Carnegie Politika: Тръмп вместо Путин. Защо популярността на единия е заплаха за другия

Автор Александър Баунов, Carnegie Politika

Доналд Тръмп встъпи в длъжност и веднага между него и Владимир Путин започна размяната на сигнали.

След избирането на Тръмп Путин изрази опасения, че Тръмп може да не доживее да встъпи в длъжност. В това прозвуча не само схващането на руската върхушка, че Америка е организирана като Русия, където управляващата група (за разлика от Русия, грешна и вредна) е в състояние да държи противниците си извън властта, но и своеобразна загриженост: take care през океана.

В деня, в който Тръмп стигна благополучно до Белия дом, Путин председателстваше заседанието на Съвета за сигурност, като буквално уравновесяваше американската новина с руската. За целта Съветът за сигурност беше преместен от обичайния петък в понеделник. Сега във връзка с встъпването в длъжност бяха споменати и поздравленията на Путин.

Направо по време на заседанието на Съвета за сигурност руският лидер поздрави американския си колега и заяви, че е готов да обсъди с него края на войната - но точно края, а не спирането: "не примирие, а дългосрочен мир", който ще се основава "на уважението на законните интереси на всички народи", а заради интересите на един от тях - руския народ - дори се е наложило да бъде започната "започне спецоперация". Като се има предвид, че именно на заседание на Съвета за сигурност преди три години Путин обяви за нахлуването в Украйна, предложението за мир оттам трябва да е звучало с подчертана тежест.

Пет дни по-късно Путин публично се съгласи с две от любимите опорни точки на Тръмп: че демократите са му откраднали победата през 2020 г. и че руско-украинската война можеше да не започне под негово ръководство. Означава ли това, че Москва има желание да започне мирни преговори, както съобщават анонимни източници от близкото обкръжение на Путин в статии в международните медии? За да се отговори на този въпрос, е важно да се разбере как думите на Тръмп и отговорите на Путин изглеждат на руския елит.

Планът на Путин и мнението на Тръмп

Самият формат на публичното послание от Москва към Вашингтон "по телевизията", от една страна, улавя новата откровеност на Twitter-дипломацията на Тръмп. От друга, то напомня известното радиопослание на Хрушчов до Кенеди по време на Кубинската ракетна криза и по-скоро показва, че противно на слуховете, досега през този сезон не е имало пряк контакт между лидерите. Това косвено бе потвърдено и от [говорителя на руския президент Дмитрий] Песков. Що се отнася до Карибската криза - в Москва тя е здраво свързана със зенита на съветското могъщество, когато свръхдържавите се страхуваха една от друга, а значи и се уважаваха.

Всички възгледи на администрацията на Тръмп за бърз мир се основават на идеята, че Путин желае да сложи край на войната и се нуждае от малко помощ, като принуди Зеленски да направи компромис. Засега обаче няма твърди доказателства, че в Кремъл съществува такова желание. Това, което се забелязва, е по-скоро желание да постигне своето, като се опира на желанието на Тръмп да бъде успешен.

Както и през есента на 2021 г., Кремъл е готов да изпрати на Вашингтон текст с набор от позиции, които НАТО, Украйна и САЩ ще трябва да приемат по един или друг начин. Границата, която ще се появи след удовлетворяването на териториалните искания на Русия, все едно няма да е логична, като нещо очевидно и в съответствие с идеята на Москва за единен народ и "подаръци от генерални секретари и царе": в това отношение няма да е гарантирано безопасна.

Но Кремъл е готов да отложи този въпрос за по-късно: победата се заключава в това, че Русия трябва да напише мирното споразумение. И ако то няма да бъде написано от Русия, то може и да не е необходимо. "Защо ни е свят, в който няма Русия?"

