- Акад. Марков, какъв знак е връщането на тленните останки на цар Фердинанд 76 години след кончината му?
- Страстите не бива да се нажежават. Това е последната воля на цар Фердинанд: "Желая да бъда погребан на българска земя!".
През 2011 г. авторитетният политик и национален омбудсман Гиньо Ганев състави инициативен комитет за връщането на тленните останки на Фердинанд по повод на 150-годишнината от рождението му. Участвах в инициативата и при обсъжданията Симеон Сакскобургготски предложи дядо му да бъде положен в католическата катедрала "Свети Лудвиг" в Пловдив, където е саркофагът на първата съпруга на царя - княгиня Мария-Луиза. Но нямаше съгласие, възразиха институциите, включително тогавашният пловдивски кмет Славчо Атанасов. А пренасянето на бивш държавен глава не можеше да е частно.
Добре е царят да бъде положен в семейната крипта в двореца "Врана", където лежи и най-големият син на Симеон - княз Кардам, който почина след години в кома след тежка катастрофа. Редно е да погребат там и Фердинанд - в двореца, построен от него.
- Има и противници на връщането на Фердинанд. Кое според Вас натежава повече - ролята му за превръщането на България в развита европейска държава след Освобождението или вината му за две национални катастрофи и краха на националния идеал?
- Трябва да се подходи съобразно балансирана историческа оценка. Фердинанд управлява твърде дълго - 31 години. Ако беше починал през август 1912 г., когато в София и в Търново тържествено се отбелязва 25 години от възшествието му, Фердинанд щеше да остави спомена за един добър цар - превърнал един изостанал Дунавски вилает в европейска държава.
Заслугите му за модернизацията на България не могат да се отрекат, страната ни преживява икономически, политически и културен възход. Когато Мустафа Кемал, наречен по-късно Ататюрк, идва в България като военен аташе през 1913-1914 г., е удивен от факта, че в София има Опера, каквато няма в Истанбул.
Царят е инициатор за създаването и на Операта, и на Народния театър.
Полиглот, като отличен познавач на флората и фауната има заслуги към създаването на Природонаучен музей, на Зоологическата градина, на ботаническите градини към дворците в София, в Евксиноград. Пътувал е чак до Бразилия да търси интересни растения.
Заслугите му са безспорни, но за съжаление, в следващите шест години от управлението си Фердинанд оставя лош спомен - водим три войни, сполетяват ни две национални катастрофи. Това осъзнава и синът му цар Борис Трети, който не му е позволил да стъпи на българска земя след абдикацията му през 1918 г. Дори когато на сватбата на Борис и Йоана Савойска в Асизи бившият цар се качва на парахода "Цар Фердинанд", за да отпътува за Бургас, пред двама адютанти Борис му казва: "Ваше Величество, не сте желан от българския народ!". Вбесен, Фердинанд го нарича "подлец", чел съм го в български и немски документи.
Не мога да простя на Фердинанд, че решава да вкара България в Първата световна война на страната на Германия, като в същото време подписва с кайзер Вилхелм Втори тайно споразумение да получава пожизнено възнаграждение, ако България загуби войната. Така и става - губим войната, сполетява ни национална катастрофа, а Фердинанд си гарантира пожизнена рента. Възнаграждение му изплащат както Ваймарската република, така и Хитлер - това не мога да му простя като българин и като историк. Както и загубата на националния идеал. Но нека да се изпълни последната му воля, без да го реабилитираме за войните.
- Но Фердинанд ли е единствен виновник за загубите ни?
- Написал съм четири книги за тези войни. Отговорности имат и политиците и военните тогава. От българска страна Фердинанд е главен, но не е единствен виновник за националните крушения. Вина носят и министри, генерали от обкръжението му, които след войните и катастрофите казват: "Царят беше виновен!". Но и те носят отговорност - България не е абсолютна, а конституционна монархия.
Да вземем фаталната дата 16 юни 1913 г., началото на Междусъюзническата война. Царят и ген. Михаил Савов решават да засилят българската позиция с атака срещу сръбските и гръцките позиции.
Но ген. Савов подписва заповедта за атаката, не царят. Но след това топят царя като виновник.
- Ценим ли по достойнство делото на владетелите си? Не е ли време да върнем и костите на цар Самуил?
- За съжаление, не знаем къде са костите на повечето от владетелите ни. Костите на цар Калоян са в църквата "Свети 40 мъченици", на цар Борис Трети са изхвърлени след 1944 г. и сега в Рилския манастир се съхранява само сърцето му. По чудо след 9 септември оцелява мавзолеят на първия български монарх княз Александър Батенберг в центъра на София. Комунистическите управници са искали да го взривят, но акад. Димитър Косев отива при Тодор Павлов и спасява мавзолея.
Покойният проф. Божидар Димитров положи усилия костите на Самуил да бъдат върнати у нас от Солунския музей. През 2007 г. президентът Георги Първанов, който е историк, постави въпроса при гостуването у нас на гръцкия си колега. Но и Каролос Папуляс, а по-късно и Вселенският патриарх Вартоломей поискаха срещу костите на Самуил да върнем на Атина попаднали у нас ценни ръкописи от гръцки манастири, бивши средновековни български манастири. Размяната обаче не стана. Може би е време отново да поискаме костите на цар Самуил от съседите гърци.
След поредна загуба треньорът казва на футболистите: - Казах ви да играете така, както никога не сте играли. А вие играхте така, сякаш никога не сте играли!
още вицове