Д-р Христиана Бацелова: Закъсахме с ваксините, защото политици и лекари насаждат страх от тях

Разговаря Иван Панчов

- Д-р Бацелова, защо забравеният доскоро коклюш се превърна в такава заплаха? 

- Епидемиолозите имаме една мисъл, която ще ви споделя: „Ние може да забравим за инфекциозните болести, но те никога няма да забравят за нас“. Тоест, ако ние бъдем невнимателни в някои противоепидемични мерки, те се завръщат. При коклюша, когато човек е преболедувал, той не си изгражда траен или пожизнен имунитет. Което означава, че след 5-10 години може отново да се разболее. Докато, ако се разболее от варицела, знаем, че след това вече цял живот няма опасност от повторно заразяване. Същото е и при морбили, и при вирусния хепатит, както и при хепатит B.   

При коклюша до 2013 година се прилагаше така наречената целоклетъчна ваксина. След около 10 години след нейното прилагане хората вече не са защитени от повторно заразяване, но боледуват леко.

От 2011 година вече се въведе ацелуларната ваксина, която не води до тези алергични реакции, които се случваха при някои от ваксинираните деца с целоклетъчната. При нея обаче имунният отговор намалява след години. Затова след повече от 10 години може да се случи дори ваксиниран да се разболее, но въпреки това  той ще боледува леко.

Така че най-голям проблем това заболяване създава за неваксинираните. На 10 години в западните държави поставят повторна ваксина срещу коклюш, а да не говорим, че се работи върху нови ваксини срещу болестта, които да имат адюванти вътре. Това е вещество, което стимулира имунната система и води до по-интензивен имунен отговор и по-дълготрайно изграждане на добра имунна памет. 

- Нека да обясним на хората колко опасна е магарешката кашлица, както е известен коклюшът, както и кои са най-рисковите групи?

- Най-опасно е за бебета, както и за възрастни хора, или тези с компрометиран имунитет. Симптомите вече повечето хора ги знаят. Най-характерният е така наречената "магарешка дълга кашлица". Когато човек не е ваксиниран, заболяването е опасно във всяка възраст. Преди изобщо да се появи ваксината срещу коклюш, всеки е боледувал тежко и опасността от смъртност е била висока.

Това е едно изключително сериозно заболяване. Някои дори го описват с така наречената апнея, при която те просто спират да дишат за няколко секунди, което е изключително неприятно и може да е много опасно.

Моя колежка споделя, че когато тя се разболява, буквално е мислила, че умира, защото не можела нито да си поеме въздух, нито да издиша. 

- Какво е решението за бебетата? Ясно сега най-много се говори за тези ваксини в последния триместър на бременността, които да предпазват кърмачетата, но предвижда ли се някаква генерална промяна в имунизационния календар?

- Ако Министерството на финансите отдели повече средства, ще има промяна - както се случва в западните държави. Там на всеки 10 години се прилага реваксинация срещу дифтерит и коклюш, а в Австрия например - на всеки 5, когато лицето навърши 65-годишна възраст.

Така че сами разбирате, че при нас тази епидемия може да продължи много повече, отколкото в развитите европейски държави. При нас все пак имаме и един плюс, че до 2011 година се прилагаше нашата, българската целоклетъчна ваксина. Освен това все пак тогава много повече хора изпълняваха задължителните ваксинации по-стриктно.

Имайте предвид, че невинаги коклюшът се открива и диагностицира. В момента имаме едни данни, но болните със сигурност са много повече.

Те ще се увеличават, защото коклюшът се разпространява най-вече през лятото.

- Колко струва една ваксина срещу коклюш? 

- В аптеката тази, която аз си купих, беше 34 лева. Така че не може да кажем, че е недостъпна за хората. За да се случи много по-масова ваксинация обаче, е необходимо Министерството на финансите да осигури средства за закупуването на големи дози, които да се поставят безплатно. Самото общество също би могло да изисква подобна мярка от управляващите.

За да приключим темата с коклюша, има още едно важно нещо. В момента в социалните мрежи голяма част от хората смятат, че точно тази ваксина е една от най-вредните. 

В България наистина има насаден много голям страх от ваксините. Много дезинформация се разпространява. Най-лошо е, че страх от ваксините има и сред някои медицински лица, които подклаждат тези необосновани спекулации.

- Как си обяснявате този масов страх от ваксините?

- Много е лесно - със социалните мрежи. България беше държавата с един от най-стегнатите и добре изпълнени имунизационни календари предишните десетилетия. Сега станахме дъното. 