Залогът на Путин за победата в Украйна е много голям: той по същество иска отмяна на резултата от Студената война и завръщането на Русия в света при нови условия. Тогава всичко останало ще започне да пада в ръцете ѝ от само себе си. Но ако победата в Украйна не е убедителна, няма да има впечатляващо завръщане. А мирът, продиктуван от Тръмп, дори за сметка на Украйна, ще бъде преди всичко успех на Тръмп.

Не е трудно да си представим какви са според Москва условията за един траен мир, който "ще изключи причините, довели до настоящия конфликт". Те са да се признае анексирането на завзетите територии ("реалностите на място"), да се откаже разширяването на НАТО към Русия, да се ограничи въоръжаването на Украйна, да се изключи присъствието на западни войски и бази там, да се отменят санкциите срещу Русия (да се сложи край на "икономическата война"), да се даде възможност на Москва да се произнесе по някои вътрешноукраински въпроси, като езиковата политика или историческата памет, и като цяло да ѝ се признае правото на глас, по-добре от решаващ, в постсъветското пространство.

Списъкът с условия за траен мир, с който Путин ще отиде на първата си среща с Тръмп, няма да се различава много от проектоспоразуменията, които Москва изпрати на Вашингтон и НАТО през ноември 2021 г., сякаш те са губещи съперници, със заплаха за война. Оттогава териториалните искания на Русия се увеличиха. Далеч от това да сведе исканията си до минимум, Путин вместо това ги увеличава максимално в очакване, че новият му събеседник е склонен към подобен ход на мисли.

Не е трудно да се предположи, че тази среща ще включва лекция на Путин по украинска история. Такива все по-дълги лекции съпътстват срещите на Путин с американски президенти от времето на взаимодействието му с Буш по повод перспективата за присъединяване на Украйна към НАТО.

Във Вашингтон обаче няма как да не забележат противоречието: Тръмп е обещал да повиши престижа на Америка, а на него ще му бъде предложено да се съгласи с условия, които Байдън е намерил за унизителни. В това се състои основният проблем в отношенията между двамата "силни лидери". Техните изказвания често се харесват един на друг, но "силата", която те капсулират, в крайна сметка може да се окаже насочена един срещу друг.

Не мир, а "сделка"

Идеите на Тръмп, изречени преди, по време и след встъпването му в длъжност, се припокриват с тези на Кремъл. Децата трябва да бъдат учени да се гордеят със страната си, а не да се ровят в неприятните ѝ страници. Природата е създала два пола, а останалото е от лукавия. Златният век на нацията е в миналото, политическите предшественици са унизили страната, но ние ще възстановим всичко.

Народът има право на традиционна енергия. Необходимо е да се развива промишленото производство у дома. Съюзниците и съседите са неблагодарни за минали и настоящи услуги и това оправдава суровото отношение към тях. И накрая, съображенията за национална сигурност дават право на използване на сила и дори на териториални претенции, а разширяването на националната територия не е табу.

Нито НАТО, нито западните столици са напълно наясно дали Тръмп има сериозни намерения по отношение на Гренландия, Канада и Панама. Интерпретациите варират от "провокиране на опонентите му" до "преувеличена изходна позиция". Анализирайки телефонния разговор на Тръмп с ръководителя на датското правителство, в. "Файненшъл таймс" с огорчение стига до заключението, че е сериозен.

В многобройните и донякъде объркани речи на Тръмп има още една важна за Кремъл теза: Украйна трябваше не да воюва с по-силния, а да сключи сделка с по-силния, дори с цената на отстъпки. Тоест, подобно на Русия (и противно на сантименталния цитат на [Сергей]Бодров на най-високо ниво), Тръмп вярва, че истината е в силата.

Пропуснатите минали и потенциални бъдещи споразумения между Киев и Москва Тръмп нарича не договор или споразумение, както е прието в международните отношения, а с търговската дума "сделка". Тази дума се харесва на Кремъл: тя потвърждава представата, че Тръмп е циничен прагматик и че сделка, дори "голяма сделка" с Америка, е точно това, което Русия търси.

