Австрийски професор: Европа смяташе Тръмп за клоун и го подцени, сега се нагажда към него

Проф. Хайнц Гертнер е водещ европейски политолог, преподавател във Виенския университет, научен директор на реномирания Австрийски институт за международна политика (OIIP), председател на консултативния съвет за стратегия и сигурност към Министерството на отбраната на Австрия.

- Има ли някой, който може днес да направи неутрална, обективна оценка за събитията в света? 

- От политици и дипломати не може да очаквате обективни оценки за външната политика или политиката за сигурност. За съжаление и големите медии, и повечето учени-политолози не са склонни да дават обективни оценки. Единствено на отделни военни експерти все още може да се вярва. Бертолт Брехт го е казал много радикално и точно: „Учените са изобретателен род джуджета, които могат да бъдат наети за всичко.“  

- Наскоро датската министър-председателка Мете Фредериксен каза, че „мирът в Украйна е по-опасен от продължаването на войната“. 

- Тя е от най-крайните. Това е продължение на сентенциите, че Украйна трябвало да спечели войната, защото

ако Русия надделее ще нахлуе и прегази цяла Европа.

Затова трябва да помагаме на Киев колкото се налага и с каквото се налага. Но както виждаме Украйна търпи поражение.

- Възможно ли е Русия да има такъв скрит потенциал, че да превземе наред всички страни от ЕС и НАТО? 

- Това и за най-непросветения човек е ясно, че не може да стане. И западноевропейските лидери много добре го знаят, но изхождайки от своите интереси, се опитват да поддържат лансираните от тях по-рано тези колкото се може по-дълго. Но се появи Доналд Тръмп и им разбърка картите.Затова съвсем основателно трябва да си зададем въпроса дали това, което те говорят, е истина.

Тактиката на Тръмп гласи: И двамата печелим, но аз малко повече

- Какво наложи САЩ в сегашния исторически период да смени ръководството и курса на страната? 

- Политическите среди в Европа и големите западни медии твърдят, че Тръмп бил непредвидим, хаотичен, властен, деспотичен и т.н. Всички го описват по този начин и преписват един от друг. Но според мен профилът и рамката, в които той се вписва, могат много точно да бъдат класифицирани и определени, защото днешните процеси имат много по-дълбоки корени в американската традиция и история. Но вместо анализи ни се предлагат горните опростени понятия. Съществуват две американски политически традиции - изолационизъм и интервенционизъм, и ако погледнем през тази призма, ще получим много точен резултат. Тръмп не е изключение в  изолационизма, има редица президенти преди него, провеждали аналогична политика.Второто, което трябва да погледнем, е какви са неговите намерения? 

Той обяви, че ще е човек на „сделките“

Но не на сделки или съглашения, в които САЩ ще са единствените победители, а на относителната взаимна изгода - аз съм водещ в сделката, и двамата печелим, но аз малко повече. Видяхме го на живо по време на срещата му със Зеленски. Няма как инициативата да е на другия, трябва да е на Тръмп.

- Каква се очертава да бъде дългосрочната политика на Тръмп? 

- Всеки американски президент, като започнем от Джордж Вашингтон, е предупреждавал да не се влиза в обвързващи съюзи и войни. Днес го виждаме в намерението за излизане от НАТО и прекратяване на участието в украинския конфликт. Изолационизмът и въздържането от обвързване е била водещата външнополитическа линия в историята на страната до Пърл Харбър, когато САЩ влиза в съюз със СССР и Англия във Втората световна война. В следвоенната история и Айзенхауер, и Никсън, и Обама спечелиха изборите с обещанията да прекратят и излязат от войните - в Корея, Виетнам, Ирак.Тръмп постъпи по същия начин - той обеща да прекрати войната и участието на САЩ в Украйна. От една страна, типичен изолационистки инстинкт, от друга страна, беше усетил, че сред републиканската избирателна маса вече бе настъпило

недоволство и отрицание на ангажимента за Киев.

дна немалка част, около 30% от либералните избиратели, пък бяха против ангажимента на САЩ във войната на Израел в Газа и те също гласуваха за Тръмп, а друга, също немалка част от тях просто не гласуваха. Така се стигна до неговата неоспорима победа. И сега той прави всичко възможно САЩ да прекрати ангажиментите си в Украйна и Израел.

