Берлинската стена: Разделение, белязало живота на германките, което се усеща и днес

08 Ноември, 17:31 0

Кирстен Грисхабер и Керстен Сопкеа
Асошиейтед прес

Подобно на много други млади жени в комунистическа Източна Германия, на Золвей Лео по онова време не се налагало да мисли как да съчетава работата с майчинство. Майката на две деца можела да ръководи голяма държавна ферма в североизточното село Банцков, тъй като грижите за децата били широко достъпни.

За разлика от нея, Клаудия Хут, майка на пет деца, израснала в капиталистическа Западна Гремания, напуска работата си в банка, когато е бременна с първото си дете и живее живота си като традиционна домакиня в село Егелзбах в провинция Хесен, където отглежда децата си и се грижи за съпруга си, който работи като химик.
Както Лео, така и Хут, изпълняват роли, които в много отношения са типични за жените в силно различаващите се политически системи в Германия, като в течение на десетилетия е разделена на две държави след поражението й във Втората световна война през 1945 г.

В навечерието на 35-ата годишнина от падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. и обединяването на страната по-малко от година по-късно на 3 октомври 1990 г. много хора в Германия разглеждат въпроса как живота на жените, който се е различавал толкова силно при комунизма и капитализма, отново започва да си прилича - някои разлики обаче се запазват и до днес.

"В Западна Германия жените - не всички жени, но много от тях, е трябвало да се борят за правото си на кариера", казва Клара Марц, куратор на изложба за жените в разделена Германия за Федералната фондация за изследване на комунистическата диктатура в Германия.

В същото време, жените в Източна Германия често са имали професия, въпреки че това е нещо, "което им е нареждано отгоре", добавя тя.
Построена през 1961 г., Стената остава 28 години на фронтовата линия на Студената война между американците и Съветския съюз. Тя е издигната от комунистическия режим, за да отдели Източна Германия от предполагаемото идеологическо "замърсяване" на Запада и за да спре потока от хора, бягащи от Източна Германия.

Днес в Западен Берлин са останали само няколко отсечки от 156-километровата бариера около капиталистическия ексклав, най-вече служещи за туристическа атракция.
"Цялата тежка индустрия бе в западната част, тук нямаше нищо", казва Лео, днес е на 81 години, по време на интервю, в което си спомня как е живяла по времето на комунизма. "Източна Германия трябваше да плаща репарации на Съветския съюз. Жените трябваше сами да се измъкнем от това бреме".

За разлика от това, Лео казва, че жените в западната част не е трябвало да работят, тъй като са били "разглезени от плана "Маршал" - щедрия план на САЩ за възстановяване, който инвестира милиарди долари в Западна Германия и други европейски страни след войната.
В капиталистическа Западна Германия икономиката се възстановява толкова бързо след разрушенията на Втората световна война, че хората скоро започват да говорят за "икономическо чудо", донесло им богатство и стабилност след по-малко от 10 години от войната.

Въпреки това икономическият успех косвено пречи на стремежа на жените към равни права. Повечето жени от Западна Германия си остават у дома и от тях се очаква да се грижат за домакинството, докато съпрузите им работят. Освен това, религията играе много по-голяма роля, отколкото в атеистка Източна Германия, което ограничава жените до традиционната им роля да се грижат за семейството.
Майките, които се опитват да нарушат общоприетите норми и да започнат работа, са смятани за жени, които не се грижат за децата си и поставят работата пред семейството.
Не всички жени в Западна Германия смятат техните традиционни роли за ограничаващи.
"Винаги съм живяла с идеята да бъда с децата си, защото обичам да съм с тях", казва вече 69-годишната Хут. "Никога не ми е идвало наум да работя".

Повече от 30 години след обединението на Германия новото поколение жени има съвсем бегла представа за това колко различен е бил животът на бабите и майките им в зависимост от това в коя част на страната живеят. За повечето от тях съчетаването на работа и майчинство се е превърнало в нормален начин на живот.
Хана Фидлер, 18-годишна ученичка от Берлин, казва, че фактът, че семейството ѝ е живяло в Източна Германия през десетилетията на разделена Германия, не се отразява на живота ѝ днес.
"Изток или Запад - това вече дори не е тема на обсъждане в семейството ни", казва тя, докато седи на пейка край калдъръмена пътека в столичния квартал Мите, през който е минавала Берлинска стена в разделения някога град.

Фидлер казва също, че докато е растяла, не е изпитвала трудности, свързани с това, че е жена.
"Аз съм бяла и привилегирована, за добро или лошо, не очаквам да имам проблеми при навлизането ми в света на работещите в бъдеще", казва тя.
Някои малки разлики между бившите разделени части на Германия остават. На изток 74% от жените работят, а на запад - 71,5%, сочи проучване от 2023 г., изготвено от фондация "Ханс Боклер".
Грижите за децата също са по-достъпни в Източна Германия, отколкото в Западна.
В провинция Саксония през 2018 г. 57% от децата под 3-годишна възраст се отглеждат в детски градини, в сравнение с 27% в западната провинция Северен Рейн-Вестфалия и 44% в Хамбург и Бремен, сочат данни на Федералната статистическа служба.
Германия като цяло изостава от други европейски страни, що се отнася до равенство между половете. Само 31,4% от депутатите в германския парламент са жени, за разлика от 41% в белгийския парламент, 43,6% в датския, 45 на сто в норвежкия и 45,6% в Швеция.
Все пак, 81-годишната фермерка от бившата Източна Германия Лео е оптимистична, че жените в цялата страна ще могат да имат еднакви възможности.
"Не мога да си представа, че има жени, които не искат да бъдат независими", казва тя.