За анализа на политическото поведение на Русия при Тръмп е важна не сериозността на претенциите му, а самият факт, че президентът на САЩ разсъждава публично по начин, по който Кремъл го е правил преди него. Тръмп легитимира набор от идеи, които преди това бяха смятани за маргинални, а по отношение на постсъветското пространство - за специфично кремълски. В края на краищата по политическият език на американското ръководство традиционно се ориентират другите демокрации, които се предлагат като източник на норми за останалите.

Тезите на Тръмп очевидно са по-близки до руската върхушка, отколкото до европейските правителства. Това сякаш е солидна основа за взаимно разбирателство. От никъде обаче все още не следва, че Тръмп автоматично разпростира тези принципи, които са ясни на руското ръководство, върху други държави, включително и върху Русия като цяло. Не изглежда, че дори Китай, който Тръмп признава за почти равностоен съперник, е готов да позволи същите неща, които той изисква за САЩ.

Нищо не подсказва, че под думата "сделка" Тръмп има предвид фундаментално споразумение с Кремъл по въпросите на световния ред, а не размяна на териториите на Украйна срещу прекратяване на войната. Представите на Тръмп и Кремъл не се припокриват там, където Тръмп призовава за сдържане на Китай или за наказване на Мексико за това, че се конкурира със САЩ, а Русия изисква нов световен ред, основан на многополярност и изтласкване на Запада от водещите позиции.

Ако според Тръмп Украйна не е трябвало да се държи предизвикателно спрямо по-силната Русия от самото начало, то по същата логика и Русия не е трябвало да се противопоставя на САЩ. Къде е гаранцията, че Тръмп и Мъск няма да говорят с Русия така, както говорят с Дания и Канада.

Ето защо част от руския елит е развил убеждението, че е необходимо да се използва моментът, преди прозорецът на възможностите да се затвори и интересите на двамата "силни лидери" да доведат до конфликт по отношение на общите ценности.

Ентусиасти, прагматици и скептици

Публичната дипломация на Тръмп по отношение на Русия досега се характеризира с комбинация от простодушно ласкателство и неопределена заплаха. Такава е конструкцията на поста му в социалната мрежа Truth Social, в който Тръмп за първи път от президентския амвон заговори за войната в Украйна. Споменаването в това кратко съобщение на съюза във Втората световна война и на огромните жертви, които е дала Русия, изглежда като следване на съветите на мъдри съветници в юбилейната година на Победата.

Най-вероятно обаче става дума за импровизация: Путин толкова често говори за тази Победа със своите събеседници, че Тръмп може би е запомнил колко важна е тази тема за него. Но я е запомнил приблизително. Трагикомично завишената цифра от 60 милиона загинали показва не толкова уважение, колкото липса на истинско внимание към темата за съветската саможертва. А фразата "руснаците ни помогнаха да спечелим войната" в Русия може да стане причина за завеждане на дело за фалшифициране на историята.

По същия начин заплахите за налагане на унищожителни мита върху руския износ за САЩ, който на практика не съществува, а там, където е останал, е изключително важен за Америка, са откъснати от реалността.

В руското висше ръководство има три съвсем очаквани групи по отношение на президентството на Тръмп: ентусиасти, прагматици и скептици.

Скептиците смятат, че разривът и конфронтацията със Запада са стратегическият избор на Русия. Това е нова дългосрочна реалност, зад която стоят обективни и непоправими противоречия, а Тръмп, наследник на традициите на ястребовата Републиканска партия, не е в състояние и няма да иска да ги преодолее.

Скептиците по правило са склонни да се придържат към "геополитическия" възглед за света като пространство, в което конфронтацията на силите е единственият начин да се разкрие реалното съотношение на силите и да се постигне своето. Сред тях са тези, които се опасяват, че Тръмп е готов единствено за асиметрично сближаване с Русия отгоре надолу и следователно не може да има сближаване при неговите условия. Тези настроения преобладават сред служителите по сигурността, спецслужбите, дипломатите и част от експертната общност, която се е обвързала с подкрепа за войната.

