Бедрос Киркоров си отиде с мечтата за концерт под Альоша СНИМКИ

На 18 март почина Бедрос Киркоров, бащата на Филип Киркоров и мой скъп приятел. Светла му памет и мир на душата му, беше прекрасен човек. Бяхме дълги години приятели, виждахме се в Москва редовно и в България, когато идваше преди. Чувахме се често по телефона. Той обичаше да говорим с часове. Винаги ме питаше как е неговата Варна.

Бедрос ми е доверил много тайни, някои от които преди години излязоха в едно интервю. Защо си сменя фамилията от Киркорян на Киркоров, защо напуска България и т.н. Много наши разговори ще си останат в една папка някой ден за поколенията. Той живееше с една болка в душата си за България.

Да, радваше се на грандиозните успехи на сина си, радваха го внуците му, но си имаше една негова болка и носталгия...

През април 2017 година Бедрос ме покани на юбилейния концерт на Филип Киркоров в Москва. Ще вметна, че съм по-голяма от Филип точно девет дни. Бедрос нареди да ме прекарат през ВИП-а, дадоха ми служебен бадж, седяхме с него и с родата на първия ред, а концертът беше, както винаги, ефектен. Но преди това Бедрос ме покани в една от гримьорните, където седяха неговите внуци Алла-Виктория и Мартин. Сподели ми, че е щастлив, че ги има. Децата седяха пред огледалото и хапваха нещо, а той им се скара да не ядат открита застояла храна, но те продължиха и радостно се смееха на дядо си. Заснех ги. Бедрос с гордост ми каза тогава :"Покажи на България моите внуци!".

Миналата година ми звънна и ми каза : "Оленка, не им позволявай да посегнат и на Альоша! Аз ще се върна и ще направя концерт там пред паметника в Пловдив!". До последно беше ентусиазиран, но вече болен.

Много обичаше да получава новините за България от мен, вярваше ми, не вярваше на медиите. Е, Бедрос, и ти сега ще пееш концерта си там, горе при ангелите....

Светъл път към Вечността!

От син на варненски обущар до народен артист на България и Русия

Бедрос Киркоров е роден през 1932 г. във Варна (България) в семейство на арменски емигранти. Родителите не бяха богати, бащата работеше като обущар. Бедрос започва да проявява склонност към пеенето от ранна възраст: пее в местен хор, след което, поради изключителните си вокални способности, е приет като стажант в операта без никакво образование. Успоредно с това работи и по придобитата специалност – обущар като баща си.

В началото на 60-те години Бедрос се запознава във Варна със съветския композитор Арно Бабаджанян, който оценява вокалните му способности и му предлага да се премести в СССР. В резултат на това той е приет да учи в ГИТИС; той е завършил курса на народния артист на СССР Борис Покровски.

Още като студент Бедрос Киркоров започва да участва в програми на Москонцерт, пеейки песни на руски, български, италиански, грузински и арменски. Той си сътрудничи с Оркестъра на Централната телевизия и Всесъюзното радио под ръководството на Юрий Силантиев, оркестъра под ръководството на Леонид Утесов и други известни музикални групи. От края на 60-те години започва да се изявява със солова програма „София – Москва, Москва – София“, съставена с помощта на Утесов.

Основната идея е укрепване на приятелството между двете страни. Най-известната песен от турнето е „Альоша“, която не е загубила популярността си и до днес.

Други негови хитове са "Обичам те, Русия", "Върни се", "Гренада", "Ирена", "Старото танго", "Сулико", "Песен за баща ми", "Съдба".

Народен артист е и на България, и на Русия.

На 4 август 2007 г. по инициатива и със средства на Бедрос Киркоров в град Холм, Новгородска област, е открит паметник на героя от Руско-турската Освободителна война подполковник Павел Калитин За заслугите си в областта на културата и изкуството и дългогодишна ползотворна дейност Бедрос Киркоров е награден с медал на руския орден „За заслуги към Отечеството“ 2-ра степен, както и с орден „За чест и достойнство“.

Предлагам и едно от интервютата ми с Бедрос Киркоров, направено преди пет години, когато той навърши 88 години.

