Д-р Гергана Николова: Профилактиката спасява животи, а не безконтролната употреба на антибиотици

„Всяка година правим застраховка на колата си, минаваме на технически преглед, но профилактичният преглед за самите нас не е задължителен“ – тази тъжна истина споделя семейният лекар и педиатър д-р Гергана Николова, която всеки ден вижда пациенти, неглижирали здравето си. Защо българинът вярва, че „това няма да му се случи“? Как безконтролната употреба на антибиотици създава огромен проблем? 

7 април – Световният ден на здравето и празник на медиците – е повод да си припомним, че лекарите не са просто хора в бели престилки, а хората които се грижат за живота и здравето ни . „Много от нас работят дълго след пенсионна възраст, защото обичат пациентите си“, казва д-р Николова. Но какво правим ние за своето здраве? Грижим ли се за себе си така, както се грижим за вещите си? Защо игнорираме сигналите на тялото си, докато не стане твърде късно? И как една промяна – дори само 30 минути ходене на ден – може да направи огромна разлика? Или пет сантиметра по-малка обиколка на талията – може да спаси живот? Прегледът отнема минути, но може да даде години живот.

Един разговор за здравето, което често ценим едва, когато го загубим. Един разговор за болестите, които не усещаме навреме, и навиците, които бавно, но сигурно ни разболяват.

Д-р Николова, честит празник, какви са най-големите заплахи за здравето на съвременния човек?

Много и различни са болестите на съвремието. Станахме хора, „вързани“ към телефоните си и социалните медии. Престанахме да общуваме лице в лице. Младите хора комуникират чрез съобщения. И не само се пристрастихме тези електронни устройства, но и престанахме да се движим. Все по-малко време отделяме да ходим пеша или го превръщаме в другата мания и крайност - да се трупа определна мускулна маса. Прекомерната употреба на цигари и алкохол, на пакетирани  мазни храни, с много захар, храненето пред телевизора, обездвижването. Затлъстяването е все по-често, а то увеличава риска от диабет, високо кръвно, исхемична болест на сърцето.

Какъв е най-големият мит, с който се борите всеки ден като лекар?

Това на мен няма да ми случи. Когато говорим за всичките тези рискове, хората казват Това на мен няма да ми се случи. Ние назначаваме профилактични изследвания, а пациентите не ги правят. Не мога да разбера защо е трудно да отделиш време за мамография, за цитонамазка например. Много бързаме, много сме ангажирани в работата, да печелим пари, да осигурим комфорт в семейството, а забравяме, че този комфорт всъщност е всички членове на семейството да бъдат здрави. Всяка година правим застраховка на автомобите си, годишен технически преглед, а нашият профилактиченият преглед не е задължителен за нас. Много е тъжно. Грижим се за колата си, но не и за себе си.

Има ли нови заболявания, които зачестяват, но малко се говори за тях?

Все повече затлъстяваме, все повече паценти има с наднормено тегло. Не се движим, пушим повече, ядем солено, мазно, много сладко. Това  ни разболява и покачва риска от сериозни усложнения. Не пием достатъчно вода, а газирани подсладени напитки и алкохол. Пациентите с месеци неглижират оплакванията си. Имах наскоро пациентка, която с месеци опипва бучка на гърдата си, но успокоена от думи на съседката, че това не е опасно, не идва на лекар.

Как се справяте с пациенти, които си самодиагностицират болести с помощта на Google?

Това е ежедневие. В интернет се обсъждат екзотични и дори еротични идеи кой какво заболяване има и как се лекува. Като започнем от уринотерапията и стигнем до  осоляване на бебета. Много неща виждам в кабинета си и като човек не мога да ги разбера. Ако беше толкова лесно да прочетеш в интернет, нямаше да учим по 14 години.

Това какво означава: страхуваме ли се от лекарите или им нямаме доверие?

Принципно нямаме доверие на институциите. Преди години имаше по-голямо уважение и респект към професията ни. 

В същото време сега при нас в кабинетите е страшна административна неволя, което намалява времето за работа с пациентите. Нямаме време за чисто човешки разговор Това не създава доверие . Административната тежест трябва да бъде намалена .Тя смазва лекарите и отнема полезното им време за общуване с  хората. За 30 пациенти днес като отделя 3 минути за администрация , това е загубен час и половина с административна работа, вместо да имам време за пълноценен разговор с хората, за да разбера тяхната болка, не просто да изпиша едно лекарство.

Продължава ли да се злоупотребява с антибиотиците?