Сред ентусиастите се оказаха много руски идеолози, включително някои от най-войнствените, като Александър Дугин и Александър Проханов. Те харесват десния завой на Америка, както и много цивилни консервативни служители и бизнесмени. Техният подход може да се нарече ценностен: докато ценностите разделяха Русия и Америка, те бяха във вражда. Сега, когато се е набелязала общност на ценностите, страните могат да станат съюзници в спасяването на света. Освен това Тръмп е стилистично близък до много членове на руския елит и бизнес средите, преминали през 90-те години на миналия век.

Прагматиците виждат в Тръмп шанс да се приключи без катастрофални загуби и дори с печалба войната срещу Украйна, която иначе не е ясно как да приключи. Тази група включва значителна част от предвоенния бизнес и управленски елит на Русия, който по волята на Путин се превърна в елит на военното време.

Оптимистичните очаквания доближават тази група до ентусиастите, но причините за оптимизма тук са различни. Те не се отнасят до глобално историческо завъртане, а до много по-приземена надежда за поне частично завръщане към предвоенния свят, излизане от изолацията, отърсване от токсичния товар на войната.

Очаква се краят на военните действия да означава и край на разговорите за замяна на сегашния елит с бойци, отслабване на цензурата и натиска на службите за сигурност, както и постепенно възстановяване на връзките със Запада.

Има и етични причини. Не всеки в руския държавен апарат, който по длъжност обслужва завоевателната война, изпитва морално удовлетворение от това. Колкото и да е странно, моралното удоволствие от войната често изпитват и онези, които не я ръководят, а я наблюдават отстрани.

Броят на оптимистично настроените прагматици и ентусиасти сега сякаш е по-голям от този на ястребите и скептиците. Именно от тази среда най-вероятно е изтекла информацията, че Путин е загрижен за икономиката и доволен от постигнатите успехи на фронта.

Самият Путин много рядко прибягва до комуникация чрез изтичане на информация в пресата. Така че всички тези сигнали не идват толкова от него, колкото са адресирани до него. Но преди всичко те са адресирани до Тръмп - руският елит признава, че не е в състояние да убеди Путин да прекрати войната, и моли Тръмп да го направи вместо тях. "Ние не можем да му повлияем, но можем да повлияем на вас, а вие можете да му повлияете. Не се обезкуражавайте, ако Путин започне да отправя невъзможни искания, да се хвали или да затръшва вратата. Не се отказвайте да опитвате, маестро".

Ако се съди по думите му, Путин все още не се е присъединил към скептиците, но границите на неговия оптимизъм не са съвсем ясни. Той очевидно се надява да въвлече скептичния към Украйна Тръмп в "съюза на силните" и дори след заплахите от страна на американския президент продължава да се съгласява с него и да говори за мир. Заплахите в посланията на Тръмп досега бяха отписвани като негов предприемачески маниер да прави бизнес "дори със съюзници".

Кариеристите в редиците на режима осъзнават, че отношенията между лидерите тепърва трябва да се изграждат, и се пазят както от ругатни по адрес на Тръмп, така и от прекаленото му възхваляване.

Американският мир за Русия и Украйна

Популярността на Тръмп в Русия и по света няма как да не се превърне в политически проблем за Путин, ако Тръмп не може да бъде убеден за равностойна сделка. В края на краищата той действа в същата посока като Путин, но е по-радикален и се държи "като този, който има власт".

Руските пропагандни предавания се опитват да не подчертават някои от ходовете на Тръмп като оттеглянето от СЗО или най-безмилостните мерки срещу мигрантите. Това е така, защото в Русия има масово искане за подобни действия.

Ресурсите на руските чиновници и депутати, отворени за коментари, са бомбардирани с искания за оттегляне от СЗО, за затягане на мигрантските политики: повече експулсирания, визов режим със страните източници на мигранти, обявяване на диаспорите и техните лидери за "чуждестранни агенти" и приравняване на етническата престъпност с тероризма. Тръмп прави всичко това, а Путин, в една по-крехка етнорелигиозна и демографска ситуация, не може да си го позволи.

