Аутизъм - първи признаци, по които можем да го разпознаем

Повишаването на откритите случаи на аутизъм се дължи не само на тяхното нарастване, в голяма степен то е резултат на по-голямата осведоменост, по-доброто разбиране на аутистичното разстройство и диагностицирането. Това каза в интервю за БТА Олга Георгиева, основател на център "Логос А-Я" в София. Тя е специалист в областите сензорна и слухова преработка, ранно детско развитие, детска невропсихология, обучителни затруднения, по повод Световния ден за информираност за аутизма – 2 април. 

Некоректно е автоматично да се пренасят данни за други държави, като тези от САЩ, според които едно на 36 деца е с аутизъм, смята Георгиева. По думите ѝ у нас често се поставя въпросът за липсата на официални данни за аутизма, но е важно да се питат специалистите от местата, където се диагностицират децата, каквато е Клиниката по детско-юношеска психиатрия „Свети Никола“ към Александровска болница. Техните данни отпреди няколко години сочат, че за година се установява аутизъм при около 300 деца, каза експертът.

Георгиева отбеляза, че със сигурност подобна статистика съществува и в регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование към МОН. Защото не може да има дете, което да не е обхванато под някаква форма от образователната ни система, коментира тя. 

Данните от 2023 г. са за около 27 000 деца със специални образователни потребности. „Разбира се, не всички те са с аутизъм. Имаме статистика за броя на учениците в България и за броя на децата със специални образователни потребности, сред които са децата с аутизъм, което е вид регистър. Ако съпоставим числата, те по никакъв начин не отговарят на тиражираните в различни кампании - 1 на 36 деца, или за над 150 000 деца с аутизъм в България“, заяви експертът

Според нея в САЩ се говори за подобни числа, но ако се прочетат по-внимателно теориите, данните и обясненията за тях, се пояснява, че повишението на случаите се дължи не толкова на нарастващия брой деца с аутизъм, а на по-доброто разбиране и диагностициране, както и на все по-успешните ранни грижи за недоносените бебета, които са все пак с компрометирана нервна система.

За реалния брой деца у нас може да се направи много, ако се мисли рационално и се предвидят човешки и материални ресурси, защото те не са толкова много в действителност, смята експертът. 

Аутизмът е вид неврологично различие, състояние, имащо неврологични, а не друг тип причини. Родителите се ориентират именно по тях, отбеляза експертът. 

По думите на Георгиева диагнозата се поставя от екип от специалисти. Това са детски психиатър, невролог, клиничен психолог, логопед, а лекарите са водещите при поставянето ѝ. Те разглеждат историята на развитието и поведението на детето и имат експертизата да поставят диагноза и да разграничат състоянието от подобни, посочи експертът. То може да се проявява в комбинация с хиперкинетичност и често диспраксия. Това е способността за последователност, за планирано движение, за навременна реакция, за идеи, обясни Олга Георгиева. 

Със сигурност никой не желае диагнозата "аутизъм" и тя идва в живота като неканен гост. Оставя траен и много болезнен отпечатък за всеки, коментира Георгиева в отговор на въпрос как влияе диагнозата на живота на семейството.

По думите ѝ често семействата се разпадат. Това е процес, в който родителите е важно да се подкрепят от психолози, за да са заедно, да приемат състоянието и да си поставят реални цели, с което да помогнат на детето да започне да напредва, да функционира самостоятелно като бъдещ възрастен, заяви експертът.

Георгиева  разказа, че терапевтите често имат в практиките си истории, в които от децата се изисква повече, отколкото могат. Училището и стремежът към постижения и догонване на връстниците надделява за сметка на психичното здраве и състояние, коментира Олга Георгиева.

Експертът смята, че това е твърде стресиращо и може да е пагубно - да доведе до сериозна травма. Прекаленото форсиране, когато не си готов за него в крехка възраст, може да причини дори сериозен регрес и категоричен отказ. Затова разбирането и работата с родителите е важна част от терапията. Като цяло балансът в живота на детето и на семейството е много важен, допълни Олга Георгиева. 

