Знаете ли кой е Далай Лама?

Далай Лама се извини, след като се появи видео, показващо как духовният лидер целува дете по устните и след това го моли да „смуче езика му“ на събитие в Северна Индия.

В изявление от понеделник говорителите на Далай Лама казаха, че той „желае да се извини на момчето и семейството му, както и на многото си приятели по света, за болката, която думите му може да са причинили, добавяйки, че „съжалява“ за инцидента.

Кой е Далай Лама

Негово Светейшество XIV Далай Лама, Тензин Гяцо, е духовният и временен лидер на тибетския народ. Роден е в малко селце на име Такцер в североизточен Тибет. Роден в селско семейство, Далай Лама е признат на двегодишна възраст, в съответствие с тибетската традиция, за превъплъщение на своя предшественик 13-ия Далай Лама. Далай ламите са проявления на Бодхисатвата на състраданието, който е избрал да се прероди, за да служи на хората. Далай Лама означава Океан на мъдростта. Тибетците обикновено наричат Далай Лама Йешин Норбу, Скъпоценният камък, който изпълнява желания, или просто Кундун, което означава Присъствие, обясняват от сайта за Нобелова награди за мир.

Образование в Тибет

Той започва образованието си на шестгодишна възраст и завършва степента Геше Лхарампа (доктор по будистка философия), когато е на 25 години. На 24-годишна възраст се явява на предварителен изпит във всеки от трите манастирски университета: Дрепунг, Сера и Ганден. Заключителният изпит се провежда в Джокханг, Лхаса, по време на ежегодния молитвен фестивал Монлам, който се провежда през първия месец на всяка година. Сутринта той е изпитван от 30 учени по логика. Следобед дебатирал с 15 учени по темата за Средния път, а вечерта 35 учени проверили знанията му по канона на монашеската дисциплина и изучаването на метафизиката. Далай Лама издържа с отличие изпитите, проведени пред огромна аудитория от учени монаси.

Лидерски отговорности

През 1950 г., на 16-годишна възраст, Далай Лама е призован да поеме пълната политическа власт като държавен и правителствен ръководител, когато Тибет е застрашен от мощта на Китай. През 1954 г. той заминава за Пекин, за да разговаря с Мао Дзедун и други китайски лидери, включително Чоу Ен-Лай и Дън Сяопин. През 1956 г., докато е на посещение в Индия, за да присъства на 2500-ата годишнина на Буда Джаянти, той провежда поредица от срещи с министър-председателя Неру и премиера Чоу относно влошаващите се условия в Тибет. През 1959 г. е принуден да отиде в изгнание в Индия след китайската военна окупация на Тибет. От 1960 г. пребивава в Дхарамсала, сполучливо известна като "Малката Лхаса", седалище на тибетското правителство в изгнание.

В първите години на изгнанието Далай Лама се обръща към ООН по въпроса за Тибет, в резултат на което Общото събрание приема три резолюции през 1959, 1961 и 1965 г. През 1963 г. Далай Лама обнародва проект за конституция на Тибет, която гарантира демократична форма на управление. През последните две десетилетия Далай Лама създава образователни, културни и религиозни институции, които имат голям принос за запазването на тибетската идентичност и богатото й наследство. Той е дал много учения и посвещения, включително рядкото посвещение Калачакра, което е провел повече от всеки свой предшественик.

Далай Лама продължава да подема нови инициативи за разрешаване на тибетските проблеми. През 1987 г. на срещата на Конгреса за правата на човека той предлага мирен план от пет точки като първа стъпка към решаване на бъдещия статут на Тибет. Този план призовава за обявяването на Тибет за зона на мира, прекратяване на масовото преселване на етнически китайци в Тибет, възстановяване на основните човешки права и демократични свободи и прекратяване на използването на Тибет от страна на Китай за производство на ядрени оръжия и изхвърляне на ядрени отпадъци, както и настоява за "сериозни преговори" за бъдещето на Тибет и отношенията между тибетския и китайския народ. На 15 юни 1988 г. в Страсбург, Франция, той доразвива този мирен план от пет точки и предлага създаването на самоуправляващ се демократичен Тибет "съвместно с Китайската народна република". В обръщението си Далай Лама заявява, че това представлява "най-реалистичното средство, чрез което да се възстанови отделната идентичност на Тибет и да се възстановят основните права на тибетския народ, като същевременно се зачитат интересите на Китай". Далай Лама подчерта, че "какъвто и да е резултатът от преговорите с китайците, самият тибетски народ трябва да бъде крайният решаващ орган".

Контакти със Запада

За разлика от своите предшественици, Далай Лама се е срещал и разговарял с много хора от Запада и е посетил Съединените щати, Канада, Западна Европа, Обединеното кралство, Съветския съюз, Монголия, Гърция, Япония, Тайланд, Малайзия, Сингапур, Индонезия, Непал, Коста Рика, Мексико, Ватикана, Китай и Австралия. Срещал се е с религиозни лидери от всички тези страни.

Далай Лама се срещна с покойния папа Павел VI във Ватикана през 1973 г. и с Негово Светейшество папа Йоан Павел II през 1980, 1982, 1986 и 1988 г. На пресконференция в Рим Негово Светейшество Далай Лама очерта надеждите си за срещата с Йоан Павел II: "Живеем в период на голяма криза, период на тревожно развитие на света. Не е възможно да се намери мир в душата без сигурност и хармония между хората. Поради тази причина очаквам с вяра и надежда срещата си със Светия отец; обмяната на идеи и чувства, както и неговите предложения, така че да отворим вратата към постепенното умиротворяване между хората.".

През 1981 г. Далай Лама разговаря с архиепископа на Кентърбъри д-р Робърт Ранси и с други лидери на Англиканската църква в Лондон. Той се среща и с лидери на римокатолическата и еврейската общност и говори на междурелигиозната служба в негова чест, отслужена от Световния конгрес на вероизповеданията. Неговата реч беше посветена на общото между вероизповеданията и необходимостта от единство между различните религии: "Винаги съм вярвал, че е много по-добре да има различни религии, различни философии, отколкото една-единствена религия или философия. Това е необходимо поради различните умствени нагласи на всяко човешко същество. Всяка религия има определени уникални идеи или техники и запознаването с тях може само да обогати собствената вяра."

Признаване от Запада

След първото си посещение на Запад в началото на 70-те години на ХХ в. репутацията на Далай Лама като учен и човек на мира непрекъснато нараства. През последните години редица западни университети и институции връчиха на Далай Лама награди за мир и почетни докторски степени като признание за изтъкнатите му трудове в областта на будистката философия и за изтъкнатото му лидерство в служба на свободата и мира.

Универсална отговорност

По време на пътуванията си в чужбина Далай Лама се е изказвал категорично за по-добро разбирателство и уважение между различните вероизповедания по света. За тази цел Далай Лама е правил многобройни изяви в междурелигиозни служби, като е предавал посланието за универсална отговорност, любов, състрадание и доброта. "Нуждата от прости взаимоотношения между хората става все по-належаща . . . Днес светът е по-малък и по-взаимозависим. Проблемите на една нация вече не могат да бъдат решени изцяло от самата нея. Така, без чувство за всеобща отговорност, самото ни оцеляване става застрашено. По същество универсалната отговорност е да чувстваме чуждото страдание така, както чувстваме своето собствено. Тя е осъзнаването, че дори нашият враг е изцяло мотивиран от стремежа към щастие. Трябва да признаем, че всички същества искат същото, което искаме и ние. Това е начинът да постигнем истинско разбиране, неограничено от изкуствени съображения."