Това е една от най-големите технологични катастрофи в историята.
Призната е и за най-голямата в историята на атомната енергетика.При изпитания на една от системите за сигурност в Чернобилската АЕЦ на 26 април 1986 г., в 01:23 ч. московско време, става експлозия в четвърти енергоблок. Централата се намира на 15 км от украинския град Чернобил в Киевска област.
Съветските власти мълчат за катастрофата.Първото съобщение за нея е излъчено едва на 28 април вечерта, след като в Европа са засечени анормално високи нива на радиоактивност.
Радиоактивният облак от експлозията засяга и България, но Централният комитет на управляващата тогава Българска комунистическа партия решава да не информира населението за опасността. През следващите години у нас се наблюдава скок в честотата на онкологичните заболявания и заболяванията на щитовидната жлеза.26 април е обявен за Международен ден в памет на Чернобилската катастрофа. Това става с резолюция на Генералната асамблея на ООН от 8 декември 2016 г.
В документа се отбелязва:
“Три десетилетия по-късно заради сериозните дългосрочни последици от бедствието в Чернобил, както и продължаващите нужди на засегнатите общности и територии и предлагаме на всички държави-членки, съответните агенции на системата на ООН и други международни организации, както и гражданското общество да отбележат този ден”.
Взривът в Чернобилската АЕЦ напълно разрушава активната зона и цялата горна част на реактора, силно поврежда и машинната зала.
Унищожени са всички бариери и системи за безопасност. Взривът и възникналия пожар са съпроводени с разпространение на огромна радиоактивност.
Всеки ден в околната среда попадат милиони кюри и този процес продължава до 6 май 1989 г., след което емисиите рязко намаляват.Според доклад на “Грийнпиис”, 13 европейски държави са засегнати от последиците на аварията. Радиоактивността, която носят със себе си заразените облаци от Чернобил, е установена не само в северните и южните части на Европа, но и в Канада, Япония и САЩ.
Незаразено остава само южното полукълбо.