Антрополози за един ден: Ученици станаха ловци на градски съкровища

Ученици от Хуманитарната гимназия станаха антрополози за един ден  - в интерактивна игра, в която търсиха „съкровищата“ на града. Организираха я съвместно училището и катедра "Етнология" на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ по повод Световния ден на антропологията.

Осем отбора от 10. и 11. клас изтеглиха пред Ректората пликове с указания за първата точка от своя маршрут. На всяка от локациите има QR  код и подсказка за следващото място, на което трябва да стигнат. По трасето събираха и думи, които накрая да сглобят в изречение -  дефиниция за антропологията.

На Мария от 11. Б клас се падна да разпечата плика на отбор 5. Заедно с правилата на играта вътре я чакаше кратък текст: „Пловдив е побратимен с град от далечни земи на изток. Негов герой е прасковеното момче, вперило поглед между дърветата на градина в сърцето на нашия град, изградена от швейцарски ландшафтен архитект“. Ключовата дума Окаяма помогна  на съотборничките й Никол и Борислава бързо да намерят с помощта на телефоните си паметника на Мамотаро в Цар-Симеоновата градина.

Момичетата са от хуманитарна паралелка с английски език решили да се включат в играта, за да преживеят нещо различно. Мария е участвала в подобен тип предизвикателства в Стая на загадките. За приятелките й  преживяването е ново. Надяват се в него да разберат и още за историята на Пловдив. Вече са я изучавали в отделен модул в часовете по история.

„Бъдете усмихнати и спортсменски настроени. Пазете се и не поемайте рискове. Не повреждайте паметниците на културата. Макар да сте съперници, си помагайте – антропологията празнува заедността“, обърна се към тийнейджърите на старта учителката им по философия и докторант в ПУ  Бистра Драгойкова. Добави, че след точно два часа ще ги чака на финала пред гимназията с торта за победителя, а който не се яви навреме, ще бъде дисквалифициран. И вметна: „Родена съм на 9 април 1989 г. Ако ви потрябва“.

Потрябва им съвсем скоро, за да открият една от локациите, като следват указанието: „Сред тесните улички на Капана се крие място, където майсторът знае как кожата да стане изкуство голямо“. А номера, който да търсят на уличката, се получава, като от годините на учителката извадят 31.

В осемте трасета от Ректората на ПУ до Хуманитарната гимназия Бистра Драгойкова включи знакови места в Пловдив. Прати учениците в Цар-Симеоновата градина да дирят паметниците на Ботев, Раковски, Душо Хаджидеков, Антон Безеншек, Люсиен Шевалас. Минаха през стълбите на „Каменица“, където е  надписът „Together“. През парка „Седмият хълм“ се изкачиха до Стария град с барелефа на Кирил и Методий.  В маршрутите бяха включени и занаятите, а учениците трябваше да открият уличките „Абаджийска“, „Кожухарска“ и „Златарска“ и да разберат защо се наричат така. С кратки стихчета, загадки в QR кодове и снимки, една от които на църквата „Успение на Св. Богородица“ нощем,  разгадаваха една след друга локациите в играта „Anthropohunt“. Студенти доброволци бяха готови да се притекат на помощ и съблюдаваха да не кривне някой в погрешна посока и да се изгуби.

И в часовете по философия Бистра Драгойкова се опитва да съчетава дигиталните технологии и практическите знания за живота, като кара учениците си да мислят. Вече 10 години преподава в Хуманитарната гимназия, след като завършила в ПУ философия и литература. В момента готви докторантура по социална антропология, свързана с биографичните стратегии и практики на инфлуенсърите.

Когато навлиза в по-дълбоките дебри из ученията на мислителите от различни школи, се случва да чуе вечния ученически въпрос: „Това за какво ми е да го знам?“. Винаги отговаря по един и същи начин: „Попитай ме пак в края на годината“. Тогава събира целия клас за импровизирана саморефлексия. И на свой ред пита учениците защо им е било да учат всичко от учебния материал през годината. А те вече са стигнали до извода, че философията е основата на всичко в живота.

На старта на играта днес от Пловдивския университет обещаха на гимназистите следващия път да им подготвят вълнуващо преживяване във висшето училище. И ги поканиха след това да дойдат пак – като студенти и докторанти.