Акад. д-р Иван Миланов: Вредят стресът и работата на бюро, внимавайте с болкоуспокояващите

Преди години болките са били свързани с физическата работа, сега страдат работещите на компютър  

И излежаването, и блъскането във фитнеса не са добри за тялото, трябва баланс 

Плуването, продължителното ходене, леко бягане и леки упражнения са добри варианти за раздвижване

Студените зимни месеци са онзи период от годината, през който хората, страдащи от хронична болка, изпитват по-голям дискомфорт. Освен на физическото здраве, болката вреди на психиката и влошава качеството на живот. Според медицинската статистика над 70 са различните заболявания, които могат да бъдат причина за болките. За най-честите оплаквания разговаряме с академик проф. д-р Иван Миланов - изпълнителен директор на Университетската болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум“ - София. 

- Акад. Миланов, с какви оплаквания идват най-често пациентите при Вас? 

- Пациентите се обръщат към невролозите във връзка с различни болки, като най-честите оплаквания са от тези в гърба, кръста и главоболието. При динамичния ни начин на живот, едва ли има човек, който по някакъв повод да не ги е изпитал. Стресът, от своя страна, също оказва сериозно влияние.

- Какви са причините за тези болки? 

- Причините за тези оплаквания са много, но както споменах, една от основните е начинът на живот. Стресът и възрастта също са фактори за изменения и поява на болка. 

Ако преди години тези болки са били свързани с физическата работа, която е преобладавала, сега повече страдат хората, които работят на бюро, на компютър, където принудително тялото заема определена поза, и като цяло водят заседнал начин на живот. 

Липсата на достатъчна физическа активност във всекидневието довежда до детренираност на мускулите, които поддържат гръбначния стълб. Затова най-често болките се локализират в областта на кръста, тъй като това е най-натоварената област от гръбнака. По тази причина много хора внезапно решават да спортуват, като най-лесното е да отидат на фитнес и рязко да увеличат натоварването. Мускулите около гръбнака обаче не са готови да поемат изведнъж натоварването, което води до тяхното преразтягане заради навеждане, завъртане, вдигане на тежести, продължително седене в неудобна поза. Тези болки невинаги са продиктувани от увреждане на нервната система. Те са по-характерни за по-младата възраст - до 50 години, и когато се промени начинът на живот, се лекуват по-лесно и пациентите се повлияват по-бързо от лечението. Така че възрастта е важен фактор както за причините, така и за начините на лечение на болката през различните периоди от живота.

Важно е да се знае, че след 25-годишна възраст човек започва да старее, което е свързано с различни дегенеративни процеси. Както след 50-годишна възраст човек видимо започва да остарява - появяват се бръчки, кожата се отпуска, дехидратира се, уморява се и т.н... Така нещо такова се случва и с гръбначния стълб.  Тъканите започват да губят течност и това се отразява на дисковете между прешлените на гръбначния стълб, тази загуба на водни молекули води до изтъняване на дисковете. Започват да преобладават болките, свързани с популярното за хората т.нар. ошипяване,  дискови пролапси  и всякакви други промени в гръбнака. Тези промени  се развиват в годините и водят до болкови синдроми, които се повлияват по-трудно, защото много често са свързани с притискане на нервните коренчета.

След 70-годишна възраст нещата могат да станат по-неблагоприятни заради настъпването на различни дегенеративни изменения. Възможно е стеснение на гръбначния канал, в който е поместен гръбначният мозък, което води до сериозни невралгични симптоми и често се налага хирургична интервенция. 

- Това вероятно предполага различно лечение в различните възрасти?

- Както мускулните, така и болките, свързани с дегенеративните промени, трудно се повлияват от лекарства и често стават хронични, ако човек не промени начина си на живот. При такава промяна мускулните болки в по-млада възраст се повлияват от противовъзпалителни средства. При дегенеративните промени най-добър ефект дават физиотерапията и рехабилитацията, като също могат да се използват и обезболяващи медикаменти, ако тези пациенти са променили начина си на живот. В тези случаи само лекарствата няма да премахнат дегенеративните промени в гръбнака и няма да излекуват симптомите. 