- Как се проявява интервенционизмът? 

- В дадени периоди е по-силен, в други - по-слаб, на никога не е имало чист вид изолационизъм. Нека си припомним Айзенхауер, който се намеси в Ливан, Иран, Гватемала; Никсън - в Чили; Обама - в Либия и Афганистан; самият Тръмп по време на първия си мандат засегна Иран с убийството на Сулеймани, също и с подкрепата си за Киев и т.н. Днес тази черта се проявява в заявленията му за присъединяване на Гренландия, Канада, Мексико и Панама. Което означава, че той е до голяма степен изолационист, но едновременно и интервенционист, т.е. той е изразител и на двете американски традиции. 

- Защо точно сега Тръмп иска да се изтегли от Украйна? 

- Защото това е негово предизборно обещание и защото причинява на САЩ големи и неоправдани разходи, докато Гренландия, Канада и Мексико са географски в непосредствена близост до САЩ и се вписват много добре в доктрината "Монро". С Гренландия той вече е в Европа и едновременно с това има база срещу Русия и Китай по отношение на северните морски пътища, които с топенето на Арктика стават икономически все по-привлекателни и доходни, както и все по-значими от военна гледна точка. Разбира се, тук се сблъсква с интереси и конкуренция от страна на Русия и Китай, които също искат да разширяват своето присъствие в региона и ще трябва да намерят начин да си го поделят.

Европейците тичат след Доналд и го ухажват

- А Европа?  

- Засега е пасивна, тя не разполага с необходимата техническа и ресурсна база. И това като цяло облекчава Тръмп да я притиска икономически - с мита, санкции и с военно-политически средства, като умело жонглира с всички тези уреди, в резултат на което европейците тичат след него и се надпреварват да го ухажват. 

Много от анализаторите сравняват Тръмп с Андрю Джексън, 

един ярък изолационист, който е президент от 1829 до 1837 г., провежда национално ориентирана политика, осъществява редица реформи, грижи се за икономическото и социалното развитие, издига военния потенциал на страната, но избива и много индианци.  

Едновременно с това Тръмп се проявява и като максималист и използва изрази от речника на Кенеди - към „нови граници“, тогава беше усвояване на Луната, сега е Марс.Накратко, става дума за американски национализъм. Той е трансформативен, но не за да се съобразява или да прави компромиси, а за да постигне набелязаните цели и поставените задачи. Политиката спрямо ЕС, Украйна, Гренландия и други са само инструменти за постигане на главните цели.  

- Какво бихте казали за проявилите се напоследък противоречия между Тръмп и Европа?

- Европа ще бъде принудена да се приспособи и да приеме исканията на новата американска администрация. Тя е твърде слаба и не разполага с реални лостове за противопоставяне. Просто ще е нужно известно време да осъзнае промените, да изкара нови политически кадри и в Брюксел, и в отделните столици и да направи завоя, но без да загуби лице в очите на населението. Обявиха, че ще създават собствена независима европейска армия. Точно това иска и Вашингтон - повече разходи за отбраната, повече покупки на американски оръжия. Европейците никога не са стояли на собствените си крака, винаги са се оставяли да бъдат протежирани от американците и проспаха времето да се развият като самостоятелна сила.  

- По-рано, през 70-те и 80-те, особено Германия и Франция имаха немалко собствени външнополитически инициативи и действия. 

- По време на войната във Виетнам не посмяха да си отворят устата, когато Пиночет направи преврат в Чили и уби Алиенде, си затвориха очите, поддържаха натиска срещу Иран, съгласяваха се със своеволията на властите в Саудитска Арабия, подкрепиха плана на Кушнер, отнемащ правото на палестинците на собствена държава, и т.н. Навсякъде бяха съучастници в провежданата от САЩ политика на глобално господство.

- Днес имаме странна ситуация - САЩ искат да спрат войната в Украйна, ЕС прави всичко възможно тя да продължава. Защо? 

