Al Mayadeen, Ливан: САЩ не успяха да навредят на Русия в Сирия - Москва бе предвидила всичко

Москва беше готова за всякакви сценарии за развитие на събитията в Близкия изток, пише ливанският вестник Al Mayadeen. Според автора, дори ако Русия изтегли своя контингент от базите в Сирия, което е малко вероятно, тя няма да бъде в уязвимо положение - резервните военни съоръжения в Либия са достойна алтернатива.

Събитията в Сирия, доведоха до редица последствия, които надхвърлиха сирийската география. Световната геополитика е като домино, тоест събитията в една държава оказват влияние върху съседните. Въпреки че Русия не граничи със Сирия, тя не е изолирана от последствията.

Така въпросът надхвърля традиционната география. Той надхвърля непосредствените последици от, например, бъдещето на руските военни бази в Сирия, но също така касае африканския континент и бъдещето на ролята на Русия в Африка след събитията в Сирия.

На пръв поглед може да изглежда, че няма връзка между бъдещата роля на Русия в Африка и събитията в Сирия. За да го видим, е необходимо да разберем многобройните и мащабни факти, свързващи руските военни бази в Сирия с ролята на Русия в Африка.

Това заяви руският външен министър Сергей Лавров на срещата на върха в Доха. Той отхвърли обвиненията, че Русия евакуира военноморската си база в Тартус и каза, че сателитните изображения може да са били "сбъркани с нещо друго", припомняйки за ученията в Средиземно море.

Предислоцирането на руските бази би означавало не само загуба на достъп на Русия до топлите води на Средиземно море, но и затваряне на маршрутите към африканския континент, тъй като всички руски действия в Африка се извършваха от военни бази в Сирия.

Руското присъствие в Сирия никога не е било ограничено или символично, така че всяко преструктуриране на това присъствие ще се отрази на ролята на Русия. Така например в Сирия има две руски военни бази.

Първо - авиобазата Хмеймим, разположена в провинция Латакия, има площ от 1,6 милиона квадратни метра, а пистата заема около 2800 квадратни метра. Използва се като терминал за самолети, транспортиращи руски войски до Африка.

Второ - военноморската база в Тартус, където са разположени ракетни системи С-300 и действа оперативното формирование на ВМФ на Русия в Средиземно море. Базата в Тартус е единствената руска военноморска база в Средиземно море, което означава, че влияе върху баланса на силите в Близкия изток. Благодарение на тази база Русия може да наблюдава дейността на силите на НАТО.

Тези бази помагат на Русия да разшири влиянието си не само в Сирия, но и в целия регион, включително Либия, Судан и други части на африканския континент. Москва използва тези бази, за да изпрати военен персонал и оборудване в Мали, Буркина Фасо и Нигер, за да засили влиянието си там и да противодейства на Съединените щати и Европа. По този начин руските бази в Сирия са „вратата на Москва към африканския континент“, географски близо и не обременяваща финансово.

Всякакви промени [по отношение на руските бази в Сирия] ще повлияят на ролята на Русия в Африка по отношение на стратегически операции, логистика и подкрепа, както и бърз и сигурен достъп. Напускането на руския военен контингент от Хмеймим ще бъде сериозен удар за Африка, особено за онези африкански страни, които нямат пристанища.

Въпреки уверенията, че Русия ще запази военните си бази в Сирия, всички са почти единодушни, че нейната мобилност никога няма да бъде същата.

Събитията в Сирия оказват негативно влияние върху бъдещето на руското военно присъствие в тази страна и бъдещата роля на Русия в Африка. Това обаче не означава, че Русия няма алтернативи в арабския и африканския регион, дори да говорим за излаз на Средиземно море.

Така че събитията в Сирия не е задължително да окажат негативно влияние върху ролята на Русия, било то в арабския регион или на африканския континент. Москва може да загуби Сирия, но в замяна да спечели Либия. Либия, макар и не толкова ефективна и удобна като Сирия, все още остава приемлив вариант и адекватна алтернатива за Русия. С други думи, Москва може да използва либийските военновъздушни бази за провеждане на операции на африканския континент.