Тръмп може да се окаже по-радикален и антиелитарен, "по-голяма работа" от Путин, и то в очите на собственото си население и дори на част от собственото си обкръжение. Той вече е по-ясен за руския елит и бизнесмените, които са преминали през 90-те години, отколкото Путин, с неговия тих апарат и кариера в тайните служби. Той е разпознаваем персонаж в американското кино. Путин от време на време пуска по някоя силна дума и солена шега, докато цялата реч на Тръмп е съставена от тях. Тръмп е по-свеж, по-жизнерадостен въпреки възрастта си и по-нов от Путин, от чиито повторения са уморени дори съмишлениците му. Така вместо един авторитет, руската върхушка започва да има и втори. И колкото повече своят трябва да бъде харесван по задължение, толкова по-искрена и сърдечна е симпатията към чуждия.

Тръмп може да се превърне и вече се превръща в проблем за глобалната роля, която Путин е отредил за самия себе си. Връзката между новите европейски десни се е превърнала в допирна точка. Но Илон Мъск разтърси конгреса на "Алтернатива за Германия", а на никого дори не му хрумна да покани там руски началници. Тръмп е по-привлекателен като лидер на глобалния десен завой преди всичко за самите десни, най-малкото защото Америка е по-богата и по-силна от Русия, а самият той, като победител в конкурентни избори, е по-легитимен и в крайна сметка по-свеж. Другите западни десни също ще трябва да си пробиват път на избори и примерът на Тръмп е по-поучителен за тях, отколкото траекторията на източния узурпатор.

Месианството свързва и разделя Тръмп и Путин. И двамата възприемат задачата си като по-широка от мениджмънт на собствените им държави. Тя е да върнат света в правия път. Идеалът на Путин би бил сътрудничество, основано на териториално разделение: Тръмп връща света в правия път в своята част на света, а Русия - в своята част на света. Засега не изглежда, че Тръмп е готов да се кооперира по този начин и да стесни сферата си на отговорност. Няма дори признаци за сбъдване на големите надежди, че Тръмп, съсредоточен върху съперничеството с Китай, ще започне да флиртува по някакъв начин с Русия. Засега е по-вероятно да видим предложението на Тръмп към Пекин за съвместни усилия за прекратяване на руско-украинската война.

Ако Тръмп донесе на руските прагматици това, което Путин не може да им даде - край на войната - то дори и тук американецът ще изглежда по-печеливш от руския си колега. В самата Русия разговорите в този смисъл могат да бъдат потиснати. Но в света, включително в редиците на "световното мнозинство", тя няма да остане незабелязана. Мирът по инициатива на Тръмп, а още повече по формулата на Тръмп, ще се възприема не толкова като руска победа, колкото като следствие от това, че Тръмп е принудил Москва да сключи мир - американски мир за Русия и Украйна.

В този мир няма да има основния резултат от войната, който Путин обеща на Глобалния юг - победа над световния ред, ориентиран към Запада. Защото Тръмп изобщо няма нищо подобно предвид. Междувременно на дипломатическия фронт Путин толкова успешно преформатира войната си срещу Украйна в антиколониален бунт срещу Запада, че изглежда сам повярва в това.

Тръмп предлага на Путин сделка: да размени глобалната си антизападна мисия за някаква украинска територия и прекратяване на войната с перспективата за отмяна на санкциите. В същото време Тръмп няма абсолютно никакво намерение да разчупи западноцентристкия световен ред и да утвърди Путин в глобалната роля, която си е присвоил. В руското ръководство в Москва има достатъчно хора, които с удоволствие биха се съгласили на такава сделка. Но дали самият Путин е готов за нея, не е ясно. Ако не, трябва да очакваме не толкова сделка, колкото конфликт между две месианства.

Източник Дир.бг