В западните държави много малко ваксини са задължителни, но въпреки това там масово се имунизират, защото там има други рестриктивни начини.

В Америка неваксинираните не могат да отидат на детска градина или на училище, освен това те не могат да постъпят на работа или в университет. В България не е така - само за детските градини се изисква определен набор от ваксинации. Радващото е, че все още имаме широк набор от такива задължителни ваксини с добър обхват. Но и той започна да намалява.

- Може ли да говорим за пробив във ваксинационното покритие в България от ковид пандемията насам?

- От началото на пандемията обхватът на ваксинациите вече намалява с няколко процента. За да е ефективна имунизацията, трябва да имаме  95% обхват на населението от тези, които подлежат на ваксинация. 

При нас вече е към 92%, така че има риск от пробив. Ако продължаваме така, не искам дори да си помисля след 10 години каква ще бъде картинката в страната, но съм убедена, че нещата ще станат много зле.

Благодарение на ваксините вече не виждаме десетки опасни и дори смъртоносни болести, които само допреди няколко десетилетия са измъчвали човечеството. Много от тях могат отново да се появят, ако хората отказват да се реваксинират на всеки 10 години.

Ако отидете в Африка, трябва да ви кажа, че там недоверие във ваксините няма. Там хората се молят да се имунизират. Докато у нас протестираха срещу ковид ваксините, там хората протестираха, защо нямат възможност да се имунизират. 

- Като казахте ковид, сбогувахме ли се окончателно с тази болест?

- Тежката вълна на делта вариацията не би трябвало да се повтаря никога повече. Но вирусът си остава между нас. И това, което трябва да правим, е да следваме актуалните препоръки за превенция. Ако има нова, адаптирана ваксина, да си я поставим. И най-вече тя ще е препоръчителна, разбира се, за рисковите групи. 

- Като човек, който ежедневно се занимава с темата за имунизациите, разбиха ли се всички митове за ваксините срещу COVID-19?

- Доказа се, че всички апокалиптични версии са просто спекулации. Например първо беше тезата, че ваксината на AstraZeneca убива хора. После имаше страхотни конспирации, че ваксините не са били достатъчно добре изпитани. И заради това имало хиляди странични ефекти.

Аз лично съм поставила над 10 000 дози с моите медицински сестри. Това е достатъчно голяма база за изводи. При нашите пациенти нямахме никакви такива нежелани и тежки реакции. Имахме абсолютно баналните -  болка на място на обождане, отпадналост, сънливост, която преминаваше за един-два дни, и в редки случаи - повишена температура. Никъде в света няма данни за увреждания, свързани с ваксините срещу COVID-19. 

- А каква е причината в България да цари тази мнителност? Въпрос на манталитет ли е? Или на култура или интелект?

- Може би на народопсихология. За съжаление, оказва се, че в бившите комунистически държави дезинформацията за ваксините лесно намери почва. Но трябва да добавим и политическите причини. Често политици говореха срещу ваксините.

Западните държави бяха много по-стриктни на политическо ниво в говоренето си за имунизацията. Имаха и по-добри имунизационни кампании. А и там лекари антиваксъри  много рядко може да се видят. Те обикновено са изхвърлени от системата. Докато ние в България имаме много такива.

Когато един лекар каже на пациента: „Ти ако искаш се ваксинирай, но аз лично няма да се ваксинирам“, напълно логично е това да изплаши пациента. Хората, в крайна сметка, се доверяват на медицинското лице. Такива неща в западните държави е много трудно да се чуят някъде.

- А колко трябва да се притесняваме за възможна епидемия от морбили и варицела?

- За морбили се надяваме, че няма да се случи най-големият страх, че болестта ще се върне и ще започне да се разпространява, защото това е много смъртоносно заболяване.

Наистина е нещо, от което епидемиолозите ни е страх. Засега имаше един случай в началото на годината, но той си остана един, което е чудесно.

Що се отнася до варицелата, ние сме в неконтролирана ситуация, тъй като тази ваксина срещу това заболяване не е включена нито като задължителна, нито е осигурена по програма безплатно. Затова много малко хора се имунизират действително срещу варицела, което не може да повлияе заболяването да бъде ограничено или пък елиминирано. Докато в държави като САЩ например, младите колеги инфекционисти дори не са виждали варицела. 

Д-р Христиана Бацелова е специалист по епидемиология на инфекциозните болести. Поставя първата ваксина срещу COVID-19 в Пловдив. През 2022 г. е обявена за Лекар на годината от  Регионалната колегия на Българския лекарски съюз в Пловдив.