О, голям проблем е безконтролната употреба на антибиотици. Човек  не приема аналгин  ако вдигне темература, а взима антибиотик. Това убеждение , че от нищо друго няма да мине, е много грешно Това, че лекуваме вирусните инфекции с антибиотици, лекуваме запушен нос и болно гърло с антибиотици, има изключително вредни последици на много нива. Освен, че в конкретния случай не помага, се създава и антибиотична резистентност. В даден монет, може да имаме инфекция и нужда да се лекуваме с антибиотици, но те няма да действат. Правя антибиограми от 12 приложени антибиотика и микробния щам е резистентен към всичките 12.

Имам пациенти, които настояват да им изпиша антибиотици.“ Аз искам да ми изпишете антибиотик, за да съм спокоен, когато пътувам „ - ми каза пациент наскоро. Друг настояваше също за рецепта за  антибиотик,  но излезе, че има грип А и всъщност той няма да му помогне. 

Кои три продукта трябва да изхвърлим завинаги от хладилника, ако искаме да сме здрави?

Сладкишите , тестените изделия, газирани напитки, алкохола.

Трябва да ядем повече плодове и зеленчуци.

Наистина ли 10 000 крачки са „магическото число“ за здравето ни?

Трябва да ходим всеки ден, в умерено към по-бързо темпо, няма да го кажа в крачки, а поне половин час дневно пеша.

Можем ли да живеем без лекарства, ако се храним и движим правилно?

Да. И да  правим редовно годишния си профилактичен преглед. Човек трябва да знае колко му е кръвното, кръвната захар, холестерола и обиколката на талията.  Има фамилна обремененост за заболявания, които изискват  редовни изследвания, за да се  открият навреме.

Профилактиката спасява живот така да го кажем.

Категорично Да. Както и ваксинирането.

Кои „невинни“ ежедневни навици всъщност ни разболяват?

Вечер преяждаме и прекаляваме с алкохола. Ако седнеш в една компания и кажеш, че няма да пиеш, те питат да не си болен.

Ние сме на първо място в Европа по тютюнопушене. Виждам в кабинета си хора, които не могат да дишат, кашлят, имат ХОББ, прекарани инфаркти и инсулти, продължават да пушат. Ракът на белия дроб изключително късно  се диагностицира, защото няма ранна симптоматика.

Как да убедим близък човек да се откаже от пушенето, без да се превърнем в досадни критици?

Когато не можем да изкореним този вреден навик, трябва да се предложи по-безвредна алтернатива. При бездимните алтернативи като устройства за нагряване на тютюн, има никотин, но няма вредното въздействие на катраните. При горенето на тютюна при обикновената цигара се отделят тези вредни вещества, които имат канцерогенен ефект. Затова намаляваме вредата с алтернативи без горене и без дим. Те от своя страна не превръщат и близките ни в пасивни пушачи.

Какво бихте казали на пациенти, които често казват“ нищо не ме боли“?Обикновено и част от пушачите казват така. 

Да, много често има хора, които са болни , но идват на лекар, защото нищо не ги боли .

Българинът отива на преглед, когато нещо го заболи, а понякога и тогава се чака и се самолекуваме дълго време . Един професор ни казваше - един орган е здрав, когато не ми напомня, че го имам. 

Как малките промени в ежедневието могат да имат голям ефект върху здравето ни?

Един прост пример. Ако намалим обиколата на талията си например от 90 на 85 см намаляваме риска от сърдечно-съдово заболяване или диабет. 

Може ли човек да бъде в перфектно здраве, ако никога не се оплаква и винаги гледа на живота с оптимизъм?

Нужна ни е доза оптимизъм и позитивизъм, трябва да намалим стреса и да не се ядосваме, че сме изпуснали автобуса или някой нещо ни е казал. Наближава Великден – нека да бъдем по-спокойни, по-добри, да обичаме повече ближния. Любовта е от огромно значение за здравето също.

Как се справяте с емоционалното натоварване от професията – има ли „рецепта“ за лекарите?

За нас това е начин на живот. Ние сме го избрали в раннната си младост. Живеем, за да помагаме. Много колеги работят след пенсионна възраст, защото обичат работата си и пациентите си. Имам пациенти, които съм ваксинирала като бебета, сега ваксинирам децата им.Това ме прави щастлива, обаждат ми се на 7 април, по Великден, по  Коледа. Професията ни взима много, но дава и много топли чувства от едно огромно семейство, което са нашите пациенти.

Какъв е най-добрият съвет, който бихте дали на младите лекари, които сега започват своя път?

Да не се страхуват и да обичат работата си. Ще има гневни хора, но ще има и много хора, които ще ги обичат и ценят. Да си лекар, значи да си щастлив. Да спасиш живот, да излекуваш дете, това не се забравя.

Какво предлагат западните държави на младите лекари, което България все още не може?

Уважение.