Три килограма ресторантско меню за Великден излиза 40 лева. Списъкът включва агнешка дроб сарма, празнична салата, три шарени яйца и до...
Вход
14 Април, 10:15 0 Вече сме се наслушали на призиви как трябва да ядем български плодове и зеленчуци. Вопли, че не щем вносни домати, защото имали вкус на пластмаса. Че няма нищо по-хубаво от българската ябълка, зеле, моркови. Да, така е, само дето, ако разчитаме на родното агропроизводство, ще трябва да стоим гладни. Или в най-добрия случай - да ядем само хляб.
България е продоволствено зависима държава. Тя е в състояние да покрива нуждите си единствено със зърно и респективно да произвежда хляб и хлебни изделия, така че да има за всички и да остава и за износ. Производството на жито у нас е три пъти повече от вътрешното потребление. По информация на НСИ за последното тримесечие на 2022 г. обаче всеки българин потребява средно по 18.9 кг хляб и хлебни изделия на година. Консумацията намалява с 0.7 пункта в сравнение със същия период на 2021 г., така че пазарът не е безкрайно голям.
Оттам нататък огромна част от всичко, което слагаме на масата като непреработени селскостопански продукти, е вносно. Колко точно е трудно да се каже, защото в агросектора има ясно изразена сезонна цикличност, а и за различните култури процентът е различен. А не е и нужно да знаем точния процент - 60, 70 или 75%, за да започне да се мисли визионерски, ако наистина искаме да възраждаме родното производство.
Ето малко статистика като за начало: по официални данни на Министерството на земеделието
годишното производство на домати у нас възлиза на малко над 100 000 тона
(през 2021 г.). А консумацията е 200 000 тона. Тоест у нас вътрешното потребление се задоволява с близо 50% внос. Краставици: хапваме към 60 000 тона годишно, но произвеждаме под 50 000 т. Картофи - нуждаем се от около 240 000 тона, произвеждаме към 190 000 т. Ябълки: потреблението е около 90 000 тона годишно, а от български градини берем едва 40 000 т. Пиперът, който изяждаме, е на 63% роден, останалото е внос. И т.н. до безкрай. Общото правило е, че в есенно-зимния сезон хапваме повече зарзават, пропътувал хиляди километри и минал една или няколко граници, а през лятото има превес на родната продукция, но в никакъв случай на сто процента.
А как е по магазините? След години на обвинения, че веригите извиват ръцете на родните производители и имат нескончаеми изисквания за качество и количество на стоките, се оказва, че вече положението е доста различно. Според анкетите на Сдружението за модерна търговия, което обединява големите хипермаркети, става ясно, че в категория „Плодове и зеленчуци“ 44% от продуктите през 2020 г. са били местни. Следващата година техният дял вече е 56% и вероятно това е таванът.
Логично - нямаме производство, нямаме и предлагане
Две от веригите уточняват, че през лятото делът на родното достига до 70%. В другите категории обаче сметките са следните: 83% родно производство при „Хляб и хлебни продукти”, 72% при „Месо и месни продукти” и 52% при „Мляко и млечни продукти”.
Изхождайки от тази база, е ясно, че радикална промяна в агросектора от днес за утре не може да стане. Проблемите са много - неблагодарният земеделски труд, начинът на субсидиране и вносът, който е силно конкурентен заради по-ниската си цена. А тя при чуждестранния фермер винаги е по-ниска, защото субсидиите в ЕС, а и извън него, са по-големи.
Ето защо вчера се създаде и нова представителна за сектора организация -Българска аграрна камара. Една от нейните цели е да се бори именно с неравномерното разпределение на субсидиите у нас.
Надолу, надолу
Според прогнозите на Центъра за икономически анализи на селското стопанство САРА и през тази година ще има свиване при оранжерийното производство, а при полските зеленчуци ще се запази равнището от последните година-две. Общото производство на домати се предвижда да е 105 хил. т (-3% спрямо 2022 г.), а полското производство на пипер се оценява на 55 хил. т (-7% към 2022 г.). Производството на краставици ще спадне с 2% спрямо предходната година.
В животновъдството картината е същата и съвсем не е розова. Производството на говеждо и телешко месо в страната през 2023 г. ще се понижи до 16,6 хил. тона заради намаляващото поголовие в стопанствата, посочват експертите. Според прогнозните разчети броят на месодайните крави към началото на настоящата година е около 139 хил. бр., спрямо 166,5 хил. бр. в началото на 2022 г.
Предвижданията на САРА за производството на мляко в страната през 2023 г. е по-малка с около 2% продукция в сравнение с 2022 г.
