Алпинист от Баня срещна гризли и нощува в Гранд каньон

Карловски алпинист обходи седем американски национални парка. Срещна мечка гризли, плажува и нощува на дъното на Гранд каньон, снима се с горещия гейзер, изхвърлящ вода на височина 55 метра. 

Марко Билюков предприе туристическата обиколка в средата на септември и прекара сред удивителните природни забележителности отвъд океана месец и половина, като изминаваше  с автомобил между 500 и 1000 мили на ден, за да отиде например от прочутите Арки до гигантския язовир "Хувър" в Гранд каньон. За алпиниста със сериозни постижения и дългогодишна връзка с високите планини американските паркове се оказват впечатляващи с различната си природа и мащаби, но сравнително лесни за преодоляване.

Марко Билюков е сред най-известните български алпинисти от средата на 70-те години до наши дни, стъпили на най-емблематичните планински върхове в Европа и Азия. Професионалният му път също е свързан с планината - повече от 20 години той поддържа биоекологичния стационар на БАН, разположен между прохода Беклемето и хижа „Добрила“, за да регистрира измененията в природата ​- почва, вода, въздух, флора и фауна. От 30-ина години има собствен бизнес в Баня - супермаркет и кафенета, но продължава връзката с планината като планински спасител или просто като турист.  

Идеята да прекоси Атлантика и да опознае природните чудеса на Америка дошла от неговия съгражданин и приятел от град Баня Георги Филипов, който от 20 години живее в Щатите. Той дори направил снимка на Марко и попълнил документите му за виза. Процедурата по нейното издаване била кратка, а срокът <210> - 10-годишен. Така в средата на септември бившият председател на Карловския алпийски клуб се озовал във Финикс, щата Аризона, откъдето двамата с Георги сложили началото на своята обиколка. 

Георги направил необходимата подготовка - заявил местата за посещение и бивакуване, каквито са изискванията на парковите администрации, и осигурил оборудването ​- палатки, екипировки, провизии. В националните паркове на САЩ има изградени биваци с всичко необходимо ​- огнище, скара, маса и столове за хранене. Има и места, на които посетителят може да си направи бивак, но има и такива, обозначени с табелка „Тук не се стъпва“. Парковите служители са много любезни, първото нарушение се санкционира само със забележка, но при следващите вече има глоби. 

Турът започнал с лов. "Ловувахме два дни, но не сме убивали животни - гледахме и снимахме", разказва пътешественикът. ​Няколко пъти срещали отблизо бизони ​- с Георги спирали автомобила насред шосето, за да направят път на огромното животно - трябвало да отмине необезпокоявано, и тогава продължавали. 

Всъщност започнахме нашата обиколка от парка Monument Valley - "Долината на паметниците",- разказва Марко. - Той е в щата Аризона, бе най-близкият до нас и един от  най-посещаваните паркове  в Щатите. На територията му е  резерватът на индианското племе навахо. В хилядолетната история на това място дъждовете и ветровете бяха  изваяли от скалите невероятни фигури, повечето от които имат дори имена - Трите сестри, Окото на слънцето, Източната и Западната ръкавица. Когато се разхождаш между тях, наистина приличат на паметници. А самият парк "Долината на паметниците" принадлежи на племето навахо.

Вторият парк, който посетихме, е "Кениънлендс" - "Земята на каньоните". След това се отправихме към "Арките", Arches National Park, който е част от платото Колорадо и се смята за високопланинска пустиня. В него са пръснати около 2000 естествени скални и различни образувания. Ерозията обаче продължава да руши скалите и десетки арки вече са изчезнали. Показаха ни и Деликатната арка, която е нарисувана на номерата на автомобилите в  щата Юта. Най-високата точка в този парк е 1723 метра, а най-ниската е 1245 метра.

"Гранд Тетън", следващият национален парк, ни порази с невероятно големия брой и удивително красивите езера.

