Авиоинженерът ветеран Хубен Влашев: Някога на Графа пилотите летяха по 120 часа на месец

97-те години не му личат. Полковник Хубен Влашев е един от най-добрите авиоспецове на Пловдив. Четири десетилетия от живота му са свързани с поддръжка на самолети и ремонт на двигатели - първо в базата в Граф Игнатиево, където бил инженер на ескадрила, после в Авиоремонтния завод в Пловдив като инспектор по качеството.

Спортсмен по физика и дух, романтик, полиглот, отличник с няколко специализации, влюбен в самолетите - това е кратката визитка на пловдивчанина, за когото звукът на двигателя на МиГ-21 си остава любима песен. 

Жалко за двамата опитни летци, които загинаха на Граф Игнатиево

Изпълнявали са фигура от висшия пилотаж и не са успели да измъкнат самолета от свредел. Вероятно са загубили височина. Ако са знаели как да маневрират с лостовете за управление, вероятно са щели да предотвратят фаталния край, обяснява о.з. полковникът. 

И връща лентата назад. През 1956 г. в Графа, където бил позициониран полк - 40 самолета, имали същия случай, но при тренировки с боен самолет. Един след друг загинали двама летци с МиГ-15 - попаднали в свредел и се забили в земята. След като в Узунджово и в Чешн​егирово при свредел загинали още двама пилоти, се наложила намесата на Министерството на отбраната. Тогава от Москва бил повикан ас летец, полковник, който за шест месеца обучил летците от целия полк - 40 души, да вадят самолет от буквално неуправляемо състояние при свредел. Обучил и летците от полковете в Узунджово и Чешнегирово.

И след това в дивизията повече нямало катастрофа, предизвикана от свредел

Любопитни случаи обаче имало в изобилие. През 1955 г. асовете - летци на МиГ-15 - Ангелов и Мицов решили да  прескочат от тренировъчната си зона над Свиленград и да минат ниско в бръснещ полет над джамиите на Одрин, за да накарат "айшетата да напълнят шалварите". Но промяната на маршрута била засечена от локатора и авантюристите били наказани. 

В разгара на Студената война турците ни провокирали - пускали самолети нощем ниско над Марица, за да не бъдат засечени. Веднъж обаче локаторът на наш МиГ-19 засякъл такъв нарушител на границата и опитният пилот Еленкин пуснал ракета и го свалил. Натовският  самолет паднал на турска територия. Еленкин бил награден за успеха, но тихомълком, за да се избегне международен скандал.  

Имало и трагедии заради недоразумения. 

През 1955 г. пътнически самолет с 58 евреи бил свален край Петрич

Пътуващата от Австрия до Израел машина имала разрешение за прелитане над наша територия, но ВВС не са били уведомени. И след като не се подчинил на знаците на дежурните ни самолет​и МиГ-15 да се приземи, срещу „Констелейшън 149" била пусната ракета. Всички на борда загинали. България била осъдена в Международния съд в Хага и платила по $8300 компенсация за всеки загинал. 

В началото на 1980-те авиацията ни наброяваше 400 бойни реактивни самолета. Летеше се много, денонощно - на три смени, включително в събота. На месец всеки летец в Графа летеше средно 100-120 часа - обикновено по 4-5 полета, всеки по 40 минути. Летците нямаха ограничения за гориво, надпреварваха се кой по-голям нальот да направи, опитните бяха с 500-600 часа. Като влязохме в демокрацията, свърши златното време за нашата авиация, казва ветеранът с болка.

През 1965 г., когато започнал ремонтът  на МиГ-21, Влашев станал част от екипа на пловдивския Авиоремонтен завод, вече МРЗ „Георги Димитров”. По онова време тук непрекъснато се ремонтирали самолети и държавата печелела милиони. Либия, Ирак, Йемен, Египет, няколко африкански държави само при нас си ремонтирали самолетите. В златните времена ремонтирали по 32-33 различни типа двигатели на месец на самолети МиГ-21, МиГ-19, МиГ-15.  Дори руснаците се дивели на модерния завод в Пловдив.

И днес заводът работи, но в несравнимо по-малък мащаб - някога работниците били 1800, сега - около 200, обяснява Влашев. 

Полковникът не може да се примири, че онези славни времена са минали безвъзвратно и са останали само в сънищата му. И мечтае Пловдив отново да е мека на авиацията. 

През февруари 1963 г. цялата ескадрила от Граф Игнатиево - 46 души летци и техници, била изпратена да изучи тогавашното чудо на техниката МиГ-21 в руския град Краснодар. Там била международната авиобаза, където, освен българите, се обучавали специалисти от Лаос, Куба, Германия, Чехия,  Полша. Хубен се сприятелил с кубинците - разбирал испански, тъй като бил с отличен италиански от гимназията.  

"В Краснодар на брега на река Кубан срещнах най-красивите жени в живота си - високи, стройни, с буйни коси и бели лица. Улиците като модно ревю - обикновени момичета, а изглеждаха като кинозвезди. Цял град красавици, влизаш в магазин, и те посреща София Лорен - висока, стройна, с огнени очи и дълга черна коса. Направо ти спира дъхът", разказва полковник Влашев.

Половината офицери по време на специализацията били ергени, но нито един не довел казачка. И Влашев си избрал пловдивчанка за съпруга.

А сватбата му е свързана с куриоз. Бил напет лейтенант, а Пепа - негова съседка, най-хубавата от три сестри. "От непрекъснати дежурства и полети нямах време да въртя гаджета", признава ветеранът. Извел хубавата фризьорка Пепа на разходка, а на другия ден казал: "Идвай вкъщи!".

Вдигнали сватба и младоженецът заминал на дежурство в Графа. Не се върнал цели десет дни, оставил младата невеста сам сама. На десетия ден успял да се измъкне. Докато отварял вратата вкъщи, се чудел дали булката няма да си е отишла. Не си била тръгнала, хвърлила се да го целува. "Тогава бяхме идеалисти", казва ветеранът.

Десетилетия с жена си били неразделни. Отгледали две чудесни щерки, малката работи в Авиоремонтния в Пловдив.

Минали са толкова години, но Хубен още си спомня с тъга за близкото приятелство с известната революционерка Лиляна Димитрова. Беше красиво, нежно и интелигентно същество, разказва Влашев.   

Срещнали се за пръв път през 1944 г., когато бил на 17. След най-голямата бомбардировка над София на 10 януари  всички столичани се разбягали, а ЦК на Работническия младежки съюз се преместил в Пловдив. Тогава студентката по право Лиляна Димитрова била секретар на РМС, а  Хубен - член на бойна група. Шефът на бойните групи към Областния комитет Герман Германов възложил задача на младежа да подслони вкъщи една другарка.   

Отвел я у дома на ул. "Тодор Александров". Стояла у тях десетина дни. Хубен ѝ носел храна и вестници. Предпочитала "Заря", който отразявал по-реално ситуацията на фронтовете на Втората световна война. Водели дълги беседи, на всякакви теми.

Чувствах се горд, че съм полезен за битката за по-добър живот, казва Влашев.   

Оказало се, че и двамата имали еднакви пистолети, но този на Хубен създавал проблеми -  иглата била дефектна и не всякога произвеждал добър изстрел.

При следващото идване в Пловдив Лиляна му донесла нова игла и пистолетът заработил без грешка.

Димитрова се самоубива на 27 юни 1944 г. Обградена е от полицаи в Стария град и се прострелва с последния патрон. Тленните ѝ останки се съхраняват в криптата на Братската могила в Пловдив в метален саркофаг.