Брюксел отложи с една година Закона за обезлесяването

По предложение на Европейската комисия законът на ЕС за обезлесяването се отлага с една година. Вместо на 30 декември 2024 г. той ще влезе в сила на 30 декември 2025 г. Миналата седмица Европейският парламент одобри отсрочката с 371 гласа „за“, 240 гласа „против“ и 30 гласа „въздържал се“. Със закона производителите трябва да дават гаранции, че продуктите, предлагани в общността, не произхождат от обезлесени земи.  

Регламентът относно обезлесяването, приет от Европейския парламент на 19 април 2023 г., има за цел да се бори с изменението на климата и загубата на биологично разнообразие чрез предотвратяване на обезлесяването. То е пряко свързано с потреблението в ЕС на продукти от едър рогат добитък, какао, кафе, палмово масло, соя, дървесина, каучук, дървени въглища,  печатни изделия и др.

Горите покриват около 30% от сушата на Земята и са дом на по-голямата част от растителния и животинския свят на сушата. Те поглъщат въглероден диоксид от атмосферата, а също така са и източник на прехрана и доходи за много хора, като в тях живеят много племена.

Според оценката на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) между 1990 г. и 2020 г. 420 милиона хектара гори ​- площ, по-голяма от ЕС - са били преобразувани от гори в земеделски площи. Изсичането на гори и превръщането им в пасища причинява още 40% от загубите на горски площи в световен мащаб. В Европа около 15% от обезлесяването се дължи на трансформацията на гори в селскостопански земи, а други 20% се дължат на превръщането на горите в пасища.  

Потреблението в ЕС е отговорно за около 10% от глобалното обезлесяване. Около 50% от загубените горски площи по света се дължат на превръщането на гори в селскостопански земи, показват данните на ФАО. Тези земи се използват основно за производството на палмово масло и соя. 

Развитието на градовете и на инфраструктурата, включително строежът и разширяването на пътища, са третата най-голяма причина за обезлесяване в световен мащаб - 6% от загубите на горски площи са причинени от това. В Европа обаче това е основната причина за изчезването на гори.

Незаконната сеч без оглед на устойчивото развитие на горите също нанася трайни щети на горските масиви по света. Измененията в климата са както причина за влошаването на състоянието на горите, така и последица от него. Зачестяването на бедствия като пожари, засушавания и наводнения има силен ефект върху горския фонд. 

След гласуването в ЕП за отлагане на закона с една година големите оператори и търговци трябва да спазват задълженията по него от 30 декември 2025 г., докато микро- и малките предприятия ще имат срок до 30 юни 2026 г. Това допълнително време би помогнало на операторите по целия свят да прилагат правилата безпрепятствено от самото начало, без да подронват целите на закона, уточняват от пресцентъра на ЕП. 

Парламентът прие и допълнителни изменения, предложени от политическите групи, включително създаването на нова категория държави, които не представляват риск за обезлесяването. Това е в допълнение към съществуващите три категории - „нисък“, „стандартен“ и „висок“ риск. Държавите, класифицирани „без риск“, са определени като държави със стабилно или нарастващо развитие на горските площи, ще бъдат изправени пред значително по-малко строги изисквания, тъй като съществува незначителен или несъществуващ риск от обезлесяване. Европейската комисия ще трябва да изготви система за сравнителен анализ на държавите до 30 юни 2025 г.