации и изготвяне на стратегии. Автор на научни публикации и множество статии в печатни и електронни медии. Участник  в проекти на ЕК в България.