Бедрос: Магарешка кашлица ме направи певец, имах бъдеще като моделиер обущар 

- Пише, за Вас, че Бедрос Филипов Киркоров е българо-руски певец. Все пак български или руски певец се чувствате? Как станахте певец?

- Като младеж още бях поканен на работа във Варненската опера. Новият директор тогава сменяше състава, поради масово пенсиониране на артистите. И набираше нови млади певци. Обявиха конкурс. Явих се без никакво музикално образование. Бях обущар, син на обущар и шивачка, работих в обущарска кооперация при двама братя евреи.

Докато шиех обувките винаги пеех, и те ме забелязаха и поканиха да пея в хора на обущарското предприятие. Започнах с художествена самодейност в обущарската кооперации, като ме подведоха, че чорбаджиите ще ми платят частните уроци по вокал. 

Но в последствие това не се случи, тъй като казаха, че обущарството не е свързано с пеенето по никакъв начин, а те могат да платят само стаж като чирак - обущар. Председателя на местния комитет не ми даде пари за уроците. Първият ми педагог се казваше Георги Вълков, той ме окуражи и лансира да стана певец. Съгласи се да ми преподава безплатно.

Подготвих се за конкурса във Варненската опера със старинен руски романс. И Ситьо Попов, тогавашния директор ме взе в „княз Игор“ като дебютант. Самият Попов е бил ученик на великия Станиславски в Москва. И така ме взе в ролята на болярин. Майка ми, която бе на премиерата в залата, много искаше да ме познае, сред всичките артисти с еднакви костюми и грим. Казах й, че ще си сваля шапката на аплодисментите, а това не беше по сценарий и много ми се скара директора. Така че от обущар станах певец и то в операта.

И се смятам до ден днешен за български певец. Учейки се и работейки в Русия, аз винаги съм рекламирал България и съм пеел за България. Българското винаги е било приоритет в моите изпълнения на сцената. Когато се качвах на сцената в Русия винаги ме обявяваха : „ Ще пее нашия гост от слънчева България – Бедрос Киркоров!“.

- Всъщност, кога и защо напуснахте България?

- Историята е дълга. На 18 години ме приеха във Варненската опера, но през 1952 г ме призоваха в армията, служих в гранични войски на югославската граница. Бях радист. Улавях безупречно сигналите и пишех  по 105 думи на минута благодарение на музикалния си слух. Служих 30 месеца от полагаемите 36, тъй като ме изтеглиха последните 6 месеца да служа в самодейния  ансамбъл като хорист. По онова време диригент пък на трудовия ансамбъл на град Толбухин беше първи братовчед на майка ми Киркор Киркоров, и в последствие той ме изтегли при него. С трудовия ансамбъл гастролирахме на международния младежки фестивал във Варшава през 1955 г и представяхме Централния Комитет на Комсомола. Известно е, че нашето семейство сме арменци, и братовчеда на майка ми и диригента Киркор Киркоров също бе арменец. Той ме накара да науча една много известна и хубава арменска песен  на арменски език „ Червено вино“ по музика на Арам Хачатурян. От 80 души в хора бяхме само двама арменци и изпяхме тази песен, а Арам Хачатурян беше в журито и остана уникално изненадан от изпълнението на арменски. Тогава станах лауреат на фестивала.

През 1962 г. Арам Хачатурян идва на почивка в България в Международния дом на журналистите на „Златни пясъци“. В края на смяната по традиция в МОЖ се организира музикално-поетични вечери. Победителя го награждаваха с 12 кашона шампанско и купонът продължаваше на кораб. От МОЖ ме поканиха да участвам в този концерт и да пея пред Арам Хачатурян.

След изпълнението ми Арам Хачатурян ме позна и скочи с думите „ Ти си момчето от Варшава който изпя моята песен на арменски!“ На вечеринката присъстваше тогавашния министър на културата и Арам Хачатурян му каза веднага да ме изпратят в Ереван за да получа музикално образование там. Като всеки министър обеща, и нищо не направи.

На другата година идва в МОЖ Арно Бабаджанян с руска група и те печелят конкурса на художествената самодейност в края на смяната. Пак се прави вечеринка на кораба и пак ме канят да пея. Тогава пък сред официалните лица присъства началника на културния комитет на Варна.

