Арх. Кирил Събчев: Архитектурата е колективно изкуство, докато картината зависи само от мен

Кирил Събчев е архитект, чието име се свързва с „Д-арк студио“, което създава заедно с арх. Даниела Цонкова през 1992 г. В годините двамата работят по редица проекти - от малки еднофамилни къщи до обществени сгради с важно значение за развитието на Пловдив.

Една по-малко известна негова страст обаче е рисуването. На 19 февруари Събчев ще ни изненада с първата си самостоятелна изложба живопис - „Възвръщане към началото“. Той ще подреди 23 живописни платна с маслени бои, създадени в периода от 2010 до 2024 г. Мястото е Арт клуб и галерия "Савов". С автора разговаряме за допирните точки между архитектурата и живописта.

- Арх. Събчев, какво ще покажете на изложбата в Арт клуб и галерия "Савов"?

-  Тази изложба за мен е едновременно първа, самостоятелна, юбилейна и ретроспективна, но съм я назовал „Възвръщане към началото“. Защо ли? След дълги години архитектурна практика през 2010 г. се завърнах към попрището на художник. Чисто философски ме вдъхновява смисъла на следния текст:

„....Всички неща разцъфтяват и се връщат към своето начало.

Възвръщането към началото се нарича спокойствие.

Спокойствието се нарича възвръщане към живота.

Възвръщането към живота се нарича постоянно.

Знанието на постоянното се нарича просветеност…“

(Лао Дзъ-Дао Дъ Дзин)

2025-а е Година на Дървената змия, според китайския календар, и аз ще навърша 60 години през юли. До настоящия момент не съм участвал с живописните си платна в нито една изложба, за разлика от многото участия в архитектурни конкурси и изложби. Ето защо реших да покажа и „другото си лице“. 

- Изглежда съвсем логично един архитект да е и художник. И все пак - кога започнахте да рисувате?

- Започнах осъзнато да рисувам и да искам да бъда художник в трети клас в кръжока по рисуване към Пионерския дом, а като образование съм завършил Художествената гимназия „Цанко Лавренов“ през 1984 г. в Пловдив. Тук е мястото да отбележа, че в гимназията ме учиха да рисувам Вълчан Петров и Маргарита Джарова.

Мисля, че е задължително архитектът да е и художник. Архитектурното образование във ВИАС обаче в онези години - между 1986-а и 1992-ра, не залагаше на рисуване - мъчеха ни с висша математика например.

- Какви теми развивате в картините си?

- Представям тематичен цикъл „Лицата на Пловдив“ - лица се преплитат с изображения на сгради от Главната и Стария град. Имам и други тематични поредици, като „Птици“, „Лица“, „Вази“, но най-вече предпочитам абстрактните композиции.

- Кое е по-лесно - да се проектира или да се нарисува къща?

- За мен е еднакво лесно и трудно да бъда и архитект, и художник. По-важен е въпросът за постигане на крайния резултат от реализиране на архитектурния проект или една картина.

Архитектурата е изкуство, при което авторът, за да види реализирано произведението си - архитектурния проект като построена сграда, зависи от колективния труд на много хора.

А една картина и без да е продадена или дори изложена в галерия, може да бъде завършено произведение, което е индивидуално и зависи само от автора.

Ето защо, за да изпитам удовлетворение от една завършена от мен лично творба, се завърнах към реализация на мечтата си - да бъда художник, и то не само по образование.

- Кой стил Ви изкушава най-много през всичките тези години?

- Никога не мисля преднамерено за стил, техника или още по-малко да следвам определен известен автор.

- Как се разви архитектурата в последните 10-15 години? Какви къщи поръчва българинът и как се промени концепцията му за  живот напоследък?

- Настроен съм позитивно, що се отнася до първата ми самостоятелна изложба живопис, организирана от галериста Божидар Савов. 

А въпросът за това как се разви архитектурата у нас в последните 10-15 години е нещо коренно различно.

За жалост, подобен разговор в момента би опрял до теми, като корупция, административен произвол, бюрократска некомпетентност, пране на пари, алчност за реализация на максимални и бързи печалби от строителство и свързаното с тях презастрояване, унищожаване на природата и градското озеленяване, транспортен хаос, влошаване на жизнената среда, липсата на социална инфраструктура и т.н., и т.н.