Асен Колев, експерт по етнорелигиозни въпроси и национална сигурност: Новият предмет да е история и теология на световните религ

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев предложи въвеждането на предмет „Религия и добродетели“ в задължителната учебна програма. Според него трябва „да обединим усилията с Българската православна църква, с вероизповеданията“. Той допълни: „Ако този час влезе сред задължителните, ще има възможност за избор между различни програми. Тези, които не желаят да учат религия, ще могат да изберат час, в който в по-голяма степен ще се учат етика, добродетели и ценности“.

По отношение на тези намерения мога да отбележа няколко неща.Добре е предмет „Религия“ да се формулира по друг начин - чрез разширяване на смисъла и съдържанието, например „История и теология на световните религии“.Предметът за изучаване на морал и добродетели да бъде база за възпитание на учениците без значение от техния етнически произход и религиозна принадлежност.Този предмет по възможност да се изучава след VII клас, когато децата започват по-реално да възприемат човешките отношения и света около тях. 

Този предмет да бъде задължителен, а не свободноизбираем 

При подготовката на учебниците, методиката и кадрите, които ще преподават, да се подходи поливариантно - да се регламентира възможност те да са както духовници, така и добре подготвени учители по философия, история, етика. А акцентът да бъде върху обединяващите моменти от религиите.

Ако се заложи само на обучение по християнската религия, това ще бъде грешка, защото ще се противопоставят различни групи от българското общество на база религиозна принадлежност.

Необходимо е да се изучава юдеизмът - като първа религия, възникнала в Близкия изток, който има пряко въздействие върху християнството и исляма. Ако това не се направи, вместо да се реши един проблем,  ще се създаде възможност за  конфликт между християните и мюсюлманите още в училище,  който може да се задълбочи по-нататък в живота, а това реално застрашава сигурността на страната.

Ще дам един конкретен пример. Като преподавател във ВУСИ по етническите и религиозните въпроси по отношение на националната сигурност реших да заведа студентите на практическо обучение - посещение на синагога, православна църква и мюсюлманска джамия в Пловдив. Имаше много остра реакция от студентите християни, че трябва да влязат в джамия, както и от младежите мюсюлмани, че трябва да посетят църква. А това са млади и интелигентни хора, на възраст около 18-20 г., които знаят за какво става дума. Основният довод за отказ беше, че това за първи път се случва и няма да участват в посещението на тези религиозни сгради. Но по-важното е, че след необходимия разговор нещата се получиха. Дори в Джумая джамия имамът и председателят на Джамийското настоятелство Ахмед Пехливан ни почерпиха с чай и шекер.

Наистина, ние живеем  в православна държава, което трябва да се уважава от всички граждани на България. В същото време не трябва да се забравя, че в нашата страна освен източноправославни, 

живеят също и католици, протестанти, мюсюлмани, юдеи и др. 

Затова взимането на решение трябва да се извърши на база експертиза, като се отчетат всички специфични процеси. През последните 100-120 г. в нашата страна не е имало конфликти на религиозна основа, което говори добре за изградените отношения между българи, турци, цигани, евреи, арменци и други общности. Толерантността е една от важните черти на българина и трябва да се съхрани, възпроизвежда и развива.

Предложението ми е МОН заедно с Областната администрация, Община Пловдив и Джамийското настоятелство да организират теоретично-практическа конференция по темата за въвеждане на религията в системата на образованието. За да се намерят отговорите, които все още ги няма.

Най-важното е да няма условия за деление и конфликти на религиозна основа, а напротив - ще се обогати и съхрани духът на толерантност между хората с различна религия и различен етнически произход. Това е много важно за нашата страна, за да се запази сигурността. По този въпрос ще се обърна и към МОН.

Визитка

Асен Колев е експерт по етнорелигиозните въпроси и националната сигурност. Член е на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет. Висшето си образование завършва в АОНСУ - София и през 1985 г. защитава дисертационен труд по етнически въпроси и става доктор по философия. По етнорелигиозните въпроси специализира в Московския държавен университет през 1988 г., в Ислямския център в Ташкент през 1989 г. и във Вашингтон през 1994 г. Автор е на книгите „Ислямът в България: история, религия, право“, „Светът на исляма“, „Мешерето - мит и реалност“.