Гьонюл Тол, директор на Центъра за изследване на Турция към Института за близкоизточни изследвания на Университета на Вашингтон, посочи, че изграждането на новата атомна електроцентрала Аккую в Южна Турция ще свърже Турция и Русия поне през следващите 60 години и обърна внимание на близостта на съоръжението до двете военни бази Инджирлик и Кюречик. „Военни анализатори и представители на отбраната са загрижени, че тъй като АЕЦ „Аккую“ принадлежи до голяма степен на Русия, Москва може да поиска да контролира района и при нужда да въведе войски, за да гарантира сигурността на АЕЦ“, алармира Тол .
Гьонюл Тол в статията си, озаглавена „НАТО трябва да се събуди относно споразумението на Русия за ядрена енергия с Турция“, публикувана в базирания във Великобритания Файнейшъл Таймс, посочи, че АЕЦ „Аккую“ е „по-голям проблем“ за НАТО от противоракетната система С- 400. Тол заяви: „Ердоган нарича съоръжението, построено от руската държавна компания „Росатом“ на брега на Средиземно море, „първата ядрена електроцентрала на Турция“.
В действителност централата принадлежи на Русия. В стандартния модел на инженеринг, доставки и строителство доставчикът е отговорен за строителството, преди да предаде ключовете. „Той проектира и изгражда реактора. Аккую използва безпрецедентен в индустрията модел „изграждай-стопанисвай-експлоатирай“. Русия запазва мажоритарната собственост, но поема всички финансови, оперативни и строителни рискове."
„Русия третира скъпия договор като стратегически въпрос“
Пакетът на Москва за Аккую, който включва строителство, експлоатация, обучение на персонала, транспортиране на отработеното ядрено гориво и извеждане от експлоатация, е много привлекателен за страна, която току-що е започнала ядрената енергетика като Турция; Тол написа, че Москва смята подобни договори за стратегически въпрос, въпреки че са скъпи, като използва следните твърдения:
„Русия използва за първи път този принцип на работа в Аккую. Но президентът Владимир Путин сигурно е смятал, че ползите от наличието на стратегическа инфраструктура в страна от НАТО надвишават финансовите рискове.“
Тол продължава: „Липсата на прозрачност по отношение на процеса, рисковете за околната среда и лошите резултати на Росатом в областта на безопасността тревожат мен и милиони жители на региона... Западните страни могат да пренебрегнат подобни опасения, но Аккую също е проблем на НАТО вдългосрочен план", предупреди той.
Споразумението за АЕЦ Аккую свързва Турция и Русия за следващия век, с очакван поне 60-годишен оперативен цикъл и последващ процес на извеждане от експлоатация.“
Тол припомни, че президентът Ердоган подписа междуправителствено споразумение с руския президент Владимир Путин. „Стана конституционно невъзможно за правителство след Ердоган да възрази или да промени този договор. Това означава, че Русия, известна с това, че използва енергията като геополитическо оръжие, ще има пряк контрол над стратегическата инфраструктура в страна от НАТО в продължение на 100 години, независимо кой е на власт“, подчерта Тол.
Анализаторът също посочи физическата близост на централата до военновъздушната база Инджирлик, която е домакин на най-големите съоръжения за съхранение на ядрени оръжия на НАТО и е център, който поддържа мисии на алианса, и радарното съоръжение на НАТО в Кюреджик.
„Договорът поставя руски персонал и активи близо до тези съоръжения на НАТО. Турция може да построи друг радар, за да защити съоръжението. Военни анализатори и служители на отбраната предупреждават, че тъй като Аккую принадлежи на Русия, Москва може да поиска да управлява този радар и да въведе войски, за да гарантира сигурността."
Пенсионираният контраадмирал Янки Багджиоглу, заместник-лидер на опозиционната Републиканска народна партия (РНП), отговарящ за националната отбрана, твърди, че Ердоган не трябва да допуска това.
Западът до голяма степен пренебрегва факта за използването на ядрена енергия от Русия за установяване на дългосрочни политически, икономически и военни връзки със стратегически важни страни.
Тол допълни: „Докато Турция беше критикувана и подложена на санкции за закупуването на С-400, западните страни запазиха мълчание за въпросът за Аккую."
Тол твърди: „За да лиши Москва от геополитически актив и да отговори на опасенията за сигурността и околната среда на местните жители, Западът трябва да направи повече, за да се съобрази с благоприятните условия на Москва.
Натискът върху западните банки за развитие да се откажат от нежеланието си да финансират проекти за ядрена енергия е добро начало“, заключи анализаторът.
На пазара. – Какво е това пиле! По него няма грам месо Не ви ли беше съвестно да го убивате? – Не съм го убивал, госпожо! Само си умря!
още вицове