Asia Times: Скъпоструваща авантюра - украинската атака към Курск се провали

Срещата в Рамщайн за военната помощ за Украйна ще се състои на 9 януари, пише Стивън Брайън за Asia Times. Зеленски и отиващата си администрация на САЩ може да вземат рисковани решения. Авантюрите на киевския режим обаче остават неуспешни, неубедителни и скъпоструващи, посочва авторът.
Ако може да се постигне споразумение, то няма да стане, докато Тръмп не положи клетва.

На 9 януари в Германия ще се проведе т. нар. среща "Рамщайн" (неофициалното име на Контактната група за отбраната на Украйна, която включва Киев и неговите съюзници). Основна тема на срещата ще бъдат отбранителните нужди на Украйна. В нея ще участва самият украински президент Зеленски, а американската страна ще бъде ръководена от напускащия поста министър на отбраната Лойд Остин.

След две седмици Доналд Тръмп ще стане президент на САЩ. Не е ясно дали срещата е насочена директно към подкопаване на неговата администрация и лично на Тръмп, но можете да се обзаложите, че Остин и Зеленски ще се опитат да вземат решения, които за Тръмп да е трудно да отмени.

Това не е изненадващо: отиващата си администрация на Байдън започна мащабен саботаж на всички фронтове с надеждата да съсипе живота на Тръмп, докато той още не е влязъл в Белия дом. В резултат на това администрацията наля нови милиарди в Киев - както в оръжия, така и в брой за правителството - а още и дори по-рискови решения може да последват на срещата във формат "Рамщайн".

Няма данни представители на лагера на Тръмп да са поканени на срещата в Рамщайн и е малко вероятно те да искат да присъстват.

Зеленски, изпреварвайки срещата, хвърли резервите си в района на Курск в опит да задържи територията, която Украйна завзе през август. Последните атаки на украинските въоръжени сили (ВСУ) обаче претърпяха пълен провал, въпреки че руснаците казват, че очакват поне още една голяма операция преди срещата в Рамщайн.

Според руснаците между 5 и 6 януари украинците са предприели десет контраатаки, като са понесли големи загуби. Руснаците съобщават, че през тези дни близо 480 войници от ВСУ са били убити или ранени край Курск. Няма съобщения за руските загуби. Междувременно докладите от място показват, че руснаците постепенно изтласкват украинските войски, освобождавайки изоставени преди това територии.

Освен това руските войски освободиха град Курахово близо до Донецк. Москва твърди, че въоръжените сили на Украйна са изпратили там 15 000 бойци от елитни части и националистически формирования, както и чуждестранни наемници. Въпреки че руското министерство на отбраната не е публикувало никакви данни, военни блогъри твърдят, че ВСУ са загубили там до 12 000 войници - убити и ранени, както и до 40 танка. Курахово беше важен логистичен център за ВСУ в Донбас.

Руските войски продължават да напредват и към Красноармейск (Покровск), където се намира най-важният железопътен възел, през който се доставят боеприпаси за източния фронт на Украйна. В същото време битката за Часов Яр е към своя край: руснаците контролират почти целия град, а боевете се водят в индустриалната зона. Украинската страна публикува редица спорни статии, че уж е успяла да сломи руската атака, но засега няма доказателства за това.

Украйна също така атакува Запорожката атомна електроцентрала (ЗАЕЦ) с осем дрона. Всички те са били прехванати, но елементи от един от тях са паднали на покрива на учебния център на Запорожката АЕЦ. Украинските БЛА с фиксирани крила са по-големи от квадрокоптерите и в резултат на това носят повече експлозиви.
Руснаците не съобщават за сериозни щети по централата, нито за изтичане на радиация. Украинските опити да повредят или унищожат атомни електроцентрали обаче са трудни за обяснение по принцип, тъй като най-вероятните жертви ще бъдат самите украинци.

Говори се, че Украйна иска да организира провокация или шумен инцидент с надеждата да спечели НАТО на своя страна. Ако това е вярно, тогава тази изключително цинична и опасна стъпка едва ли ще доведе Киев до желания резултат.

И накрая, има много смесени сигнали относно мирните преговори. Руският посланик в ООН Василий Небензя заяви, че администрацията на Тръмп не е предложила "нищо интересно" на руската страна. На 3 януари Небензя разговаря с телевизионния канал "Россия-1"и потвърди срещата на 26 декември на летище Дълес във Вашингтон, за която по-рано беше съобщено от Weapons and Strategy. Небензя нарече предложенията на Тръмп "неформулирани, неясни сигнали".

Екипът на Тръмп мълчи относно плановете си за преговори. Това предполага, че срещата на летище Дълес далеч не е била единствената по украинския въпрос.

Има поне три други възможни канала: Китай (където, както Тръмп даде да се разбере, той и председателят Си "комуникират" чрез помощници); Франция (която Тръмп посети на 7 декември и където Макрон от известно време твърди, че Украйна трябва да заеме "по-реалистична" позиция по териториалния въпрос); както и Германия и Унгария (чиито лидери Шолц и Орбан комуникират с руския президент Владимир Путин). Нито една от тези инициативи няма нищо общо с Байдън, тъй като той и екипът му категорично отхвърлиха както преговорите с Русия, така и всякакви споразумения за Украйна.

Междувременно руската кампания набира скорост след дълго затишие, а различните авантюри на режима на Зеленски (без съмнение с пълната подкрепа на Вашингтон) остават неуспешни, неубедителни и скъпи. Ако може да се постигне споразумение, то няма да стане, докато Тръмп не положи клетва.

За автора:

Стивън Брайън е кореспондент на Asia Times. Той е бивш директор на подкомисията за Близкия изток на комисията по външни отношения на Сената на САЩ. Бил е помощник на министъра на отбраната на САЩ по политическите въпроси.
Статията е публикувана първо в неговия сайт Weapons and Strategy.

Превод и редакция: Епицентър.БГ