Asia Times: Тръмп ще спре огъня, но мирният му план за Украйна изглежда обречен на провал

Киев и Москва продължават да са вкопчени във война на изтощение и нито Путин, нито Зеленски са мигнали досега. Все още не е ясно дали и в каква посока Тръмп ще наклони баланса. 

Вече сме далеч отвъд 24-те часа, които Доналд Тръмп беше обещал, че ще са му необходими, за да осигури прекратяването на руската агресивна война срещу Украйна. Но въпреки това първата седмица на Тръмп след встъпването му в длъжност на 20 януари 2025 г. беше натоварена по отношение на Украйна.

В речта си при встъпването в длъжност Тръмп само мимоходом и косвено спомена Украйна, като разкритикува предшественика си Джо Байдън, че ръководи „правителство, което дава неограничено финансиране за защита на чужди граници, но отказва да защитава американските граници“.

Това пише в статия за Asia Times Стефан Волф. Той е професор по международна сигурност в Бирмингамския университет.

Първото по-съществено изказване на Тръмп по отношение на Украйна беше публикация в неговата мрежа TruthSocial, в която той заплаши Русия с данъци, мита и санкции, ако руският му колега не се съгласи скоро да сключи сделка. Той повтори тази теза на 23 януари в коментар на Световния икономически форум в Давос, като добави, че „наистина би искал да може да се срещне с президента Путин“.

Номинираният от Тръмп за министър на финансите Скот Бесент вече подкрепи подхода на Тръмп по време на изслушването за утвърждаването му в Сената на 16 януари. Подобно на Тръмп, Бесент изрично подчерта увеличаването на санкциите срещу руските петролни компании „до нива, които ще доведат Руската федерация до масата на преговорите“, пише trud.bg.

На следващия ден Путин отговори, като заяви, че двамата с Тръмп наистина трябва да се срещнат, за да обсъдят Украйна и цените на петрола. Но това далеч не беше твърд ангажимент за започване на преговори, и особено не с Украйна.

Путин намекна за указа на украинския президент Володимир Зеленски от октомври 2022 г., с който се забраняват всякакви преговори с Кремъл, след като Русия официално анексира четири региона на Украйна. Оттогава Зеленски уточни, че указът се отнася за всички, освен за него, като по този начин даде знак, че няма да пречи на започването на преки преговори с Русия.

Въпреки това Путин вероятно ще продължи да играе за време. Най-вероятната първа стъпка в споразумението, постигнато с посредничеството на Тръмп, ще бъде прекратяване на огъня, замразяващо линията на съприкосновение в момента на постигане на споразумението. Тъй като силите му все още напредват на терен в Украйна, всеки ден от боевете носи на Путин допълнителни териториални придобивки.

Не се наблюдават и признаци за отслабване на подкрепата от страна на руските съюзници. Макар и малко на брой, Китай, Иран и Северна Корея са от решаващо значение за поддържането на военните усилия на Кремъл. Сега Москва е добавила договор за всеобхватно стратегическо партньорство с Иран към договора, който е сключила със Северна Корея през юни 2024 г.

Междувременно безграничното партньорство между Русия и Китай от 2022 г., задълбочено допълнително през 2023 г., не показва признаци на отслабване. А след като беларуският президент Александър Лукашенко спечели седми пореден мандат на 26 януари, Путин едва ли ще се притеснява твърде много от допълнителните санкции на САЩ.

Зеленски, както и Путин, може да играе за време. Заплахата на Тръмп за санкции срещу Русия вероятно е показател за известна степен на неудовлетвореност на американския президент от това, че Путин изглежда по-малко склонен към сключване на сделка. Русия може да продължи да прави териториални придобивки в Източна Украйна, но не е постигнала никакъв стратегически пробив.

Значителното увеличение на военната помощ на САЩ за Украйна от септември 2024 г. насам, както и ангажиментите на европейските съюзници, включително Обединеното кралство, вероятно са поставили Киев в позиция, в която той може да поддържа сегашните си отбранителни усилия до 2025 г.

Украйна може да не е в състояние да започне голяма офанзива, но може да продължи да поддържа високи разходи за Русия. На бойното поле тези разходи се оценяват на 102 жертви на квадратен километър завзета украинска територия. Отвъд фронтовата линия Украйна също така продължи кампанията си с дронове срещу цели в Русия, особено срещу петролната инфраструктура на страната .

Това не означава, че Тръмп ще се провали в усилията си да сложи край на сраженията в Украйна. Но има голяма разлика между прекратяване на огъня и устойчиво мирно споразумение. И докато прекратяването на огъня в определен момент може да е в интерес както на Русия, така и на Украйна, то постигането на устойчив мир е много по-трудно.

Визията на Путин за пълна победа е също толкова голяма пречка тук, колкото и нежеланието на Запада да предостави надеждни гаранции за сигурността на Украйна.

Двата варианта, които се повдигат най-редовно: членство на Украйна в НАТО или ръководени от Запада мироопазващи сили, които да действат като надежден възпиращ фактор, и двата изглеждат нереалистични на този етап.

Със сигурност е немислимо, че Европа би могла да събере 200 000 войници, които Зеленски предвижда да бъдат разположени в Украйна, за да се гарантира всяка сделка с Путин. Но по-малки сили, ръководени от Обединеното кралство и Франция, биха били възможни.

Киев и Москва продължават да са вкопчени във война на изтощение и нито Путин, нито Зеленски са мигнали досега. Все още не е ясно дали и в каква посока Тръмп ще наклони баланса и как това ще се отрази на готовността на двете страни да се подчинят на неговите усилия за сключване на сделки.

Засега ходовете на Тръмп не променят правилата на играта. Но това е първият сериозен опит през почти тригодишната война да се прокара път към прекратяване на сраженията. Остава да видим дали Тръмп, а и всички останали, имат въображението и издръжливостта да гарантират, че този път в крайна сметка ще доведе до справедлив и сигурен мир за Украйна.