Вход
20 Ноември, 09:55 0 Стивън Брайън, Asia times
Съобщено бе, че сенилният американски президент Джо Байдън е разрешил на Украйна да нанася ракетни удари с голям обсег по руска територия. Неговото решение издърпва килимчето изпод краката на германския президент Олаф Шолц, който отказа да изпрати ракети с голям обсег Taurus в Украйна.
Правителството на Германия беше пред колапс. Благодарение на Байдън, доверието в Шолц у дома е още повече накърнено.
(Възможно е Шолц да е знаел, че Байдън ще разреши удари с ракети ATACMS, поради което се е обадил на Путин преди хода на американския президент. Ние наистина не знаем какво може да са си казали двамата лидери за един час телефонен разговор, който не изискваше преводач, тъй като Путин говори немски. Но може да се предположи, че Шолц е искал да извади цели на германска територия от списъка на Русия, който ще последва съобщението на Байдън.)
Русия даде да се разбере, че разрешението за ракетни удари е червена линия и поставя НАТО директно във война с Русия. Руснаците казват, че ракетите ATACMS, изстреляни от стартови платформи HIMARS, се управляват от специалисти от НАТО, а не от украинци.
Има резон в руския аргумент. Факт е, че ако Украйна контролираше платформите за HIMARS за изстрелване на ATACMS, те вече щяха да стрелят по руски цели като Курската АЕЦ, която преди това се опитаха да ударят с дронове. Добрата новина е, че украинците не ги контролират.
Използването на ракети ATACMS няма да промени нито хода на войната, нито нейния резултат. Това обаче ще доведе до някои неприятни изненади, тъй като решението има последици, по-значими от Украйна.
През цялата война руснаците не са атакували нито една база за доставки на НАТО. Съединените щати и техните съюзници в НАТО не са атакували руска територия, въпреки че използването на специализирани дронове с голям обсег и атаките срещу руски кораби в Черно море, особено тези, които оперират на руска територия, преминаха границата.
Сега Русия има много възможности за отговор в резултат на грешното решение на Байдън. Може да атакува бази на САЩ и НАТО извън Украйна, в Полша например. Това би предизвикало общ общоевропейски конфликт, но руснаците вероятно ще имат надмощие и могат да опустошат Европа, която може да изгуби повече от тях.
Русия също така може да съсредоточи атаките си върху Украйна, като унищожи Киев например. Пълна ракетна и бомбена атака срещу украинската столица би струвала много човешки животи и би нанесла огромни материални щети. Решението на Байдън и глупавият ентусиазъм на Зеленски, който го подкрепя, предизвикват точно такъв вид отмъщение.
Ракетите ATACMS също не достигат. Те формират важна част от защитата на САЩ на други места, особено в Азиатско-тихоокеанския регион. Тайван получава ATACMS, но много бавно, и американските морски пехотинци на Окинава се нуждаят от тях, за да попречат на китайска инвазия в Тайван. Морските пехотинци вече са поставили радарна станция на малкия остров Йонагуни и ако напрежението се повиши, вещаейки китайска инвазия в Тайван, морските пехотинци ще преместят HIMARS в Йонагуни, който е само на около 111 километра (69 мили) от Тайван.
САЩ тайно започнаха да доставят ракети ATACMS в Украйна миналата пролет. Те бяха изпратени като част от последните опити да спасят Киев от поражение. С обхват от около 190 мили (300 км), ракетите могат да причинят значителни щети, ако не бъдат прихванати от руската противовъздушна отбрана.
Докладите казват, че ATACMS ще се използват, за да се опитат да спасят украинския контингент в Курска област, която е руска територия. Украйна прати много от най-добрите си бойни бригади в Курск, опитвайки се да задържи тази територия. На нея се гледа като на „разменна монета“ в очакваните бъдещи преговори с Русия.
Но през последните седмици руснаците изтласкаха украинците и бомбардираха тиловите им зони за снабдяване, причинявайки болезнено голям брой жертви. Русия казва, че Украйна вече е загубила 32 000 войници (убити или ранени) при нахлуването в Курск и броят им продължава да расте.
Русия също е загубила много войски, но не знаем действителния брой. Битката обаче е асиметрична, защото Украйна вече няма жива сила, за да поддържа операцията в Курска област и да се бие другаде по дългата фронтова линия с руската армия.
Другите оръжия с голям обсег, използвани във войната от Украйна и НАТО, са крилати ракети, доставени от Обединеното кралство и Франция. Британската и френската версия са доста сходни. Британската ракета носи името Storm Shadow. Френската версия се нарича Scalp.
Уважаваният френски вестник "Фигаро" съобщи, че британците и французите са разрешили използването на тези ракети за удари в дълбочина в Русия, но в следващ вариант на същата статия изтри изречението, че Франция и Великобритания са дали такова разрешение.
И Storm Shadow, и Scalp вече са в Украйна, но трябва да бъдат предварително насочвани и управлявани от персонал на НАТО. Изглежда, че нито французите, нито британците имат желание да разширят конфликта си с Русия (въпреки тяхната реторика). Въпреки това, в. Standard, цитирайки министъра на външните работи на Обединеното кралство, обяви одобрение на използването на Storm Shadow, като изглежда, че предполага, че е приемливо използването им в района на Курск в Русия.
Междувременно, и за протокола, британците нямат повече ракети Storm Shadow, които могат да доставят на Украйна. Вероятно френските запаси също са изчерпани. А германците отново заявиха, че няма да дадат ракети Taurus на Украйна.
Как ще се развие ситуацията сега зависи изцяло от това какво ще реши да направи Русия.
За автора
Стивън Брайън е старши кореспондент на Asia Times. Той е служил като директор на подкомисията за Близкия изток на комисията по външни отношения на Сената на САЩ и като помощник заместник-министър на отбраната на САЩ. Тази статия е публикувана за първи път в неговия блог Weapons and Strategy.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