Според нея децата са изключително чувствителни и са като „антени“ и „огледала“ за случващото се в дома, в семейството или състоянието на грижещите се, приемането от учителите. Те разбират на емоционално ниво приети ли са или не. Свръхобгрижването, от друга страна, също може да вреди и да държи детето дълго време в научена безпомощност, въпреки потенциала му за компенсиране на състоянието и затрудненията, смята още специалистът. 

Какви са първите признаци, по които може да се предполага, че дете е с аутизъм

Аутистичното разстройство е спектър от нарушения, които в различна степен засягат общуването, социалното взаимодействие, разбирането, мисленето и поведението, каза Олга Георгиева. 

Едни от най-ранните признаци са свързани с обработката на звук от мозъка. Това може да се забележи още първите месеци, когато се очаква от бебето да се обръща в посоката на звук, да реагира на името си, да започне да разбира реч, посочи специалистът.

По думите на Георгиева това проличава и в храненето - изборът на едни храни и отбягването на други също е в резултат на мозъчната дейност. Друга група признаци са свързани със социалните инициативи за общуване и отговор на бебето. Всичко това се командва от мозъка, посочи тя. 

Около третия месец бебето започва да реагира на близките си, да приема и подава сигнали, да следва ритъма на общуването. Важно е родителите да са запознати, че това са емоционални реакции и сигнали. Това са първите знаци на социалност, каза Олга Георгиева.

По думите ѝ е важно колко дълго детето и възрастният си взаимодействат. „Имаме хубавата българска дума общуване, колко често и за колко време сме заедно, как споделяме дейност и сме в емоционална връзка“, допълни тя.

Според Георгиева важно е да се наблюдава колко често се следват ритъмът в общуването, следва ли се емоционалната реакция, стабилен ли е контактът с очи, имитира ли детето възрастния. „Често това се забелязва късно - след година и половина, когато от детето се очаква да започне да играе. Чак тогава се вижда, че играта е странна. Не е функционална игра с предметите спрямо предназначението им. От нивото на играта зависи развитието на мисленето и езика на едно дете“, допълни Георгиева.

Специалистът посочи, че езикът е равен на нивото на играта. Тя е резултат от наблюдение и разсъжденията на детето. За да я има, детето трябва да е наблюдавало какво правят другите, да го имитира и разиграва. 

По думите ѝ аутистичното нарушение засяга от доста рано входа на визуалната и слуховата информация. Очите и ушите като органи работят, но по пътя на обработката на информацията се случва проблем. Детето не може да възприема добре. На следващото, по-високо ниво, то не може да организира информацията правилно и в резултат не може да разбира, да изпълнява, да реагира, да говори, допълни Олга Георгиева.

Според нея важно е да се знае, че слуховата мрежа и свързаните с нея структури и пътища в мозъка са най-голямата невромрежа. Свързани са с работата на зрението, вестибуларната система, баланса, регулирането на емоциите. Тези мрежи интегрират както езика и говора, така и цялостната работа и усет на тялото. 

Как се диагностицира дете с аутизъм, през какви изследвания трябва да премине

Много важно е да се осъзнае, че аутизмът е състояние, а не е вид заболяване, което изисква медицински тип изследвания и лечение - от типа анализ на кръв или други проверки. Това не доказва и не „лекува“ аутизма, заяви Олга Георгиева. 

Тя работи в международен екип, в който има невролози, които провеждат няколко специфични проверки чрез тясно специализирана за това нова апаратура. Така те установяват как работят различни части от мозъка, основно свързани със сензорната интеграция. „Това е и причината децата да не получават правилно информация от телата си и от околния свят. Затова битува митът, че „аутистите си живеят в техен собствен свят“, посочи експертът. 

Разликата между скрининг тест и диагностични тестове 

За процеса на диагностика за всички, особено за родителите, е важно да знаят и разбират разликата между скрининг тест и диагностични тестове, коментира специалистът.