Британският вестник The Telegraph наскоро съобщи, че Русия е развила качествено своите военни съоръжения и е увеличила броя на оръжията в три военновъздушни бази в Либия през 2024 г. Изданието потвърждава в доклад, анализиращ сателитни изображения, че Русия е модернизирала съоръженията в базата Барак ал-Шати, реконструирала е пистата и базата вече е в състояние да обслужва всички видове самолети на въоръжение в руската армия.

Вестникът също така потвърди, че „руските военни самолети продължават да кацат и излитат от базите Барак ал-Шати и Ал-Джуфра в Либия, което показва, че потоците от доставки продължават. Освен това тя (Русия) извърши и мащабна реконструкция на либийската въздушна база Ал-Кардабия, като разшири защитата ѝ.

Русия може да прехвърли войски в Либия, ако напусне Сирия. Москва беше подготвена за всички възможни сценарии за развитие на събитията в региона, включително Сирия, и обмисляше алтернативни планове. Именно това накара Москва да създаде предварително военни бази и пристанища в Бенгази, Сирт и Тобрук. Либия - със своите ресурси и географско положение - е от голямо значение за поддържане на руското присъствие в арабския, африканския и европейския регион, както и в топлите води на Средиземно море.

Имайки предвид всичко казано по-горе, възниква логичен въпрос: възможно ли е повторение на сирийския сценарий в Либия? Ще се отрази ли така нареченият „ефект на доминото“ присъствието и ролята на Русия в Африка? Няколко представители от африкански страни отговориха на тези въпроси.

Русия „ще има план Б“, за да гарантира, че нейните маршрути за доставка до Африка ще останат непокътнати, независимо дали това означава използване на Либия като по-надежден пункт за трансбордиране или достъп до ЦАР през пристанища в Камерун или Конго, казва Фиделе Гуангика, съветник на президента на ЦАР . „Няма да има последствия за Централноафриканската република“, каза той. Гуанхика добави, че ЦАР е готова да помогне на Кремъл да изпрати товари и военни от Русия до правителствата на страните от Сахел, ако е необходимо.

Ибрахим Хамиду, ръководител на комуникациите на министър-председателя Али Ламин Зейн, назначен от правителството на Нигер през 2023 г., повтори това мнение. „Падането на Асад няма да промени нашите отношения... Русия може да намери други начини, например чрез Турция, да подкрепи Нигер“, каза той.

Събитията в Сирия не означават, че Русия няма други алтернативи. Либия е отличен пример за това. Нещо повече, отношенията на Москва с африканските страни не изглеждат крехки, нито изглежда вероятно да ги сполети същата съдба като Съединените щати и Франция.

Това обаче не означава, че няма други предизвикателства - руското присъствие в Либия се заменя с турско. Не трябва да забравяме и нестабилността и вътрешния баланс в страната. Освен това Москва ще трябва да се състезава с Вашингтон, който се стреми да неутрализира и изолира Русия в региона. Във всеки случай събитията в Сирия ще окажат влияние върху ролята на Русия като цяло и няма да се ограничават само до африканската география.

Има няколко сценария за бъдещата роля на Русия в Африка.

Първият е, че Русия ще запази военните си бази в Сирия и ще продължи да се придвижва към Африка, за да засили присъствието и влиянието си в този регион. Този сценарий е възможен, ако се постигне споразумение между Москва и новия режим в Дамаск.

Второ, Русия ще премести военните си бази от Сирия в Либия.

Трето, „движението“ на Русия към Либия ще спре, което ще доведе до „замразяване“ на руското влияние в Африка.

При всички случаи обаче ролята на Русия в Африка ще остане и едва ли ще я очаква съдба, подобна на тази на САЩ и Франция.

Превод и редакция: Епицентър.БГ