- Какви са препоръките Ви, за да могат да се избегнат или отложат във времето тези неприятни симптоми. Как трябва човек да промени живота си? 

- Столът, на който работим, леглото и матракът, на ко​йто спим, трябва да са удобни. За хората, чиято работа е свързана с работа с компютър, е изключително важно столът да е удобен, за да може човек да се обляга от време на време. Добре е екранът да е по-голям, за да не се налага навеждане. 

По време на сън също трябва да ни е удобно, защото гръбнакът е подложен на напрежение. Добре е матракът да е по-твърд, но не прекалено много, за да има възможност да заема формата на тялото. Препоръчително е, след като човек е поработил 1-2 часа, да направи някаква гимнастика или да се поразходи, за да се избегне спазъм на мускулите. Всеки избира дали раздвижването да е с  някакъв спорт.  

И като казвам спортуване, нямам предвид блъскането във фитнеса, защото тези хора също стават наши пациенти. При тях пък се получава претоварването на мускулите, за което вече споменах. 

Плуването, продължителното ходене, леко бягане без натоварване или леки упражнения са добри варианти за раздвижване. 

И двете крайности не са добре за тялото. Дългото лежане също не е добре. Така че трябва да има някакъв баланс.

- Мъжете или жените боледуват по-често?

- Мъжете боледуват два пъти по-често от жените.

- Кога човек трябва да разбере, че рекламираните таблетки и мазила по телевизиите не са достатъчни, и трябва да потърси лекарска помощ?

- Това е задължително да се случи, когато болката е силна, остра, ограничени са движенията му, настъпват изтръпвания, слабост в мускулите и това състояние не преминава в рамките на една седмица. Това са част от признаците, че има нужда от специализирана помощ, тъй като най-вероятно вече има увреждания на нервните коренчета. Такива пациенти съветвам да останат няколко дни на системи в клиниката заради по-ефективното проникване на медикаментите в тъканите. Резултатът ще е още по-добър, ако лечението е съчетано с физиотерапия. Това е за болки, които се появяват все по-често и се налага увеличаване на приемите на лекарства. Пациентът иска с едно хапче да му мине, но трябва да знае, че не трябва да се прекалява с болкоуспокояващите таблетки, тъй като те увреждат стомаха и не е добре да се приемат продължително време.

- На какво ниво е неврологията в страната ни?

- Абсолютно съм убеден, че като качество на работа не се различаваме от специалистите в Европа и САЩ. Аз съм бил и на двете места на специализации и не научих там нещо повече от това, на което ме научи моят учител доц. Георгиев. Той беше един великолепен специалист. Ние дори имаме някои предимства пред тях. Колеги от Англия са споделяли, че при тях физиотерапия могат да си позволят само хората с добри финансови възможности. При нас е традиция да се ходи на балнеосанаториуми. За щастие, в България имаме много и са достъпни за всеки. Апаратурата, с която работим в страната, също е на много високо ниво.

Акад. д-р Иван Миланов завършва ВМИ - София през 1981 г. От 1981 до 1983 г. е участъков лекар в Общинска болница в Своге. Академичната си кариера започва през 1983 г. като  асистент по клинична електромиография в ИСУЛ, а през 2015 г. става  първият български невролог, академик в БАН.

Академик проф. д-р Иван Миланов е изпълнителен директор на Университетска болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум“ ​- София. Бил е зам.-ректор на Медицинския университет и зам.-министър на здравеопазването. Специализирал е двигателни нарушения в Канзаския университет - САЩ, и лечение на главоболието в Университета на град Павия - Италия. Председател е на Българското дружество по неврология, Българското дружество по главоболие и болка, Българската асоциация по двигателни нарушения и множествена склероза и Българската асоциация по клинична електромиография.

Автор е на 560 научни публикации, на монографии, учебници и ръководства. Има съвместни научни разработки с колективи от Университета в Павия, Италия, и Канзаския университет, САЩ.