- Странното е, че не се обявяват никакви цели, не се казва защо продължава милиардната военна и финансова помощ за губещия войната Киев, освен медийния лозунг „на Русия трябва да бъде нанесено стратегическо поражение и Украйна трябва да победи“, но не се казват нито как, нито защо.Затова смятам, че рано или късно 

в Брюксел ще се завъртят и ще се приспособят 

към това, което искат САЩ. Виждаме как отначало Зеленски се изпъчи на Тръмп, но след това започна бързо да се приспособява. Жалко за Украйна, заради недалновидността на Запада изгуби големи територии, да не говорим за огромните човешки жертви. Вероятно Москва ще установи и безопасна зона, която формално може да остане под юрисдикцията на Киев, но на практика ще бъде контролирана от Русия.

- Това няма ли да бъде сериозно преимущество за Русия? 

- В момента е трудно да се каже доколко Русия е в позицията на печеливш. Да, Тръмп даде зелена светлина на Нетаняху и той влезе и унищожи Ивицата Газа. Но в случая по нищо не личи да е съгласен Путин да продължава да напредва в Украйна. Напротив, доставките на оръжия за Киев продължават. Медиите си измислят, твърдейки, че бил минал на страната на Русия. Той не може да си позволи в периода на своя мандат Русия да има големи преимущества във войната с Украйна, за да не се окаже слаб в очите на избирателите.Детайлите по „сделката“, както се изразява той, още не са ясни и вероятно ще бъдат „оттъргувани“ в хода на предстоящите преговори. Трябва да имаме предвид, че Русия и САЩ имат глобални интереси и могат да постигнат компромис, вземайки предвид свои интереси и в други точки и райони на света, като Иран или Близкия изток, Югоизточна Азия, Африка, Латинска Америка.

- Тръмп и неговото обкръжение вече не говорят на един език с днешния политически и стопански елит на Европа. 

- Европейците дълги години се чувстваха уютно в постелята на трансатлантическите отношения, включително и под управлението на Байдън, а сега изведнъж Тръмп иска да им отнеме всичко. Още са в плен на старата инерция и на старите понятия за света и имат нужда от преходен период. Някои от тях - като Орбан, Фицо, Мелони - вече се приспособиха, на други ще им трябва повече време, трети няма да успеят и ще ги отстранят с избори. Но едно трябва да признаем, че 

европейците подцениха Тръмп, обявиха го за шут, 

за разпилян, за непоследователен и т.н. А той в никакъв случай не е глупав или ограничен. Самият факт, че вече два пъти печели изборите в САЩ, говори много. Но европейците си позволиха по време на цялата предизборна борба, а и след това да представят в медиите изкривена, невярна картина за него, да го характеризират като ограничен, като популист. Зеленски се ангажира пряко в предизборната борба на Камала Харис, а Тръмп не забравя и не прощава такива неща, не му липсва себелюбие.

Тръмп си разчиства сметките с "дълбоката държава"

- Твърди се, че провежда чистка в държавния апарат. 

- Основната причина е неутрализирането на „дълбоката държава“, която е едно управленско равнище под правителството и е в опозиция и саботира неговите реформи. Примери много, в т.ч. шантаж, лъжи, отмъщения, провокации от типа на „руската намеса в изборите“ през 2017 г., когато Хилари Клинтън обяви, че „не аз загубих изборите, а Путин ги спечели“ и че Тръмп бил руски агент и много други. Самата тя се изложи, представяйки американските избиратели за толкова примитивни, че може да им се повлияе отвън.Точно по това време аз самият бях в Щатите, имам и много познати сред колегите в техните мозъчни тръстове и в медиите, които бяха повярвали на тези абсурдни твърдения. И много от чиновниците в държавното управление повярваха или се направиха, че вярват. И сега на Тръмп му се налага да извърши радикално лечение и на тяхно място да сложи хора, които няма да му създават затруднения.

- Как виждате бъдещето на отношенията между ЕС и Русия? 