По  настояване на Арно Бабаджанян ме прие на следващия ден в изполкома и ми оформиха документите за обучението ми в русия. И така през 1962 г отидох да следвам в СССР. Планирах да отида в Ереван, но семейството на Бабаджанян ме убедиха да остана в Москва и да ме покажат на на най-големия музикален режисьор по онова време Покровски в ГИТИЗ.

Отидох на прослушване и за мое учудване Покровски директно ме взе във втори курс при него. Тогава в ГИТИЗ нямаше чужденци, аз бях първият и то директно взет във втори курс. До края останахме с Арно Бабаджанян и с Арам Хачатурян близки приятели. С Арам често се виждахме по концерти и на записите в радиото. Винаги имахме какво да си кажем. Изключително интелигентен и ерудиран човек, не само гениален композитор. Арам Хачатурян ще го запомня с неговата неконтролируема щедрост и доброта! 

- Какво е усещането ви всеки път, когато се завръщате в България, в родната Варна?

- България ми е дала много. Преди всичко обичта към работата ми, към оперното изкуство, въпреки, че само година и половина работих във Варненската опера. В България останаха моите родители, и всяко лято аз се завръщах във Варна с трепет. След раждането на Филип зачестиха семейните ни гостувания в България. Филип беше пълен отличник в училище и ниу го взимахме два месеца преди завършване на учебната година вече атестиран и идвахме във Варна. Филип завърши училище в Ждановски район в Москва със златен медал!

Изкарвахме цяло лято във Варна, където често да си почивахме, аз пеех в бара „Руска тройка“ на Златните пясъци. Така че вечният ми трепет към родината остава при всяко мое завръщане до ден днешен!

- Имате ли близки във Варна? Те с какво се занимават?

- Да, сестра ми и брат ми останаха във Варна. Сестра ми , Мари Киркорян, е оперна певица, заслужила артистка на България, пяла е „Тоска“, „Травиата“, на една сцена е била с Гяуров в постановката „Атила“.

- Защо избрахте Новгород след космополитната Москва? Какво ви привлече и доведе там?

- Какво ме привлече и отведе в Новгород ли – любовта , разбира се! След като почина първата ми съпруга, майката на Филип, се ожених втори път и жена ми е от Велики Новгород. Съпругата ми сега е професор и е 25 години по-млада от мен. 

- Роден сте на 2 юни 1932 година във Варна в арменско семейство на обущар. Не се ли чувствате все пак вътрешно арменец? Носите прекрасното арменско име Бедрос…..

- Хубав въпрос! Арменец се чувствам винаги, когато съм сред своите, особено в Армения! Историческата родина на предците ми е кодирана в паметта и съзнанието ми. Смених си окончанието на арменската фамилия защото учех в българско училище и правилника по онова време гласеше, че всички трябва да са с еднакви фамилии на „ов“.

А сестра ми остана да учи в арменското училище зад църквата в центъра на Варна, и си остана с арменската ни фамилия. Който учеше в арменското училище оставаше фамилията му на „ян“, който учеше в българско училище го задължаваха фамилното му име да е на „ов“.

- Навършихте 88. Как се чувствате , изглеждате прекрасно…

- Чувствам се прекрасно. Въпреки, че преди четири години паднах лошо по гръб, нямам добро оросяване след този удар, но се възстанових бързо. Може би защото като млад активно се занимавах с лека атлетика и това оказва влияние. Духом се чувствам много млад. Държа да подчертая, че на 88 години всяка сутрин правя по часовник по един час гимнастика.

- Как отбелязахте рождения си ден в условията на пандемия и крути мерки заради коронавируса?

- Бяхме блокирани във вилата на Филип в Подмосковие в началото на Рижско шосе. Охраната никого не допускаше до вилното имение заради карантината. Отбелязахме рождения ми ден в тесен семеен кръг тази година.

- Какво Ви подари синът Ви – Филип Киркоров?

- Подари ми скъп парфюм, който по думите му струвал половин кола! Синът ми, Филип Киркоров, винаги е бил много щедър към мен и към всичките членове на семейството ни. На 85 –тата ми годишнина ми подари 85 хиляди долара!