А "Йелоустоун", един от най-големите национални паркове в САЩ, е земята на жълтия камък, но всъщност е на гейзерите  - топли и горещи, студени, кални, малки и симпатични, мощни и страховити, както и на водопадите, които се появяват неочаквано по пътя ни.

Там стояхме пред малък гейзер, който се колебаеше дълго време какво да прави. После чакахме два часа и половина да изригне най-мощният гейзер Стиймбоут, Steamboat, в превод Парната лодка.  Другият гейзер, пред който стояха тълпи от посетители, ние също, бе Олд Фейтфул, Old Faithful, което означава Старият верен.  Нарекли са го така, защото изригва през точно определено време.  А едно изригване може да изстреля между 14 000 и 32 000 литра вода на височина от 30 до 55 метра и трае обикновено между 1,5 и 5 минути.

Но ще запомня парка "Йелоустоун" и с една друга среща, разказва Марко. Двамата с Георги се отправили към красиво езеро, на което да се полюбуват, когато Марко забелязал, че вече около тях няма никакви хора. Попитал приятеля си какво става, а Георги му посочил - на около 25 метра от тях се разхождала мечка гризли. Точно в този момент на пътеката се появил мощен джип, от който слязъл рейнджър и им казал: „Nooo!“.  Баба Меца си има чип, охранителите наблюдават нейното движение в парка и понеже по този маршрут се движат много хора, те са винаги в готовност да спрат посетителите и да предотвратят срещата им с огромната мечка. Вероятно е около един тон, смята Марко, който успял да заснеме звяра.

Сред всичките тези впечатляващи гледки първото място е отредено за Гранд каньон, разцепил Колорадското плато и внушаващ страхопочитание. Неслучайно това природно образувание е получило името си. Мащабите му като площ и като дълбочина са удивителни, признава Марко. 

В Гранд ​каньон слязохме на 1800 метра под нивото на платото Колорадо и нагазихме в самата река. Чувството е много вдъхновяващо, допълва той. Дълбочината му достига до 1800 м, ширината на нивото на платото, което с надморска височина 2100 ​- 2400 м, е от 8 до 25 км, а на нивото на реката - под 1 км, на отделни участъци ​- до 120 метра. Отвесните, на места силно разчленени склонове, изобилстват от скални образувания, имащи форми на колони, пирамиди, крепости.

За да влязат в Гранд ​каньон, Георги и Марко подали заявка за нощувка, платили определената такса и получили място, на което да си направят бивака. Има място къде да си опънеш палатката, има навес, масичка, столчета. Бележката за платената такса се закачва с щипка на определено място. Не може да разбереш кой е проверяващ, но със сигурност той минава - поглежда бележката и отминава. Наблюдението и проверката от страна на парковата охрана е много дискретно, незабележимо, без да се притесняват туристите.

Марко и Георги слезли от страната с 1500 м денивелация и се установили близо до реката. Вътре в каньона беше по-топло, отколкото на платото. В каньона има изсечени в скалите пътеки, които са широки поне два метра, разказва Марко. По тях постоянно слизат или се изкачват хора. Поздравят се любезно, усмихнато. Няма риск да паднеш, но има голяма тръпка, споделя алпинистът, катерил едни от най-високите върхове в Европа и Азия.

Имаше много интересна  табелка, на която пишеше: „Не е задължително да слезеш надолу, но е задължително да излезеш нагоре“, отбелязва Марко. Предупреждението е, защото годишно над 300 ​души имат проблеми с излизането от Гранд каньон, тъй като нямат физическата издръжливост да се върнат, не са си преценили силите. Обикновено ги изваждат с хеликоптер. 

Другата колосална забележителност в Гранд каньон е язовир "Хувър" и самата язовирна стена, под която преди около 70 години има изградена ВЕЦ. Самият язовир е с дължина около 50 км, а в него в плаващи къщи, които приличат на големи кораби, живеят хора.