- Аз съм от поколението, израснало в периода на Студената война, и мисля, че единият сценарий е нова Желязна завеса от Арктика, през Финландия и Украйна до Черноморието. Вторият, по-оптимистичният, е

да се върнем към модела за мирното съвместно съществуване 

от периода на затопляне между Изтока и Запада през 70-те години, когато започнаха сериозни преговори за намаляване на недоверието и за контрол върху ядрените и конвенционалните оръжия. Тогава бяха подписани договорите за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия и на ракетите със среден радиус на действие. Това беше един удивителен период на взаимно доверие, когато в резултат на тази политика се стигна до заключителния документ в Хелзинки за сигурност и сътрудничество в Европа през 1975 г., с който се сложи и началото на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. С това се предотврати по-нататъшната ескалация на Студената война. Ако днес си направим труда да прочетем заключителния акт, в него е залегнал по категоричен начин най-важният принцип на сигурността - че тя е неделима, че моята сигурност трябва да е равна на сигурността на другия. Независимо че всеки може сам да си избира съюзите, едновременно с това трябва да се вземе под внимание и сигурността на останалите. НАТО обикновено цитира само първата част на този принцип.

- Защо самите европейски политици са срещу Европа? 

- Не искат Европа да става силна и самостоятелна, по-добре да се изтощава в противоборства и конфронтация и да остава в орбитата на САЩ. А ги няма вече и ония хора от калибъра на Вили Бранд, Улоф Палме, Бруно Крайски или Де Гол с мащабно мислене и самостоятелна политика. Тук можем да добавим и Ричард Никсън, който в периода 1969-1974 г. направи много за затопляне на отношенията между СССР и САЩ.Но на света му беше нужно да мине през Карибската криза 1962 г., за да се събуди. Може днес такъв катализатор да се окаже войната в Украйна.Днешното поколение европейски политици нямат необходимия капацитет пък и познания в областта на най-новата история, което им пречи да вземат уравновесени решения. Тогава нещата се постигаха с политически средства, с преговори, не с въоръжаване и конфронтация.

- Излиза, че днес, въпреки разпадането на СССР и отпадналите идеологически различия, отново сме на изходните позиции от 60-те години. 

- Днес светът е различен, появи се Китай като икономическа заплаха за САЩ и основното противоречие се премести в Югоизточна Азия. Затова САЩ бързат да се освободят от всякакви спъващи и натоварващи ги ангажименти в Европа и Близкия изток. А европейците без попечител се оказаха неподготвени, без път и посока.

- За да се избегне войната, можеше ли Русия да предотврати влизането на Украйна в НАТО по дипломатически път? 

- Едва ли и със сигурност щеше да е по-голямото зло за Русия. Но от друга страна, войната <210> донесе немалко загуби и поражения, в т.ч. и във външната политика, да вземем влизането на Швеция и Финландия в НАТО.

- Щом войната е била по-малкото зло, излиза, че е била без алтернатива. 

- По този начин не съм се замислял, но има логика. Пак по Брехт - по-добре с окървавени ръце, отколкото без ръце.

- Допускате ли САЩ скоро да се изтеглят от НАТО? 

- Едва ли, мисля, че силно ще намалят присъствието си, но ще запазят определени позиция, за да имат лост за натиск и влияние върху Русия. А и все пак да държат под контрол европейците.Но ви уверявам, Тръмп няма да заложи главата си заради която и да е страна от НАТО.

- Като страна от Черноморския регион България следи с особено внимание събитията в Украйна, където стълкновението НАТО - Русия днес е най-остро. 

- За Тръмп войната е средство за натиск върху Киев. Каза им, че ако не седнат да преговарят, щял да остави руснаците да си вземат и Одеса.

Добра новина е, че Австрия ще запази политиката на неутралитет

- Като признат специалист по проблемите на неутралитета как виждате бъдещето на Австрия под управлението на правителствената коалиция от Австрийската народна партия, Австрийската социалдемократическа партия и либералните Неос?  

- Приятно съм изненадан от неотдавна представената правителствена програма, която специално подчертава неутралитета като неотменима част от политическото управление на страната в няколко от разделите, при това с бъдещ министър на външните работи като Беате Райзингер (Неос), която по-рано се изказваше за влизане в НАТО. Не мога да гарантирам каква ще бъде външната им политика, но поне на хартия неутралитетът е изведен на първо място и това доста ме успокоява. Ако тази коалиция не се разпадне до тогава, то през следващите пет години неутралитетът на страната е гарантиран, при това и като външнополитическа линия, и като стратегията за сигурността и отбраната, където в контекста на неутралитета са посочени съвсем конкретни аспекти: ангажираност, многостранност, посредничество, участие в международни организации и решаване на конфликти.