- Имате две прекрасни внучета от него. Те знаят ли български? 

- Не, и двете ми внучета не говорят български, само руски. Алла-Виктория е родена през ноември 2011 година, в клиника в  Майами. Двойното име е в чест на голямата муза на Филип –легендарната  Алла Пугачова и на майката на Филип Братчето й Мартин-Кристо се появи на бял свят също в САЩ през юни 2012 г. Синът ми Филип не знае нито дума на арменски , но аз имам огромното желание да науча внуците си на български език.

- Кой е най-хубавият ви спомен от България? 

- Най-хубавият ми спомен е 19 август 1964 година в Сочи по време на концерт, аз пея в летния театър, а на първи ред седи една красавица и ме зяпа в захлас. Аз си загубих ума още на сцената, докато пеех, защото непрестанно гледах тази красавица – това бе съпругата ми Виктория, майката на Филип. След концерта случайно я срещам във фоайето на хотела си в Сочи, оказва се че живеем в един и същ хотел.

И така се запознах с бъдещата си съпруга Виктория Марковна Лихачьова, която беше родена 1937 година в семейство на инженер и циркова артистка. Баща й Марк Лихачев – бе известен инженер, а майка й - Лидия Манион – циркова артистка. Уви, тя почина твърде млада на 57 години и то на рождения ден на сина ни 30 април . Но завинаги най-щастливият момент в живота ми , който ще помня завинаги бе денят на нашата среща!

- Бедрос, Вие сте много уважаван и почитан в Русия. Носител сте на редица награди и почетни звания. Кое е последното?

- Да, така е. Удостоен съм с редица награди, почетни грамоти и дипломи тук, в Русия. Дори Арно Бабаджанаян написа „Песен за София“, песента „Подруги“ / Приятелки/ също на българска тематика. Получих званието „Народен артист на Русия“, което ми бе връчено лично от президента Владимир Путин. и съм носител на орден „Заслуги пред Отечеството“,  Обидно ми е да кажа, че родната България не ме е удостоила с никакви почетни звания и признания. Предишния посланик на България в Русия Бойко Коцев дойде на 80-ет годишният ми юбилей и ми връчи почетен диплом за приноса ми в развитието на българо-руските отношения .Обидно ми, че толкова много съм направил за България извън нейните граници, а не съм получил никакво признание. 

- Съжалявате ли за нещо?

- Не, за нищо не съжалявам. Имам прекрасна съдба. Дори бих вметнал нещо интересно, че станах певец благодарение на това, че като дете боледувах от магарешка кашлица. Лекарите и рехабилитаторите много дълго ме учиха да дишам правилно използвайки диафрагмата си, и точно това ми помогне в последствие в пеенето.

- Ако можехте да върнете машината на времето бихте ли променил нещо в съдбата си?

- Не! Въпреки, че бях втори курс в обущарски техникум със специалност обущар-моделиер когато се увлякох по пеенето. Може би щях да имам много добро бъдеще като обущар – моделиер, рисувах страхотни модели обувки и ботуши. 

- Кое се оказа най-важното нещо за Вас в живота ви?

- Синът ми и внуците! Имам наследник – Филип Киркоров, който доказа че е звезда №1 не само в Русия, но и в световен мащаб.

- Тежи ли ви нещо в политически аспект? Доволен ли сте от политиците, от политиката им? Какво бихте искали да им кажете?

- Тежат ми обтегнатите отношения, въпреки че България и Русия винаги ще бъдат свързани исторически. Да сме благодарни, че отношенията не като тези с Украйна. Категорично съм против събарянето на историческите паметници! Това е недопустимо. Това е част от историята, която не може и не бива да бъде заличена. Искам да кажа на политиците да не забравят колко добрини е правила Русия на България. Нека не затварят книгата с историята. Искам никой да не забравя, че свободата на България от османско робство я дължим на руснаците. Това е неоспорим факт. Благодарение на тази свобода ние получихме държава, която се възроди.

- И накрая на нашето интервю, кога планирате да дойдете в България? Къде първо ще отидете?

- Планирам да дойдем веднага след пандемията, като отворят границите. Първо веднага ще отида на гроба на майка ми и баща ми, които са погребани във Варна.