Скринингът отчита само определени маркери и насочва към специализирана диагностика. Сам по себе си не може да докаже или отхвърли диагноза. „Също е важно и кой го провежда, дали е специалист в определена област на детското развитие, или просто е преминал курс за скрининг тест, обучен е в един определен метод или програма, без да има специалност. Ранното детско развитие като квалификация се изучава и добива чрез университетска програма. Не се става специалист само с един курс, едно обучение от 2-3 дни или дори месец. Това е изключително важен период в детското развитие - от вътреутробното до третата година“, коментира експертът. 

Възможно ли е да се постигне сериозен напредък в подобряване на състоянието след поставяне на диагнозата

Колкото по-рано се пристъпи към диагностика, адекватна терапия, разбиране на състоянието и затрудненията на конкретното дете, шансът е по-висок, каза Олга Георгиева в отговор на въпрос може ли да се постигне сериозен напредък след поставяне на диагнозата.

Според нея е важно родителите, грижещите се, обществото да се информират правилно и да не се подвеждат към прилагане на недоказани лечения, ненужни изследвания, интервенции и други. Особено внимателни трябва да са, ако се предлага нещо, което се прави само в една лаборатория, само на едно място. Или се казва, че само това е единствена доказана терапия, заяви специалистът. 

Всеки родител трябва да провери първо за научната достоверност на предлаганите му методики или подходи в терапията и да се информира преди да направи своя избор. Съществуват бази данни на световни медицински библиотеки и организации като PubMed, Cochrane, Центровете за превенция и контрол на заболявания на САЩ. Също педиатрична, психологична, логопедична и психиатрична асоциации, Федералната агенция за храни и лекарства на САЩ. Може да почерпят информация чрез свободни ръководства на национални здравни служби, каквато е английската NHS или други европейски спрямо език, който ползват. В тях е посочено нивото на достоверност и кое не се препоръчва да се прилага при аутизъм, посочи Олга Георгиева. 

В детското развитие има сензитивни периоди. Това е неповторимо време, в което мозъкът е в най-добрия си период на възприемане и най-бързо развитие. Тогава децата са чувствителни към специфични стимули или взаимодействия, които по-нататък не се усвояват по този начин, коментира експертът. По думите ѝ този критичен период в развитието на детето настъпва между раждането и шестгодишна възраст. Затова не бива да се пропускат и отлагат тези периоди с грешна терапевтична посока, в желанието да се „лекува“ аутизмът или тялото на детето, допълни експертът. „Мозъкът ни е главният командващ тялото и от неговата работа зависи работата на тялото, а не обратното. Дори разликите в нива на невротрансмитери като допамин се синтезират в определени части на подкорието на мозъка. Да, нормално е деца да имат различия в показателите при изследване, но причината пак е в неврологичното съзряване и функциониране, защото нервната система не работи правилно или работата ѝ не е организирана добре“, коментира експертът.

По думите ѝ това се отнася до проблеми с хранене или функции на стомашно-чревния тракт. Когато това не се разбира, се губи наистина много, много време в развитието на едно дете, смята Георгиева. 

Как помага държавата на децата и на семействата, в които има дете с аутизъм

Държавата помага по различни начини - чрез предоставяне на възможност за личен асистент, ресурсно подпомагане още от детската градина, дневни и друг тип центрове за подкрепа, финансово подпомагане, когато детето има ТЕЛК, каза Георгиева.

Според нея тази помощ със сигурност не е достатъчна, но не е и малко. „Разбирането през последните години расте. При всеки случай на различие - било то аутизъм, или друго предизвикателство в детското развитие, ежедневието се променя за семействата, защото се изисква повече време и по-голям ресурс. Ако няма баба и дядо, които да помагат, е трудно. Често майката е с детето или само единият родител работи, което и финансово натоварва семейството. Затова е важно информирано и разумно да се избират терапиите, защото в предлагането съществува всичко“, заяви специалистът. 

Има ли специалисти в училище, които да работят с децата с аутизъм 

Има специалисти от ресурсните центрове, има и училища с добри екипи, които да работят с децата с аутизъм, каза Георгиева. 

