Бездетни измолват рожба от чудодейната икона на Св. Богородица

В предвеликденската седмица всички се обръщаме към вярата. "Марица" избра да разкаже за силата й и чудесата, които се случват, ако вярваш от сърце и душа.

Смирение. Молитва. Вяра. Надежда. Чудо. В храма „Света Богородица Успение“ в асеновградския квартал Горни Воден наред с чудодейната икона на Божията Майка пазят още една реликва, светска, но също толкова ценна - тефтера с измолените деца. „636 са, потупва книгата отец Живко Николов, от близо и далече, не само от България. Голяма част от родителите се връщат всяка година в храма, вече успокоени, щастливи и благодарни, с малките на ръце, разказва той. Втурват се да благодарят на мене, а аз ги пращам пред иконата. Независимо какво прави и какви ритуали извършва служителят в църквата, трябва вяра и молитва, заключава отецът.

Храмът е известен с ритуала „Златната ябълка“, който помага на бездетни да заченат. Седмици преди Великден

олтарът е отрупан с плодове.

В кошници отстрани стоят още ябълки - зрели, лъскави, най-хубавите, които хората са успели да намерят. Те ще бъдат осветени и раздадени на богомолците, а семействата, които копнеят за рожба, ще ги хапнат. Заедно със семките, за да „поникне семенце“ и у жената.

„Не търсете празника „Златната ябълка“ в православния календар, няма да го намерите никъде! Той е празник, установен само тук, в горниводенската църква, и се провежда ежегодно в съботата две седмици преди Великден“, пише в книжката, посветена на храма и ритуала. Тогава идват и най-много хора, дворът гъмжи от народ, а тясната уличка се изпълва с автомобили с регистрация от много области, даже и от чужбина. Според преданията, най-добре е бездетната жена да пренощува в църквата, а на следващия ден да чуе празничната литургия. Едва след това се раздават ябълките. Те се хапват не само при безплодие, но и за здраве и благословение. Пак легенди разказват, че навремето и царското семейство е идвало тук и откакто

малкият Борис нощувал в храма, спрял да боледува.

Въпреки че тази година празникът се падна на 20 април и тогава беше най-тържествено, молитви за чедо се правят целогодишно, уточнява отец Живко. Дори и църквата да е затворена, има звънец, който се чува в дома на свещеника, на няколко крачки от храма. Без да пита много-много, той отваря вратите и неуморимо обяснява за чудесата, златната ябълка и плетените коланчета, които жените вземат оттук и носят чак до родилната зала в болницата. Това е другият елемент от ритуала за рожба. Той включва изплитане на специален колан от три бели конеца. Според преданието, такова коланче било дадено от Пресвета Богородица на бездетна жена, нощувала в храма. Божията майка ѝ се явила в съня и ѝ заръчала при изгрев-слънце да излезе на храмовата порта, където ще я чака друга жена с три бели макари. С конците да обиколи храма и да изплете коланче, което да носи на кръста си, докато роди рожбата си. „Ето ги, тук са, вече наплетени“, отваря едно чекмедже отец Живко. Те трябва да се носят непрекъснато от жените, да се свалят само за да се изперат, но и тогава водата не бива да се изхвърля в канализацията, а да се полее саксия с цвете, нарежда той. Коланчето се маха чак когато жената отиде да ражда и се скрива под възглавницата ѝ. А когато живи и здрави

се приберат заедно с новороденото у дома,

чудодейното коланче се слага под дюшечето на бебето. Свещеникът през смях отбелязва, че доста често се налага да дава такива инструкции и по телефона на жени, които от вълнение в църквата нито са чули, нито са запомнили как да си измолят чедо.

Ако не бъде попитан изрично, отец Живко няма да отвори дума за сбъднатата мечта и на свои близки. Кръщелницата му дълго време нямала рожба. Семейството ѝ живеело в Германия и те обикаляли от доктор на доктор. След дълго ходене по мъките, жената се прибрала в родината и горещо се помолила в храма, чели и молитва, хапнала благословената ябълка и съвсем скоро родила живо и здраво детенце. Вяра трябва, вяра, Божията майка си знае работата кога и как да дари с рожба, подчертава отново свещеникът.

За чудесата в храм „Успение на Света Богородица“ се знае от много години. Интернет е пълен с истории на жени, които са хапвали от благословената ябълка, носили са коланчето и рано или късно са зачевали. Доказателство за това са бебешки и детски дрешки, които са прецизно подредени в преддверието на горноводенската църква -

за благодарност от вярващи,

които са измолили рожбата си тук, и с надежда от други, които още чакат молитвите им за дете ще бъдат чути.

Преди и след големия празник в „Успение на Света Богородица“ е тихо, спокойно, сякаш времето е спряло. Слънцето наднича красиво през осемте прозореца на купола и осветява мистично иконите. Църквата мирише на тамян, дворът е чист и спретнат. Самата чудодейна икона на Божията майка не е постоянно в храма, защото я разнасят и по други населени места за участия в служби и ритуали.

За празника обаче винаги се връща

А защо наричат църквата в Горни Воден "Златната ябълка"? Историята датира от далечната 1765 година и е описана в синаксар от Ананий Клисингис, който по онова време е бил игумен на манастира „Св. св. Кирик и Юлита“: В петата събота на Великия пост, когато била службата за Богородица, една жена закъсняла за празника и не могла да получи благословен хляб. Жената, която била безплодна и идвала точно тук, за да се помоли за рожба, се разридала, а чувайки това, йереят се зачудил как да ѝ помогне. Тогава вижда една ябълка, оставена в дар пред чудотворната икона „Благодатна Богородица Дева“ и я подава като благословение. Жената се успокоява и след време зачева и ражда. В знак на благодарност тя поръчва да изковат една златна ябълка, която дарила на храма.

Снимки от Наташа Манева и Фейсбук страницата на храма

Още любопитни четива за празника четете в специалното ни издание "Великден" тук.