Според нея за последните години се направи доста и това е един процес, в който много страни трябва да стигнат до единомислие и да си подадат ръце в името на децата. Задължително учебните програми е необходимо да се адаптират. Учителите, хората, ежедневно ангажирани в подкрепа на деца с аутизъм, е необходимо да имат специализирани обучения във връзка с това какво и как да правят, смята Олга Георгиева.

Тя е на мнение, че едва тогава би имало реален достъп до образование. Трябва да има ежедневна специализирана подкрепа, а не просто престой в час. Достъп означава адаптация на учебен материал, обучение в ежедневни умения и чисто човешко отношение като приемане, посочи Олга Георгиева.

По думите ѝ децата с аутизъм трябва да се обучават специално, защото възприемат информацията не по стандартния начин като повечето ученици в един клас. Училището е място, в което ние трябва да ги учим и да ги подготвим за живота. Тези умения са много по-важни за тях, отколкото просто наблягане над академично учене за оценки и изпити. За много деца от спектъра това е непосилно и не е нормално майката да седи в час с детето си, защото системата не иска да го приеме или не знае как да му преподава и да го обучава. Затова пак наблягам, че е необходимо да има обучения - както за специалистите в училище, така и за родителите, заяви Олга Георгиева. 

Какви са новите научни изследвания и открития за състоянието 

Новите научни изследвания за аутизма са свързани са с открития, които все повече потвърждават генетична обусловеност, фактори на средата и специфики на мозъчното функциониране, отбеляза експертът. Когато се разберат и терапията се насочи рано в тази посока, децата могат да развият потенциала, който имат, смята Олга Георгиева.

Тя посочи, че повечето от спецификите в поведението се дължат на мозъчни зони, които не функционират добре. Невролозите по света имат инструменти, с които виждат тези дисфункции много конкретно с апаратура, тогава и въздействието и терапията се насочва правилно за всяко отделно дете, допълни терапевтът. 

Индивидуалните различия трябва да бъдат в основата на избора на терапия

Изборът на правилната терапия за човек с аутизъм включва внимателно разглеждане на някои ключови фактори. Започва се с добра оценка, която дава цялостен поглед върху силните, слабите страни и специфичните цели за развитието на индивида, каза Олга Георгиева.

Според нея индивидуалните различия са в основата за избора на терапия. Важно е терапевтичният подход, който се избира, също да подобрява участието на семейството. „Налице са все повече доказателства за терапии и методи, които са показали значителни ползи за хората с аутизъм. Много от тях се фокусират върху подобряване на общуването, социалното взаимодействие, мисленето и поведението. В последно време се набляга много на подходите, които започват от ранното детство и родителят е активен котерапевт. Така е при моделът DIR/Floortime®, Интензивно взаимодействие“, каза специалистът.

Тя посочи, че терапии, които стъпват на социалното общуване, са сензорната интеграция, движението и играта, която е основна дейност за децата. Това са подходите, които преодоляват пречките пред социално-комуникативните и сензорните предизвикателства. Чрез тях се развива връзката с околните, социално-емоционалният контакт. Повечето от причините са неврологични и ние не може да работим само през поведението, защото реално промяна в поведението се случва, след като се интегрират сензорните системи и имаме добре работеща връзка мозък – тяло. Тогава може да стигнем до по-висшите функции на мозъка- когнитивни, организационни и изпълнителни умения, каза Олга Георгиева. 

За Световния ден за информираност за аутизма 

Отбелязва се от 2008 г. съгласно резолюция на Общото събрание на ООН от 18 декември 2007 г., с цел да се повиши информираността на международната общност за аутизма и да се подчертае необходимостта да се помогне за подобряване на качеството на живот на хората с аутизъм, за да могат да водят пълноценен живот като неразделна част от обществото. През 2025 г. темата за деня е посветена на приобщаващите политики и практики и как те могат да доведат до положителна промяна на живота на хората с аутизъм и това да допринесе за постигането на Целите за устойчиво развитие на ООН.