Д-р Тихомир Христов: Около 440 деца се раждат всяка година с вродени сърдечни заболявания

Вродените сърдечни малформации са най-често срещаните вродени дефекти по света. Статистиката сочи, че те са и най-честата причина за смъртност в ранна детска възраст (до 12-месечна възраст), когато не са диагностицирани или лекувани своевременно. За най-често срещаните вродени сърдечни заболявания говорим с кардиохирурга д-р Тихомир Христов от Аджибадем Сити Клиник - Сърдечносъдов център.

- Д-р Христов, в България много деца ли страдат от вродените сърдечни заболявания?

- Вродените сърдечни заболявания са често срещани в детска възраст. Те се намират на второ място след всички вродени заболявания. Може да се наблюдават при 8 на всеки 1000 новородени. Което, съотнесено към нашата държава, говори за около 440 деца при средна раждаемост от около 55 000 новородени на година.

- Кои са най-често срещаните сърдечни заболявания при децата?

- Най-често наблюдаваните аномалии в практиката са свързани с непълното затваряне на форамен овале, който е отворен по време на вътреутробното ни развитие. Това е един от по-често срещаните сърдечни дефекти. Форамен овале служи по време на развитието на фетуса и представлява дупка между лявото и дясното предсърдие и до раждането на детето е необходим за правилната циркулация на кръвта. След раждането на бебето обаче този отвор трябва да се затвори в първите няколко месеца. При 25% от хората тази дупка не се затваря никога напълно. По принцип отвореният форамен овале не води до сериозни усложнения и в повечето случаи не се налага инвазивно лечение. На пациентите се препоръчва редовно проследяване чрез ехокардиография.

Може би на второ място са заболяванията свързани с целостта на преградата, отделяща лявата и дясната част на сърцето.

Друг вид аномалия включа 

неправилно структурното и функционалното развитие на  клапния апарат на сърцето. 

Може да наблюдаваме и стесняване на аортата, което се нарича коарктация. Срещат се и по-тежки заболявания, които могат да съчетават няколко различни малформации в себе си. Такова заболяване е например тетралогията на Фало.

Друго често срещано заболяване е септалният дефект на междукамерната преграда или междупредсърдната преграда. При септалните дефекти имаме комуникация между лявата и дясната част на сърцето. Комуникацията може да бъде както на предсърдно ниво, така и на камерно ниво. В зависимост от големината на септалния дефект, зависят степента на симптомите. В повечето случаи имаме преминаване на кръв от лявата част на сърцето към дясната. Тъй като налягането в левите кухини на сърцето е по-високо, отколкото в десните. Ако размерът на септалния дефект не е голям, пациентите се наблюдават периодично. При появата на симптоми или увеличаване големината на  септалния дефект пациентът се насочва за оперативно лечение. В нашия център подходът към такива операции е минимално инвазивният, което е по-щадящо за пациента и скъсява възстановителния му следоперативен период.

Аортна стеноза е друго сравнително често разпространено заболяване. Тя се характеризира със стеснение на аортния клапен пръстен, което води до затруднено преминаване на кръв от лявата камера на сърцето в аортата. Неправилното развитие в устройството на клапния апарат на сърцето може да доведе до образуването както на стесняване, така и може да се наблюдава пропускане на кръв през тях. Има група от пациенти, при които клапните заболявания не са диагностицирани по една или друга причина. Също така има група от пациенти, при които клапните пороци са в по-лека степен изразени. Тази група се проследява и се подлага на оперативно лечение при необходимост.

Коарктация на аортата. Аортата е най-големият кръвоносен съд и тя служи за пренасяне на артериална кръв от лявата камера към всички части на тялото. Коарктация на аортата може да наблюдаваме по време на развитие на фетуса, като това се характеризира със стесняване на аортата и тя не може да пренася правилно кръвта от лявата камера.

- Кои са най-тежките заболявания на сърцето при новородените?

- Срещат се и по-тежки заболявания, които могат да съчетават няколко различни малформации в себе си. 

Такова заболяване е например тетралогията на Фало

При нея имаме четири сърдечни дефекта - стеноза на белодробната артерия, задебеляване на стената на дясната камера, наличие на комуникация между дясна и лява камера, неправилно разположение на аортата, която, вместо да носи само артериална кръв, носи смесена кръв, което е причина за това децата с такъв порок да изглеждат леко синкави поради недоброто кръвоснабдяване.

- Възможно ли е да се открият проблемите със сърцето още преди раждането?

- Поставянето на диагнозата в някои случаи се извършва веднага след раждането, но в много други се налага диагностицирането в по-напреднала възраст. Това е причината да наблюдаваме тези заболявания при големи хора. Благодарение на феталната ехокардиография, откриването на вродените сърдечни малформации вече е възможно още в ранните етапи на бременността.

Има тежки малформации, при които дори се препоръчва прекратяване на бременността.

- Какви са симптомите, които могат да насочат към сърдечен проблем при бебетата?

-  Най-честите симптоми, които насочват вниманието ни към вроден сърдечен порок, са промяна в сърдечните тонове и наличие на патологични шумове, затруднения в храненето, изоставане във физическото развитие, цианоза и отпадналост. Съвременните инструментални техники позволяват бързо и точно поставяне на диагноза. В диагностичния план влизат опитът на лекуващия лекар и поредица от инструментални изследвания, които значително намаляват възможността за пропускане на скрити симптоми или болестни промени по сърцето. В такива условия може да се приложат стандартните рентгенографски и електрокардиографски изследвания, при които се забелязват специфични промени в проводимостта на сърцето и структурата на сърдечната сянка. 

Ехокардиографията позволява до 99% точност при преглед на детето 

и поставяне на диагнозата. В някои случаи може да се наложи приложението на компютърна томография, с цел максимално диагностично уточняване на проблема. Сърдечната катетеризация е метод, който се прилага рядко. Използва се за преценка на индикациите за оперативно лечение и какво всъщност да бъде лечението - палиативно или радикално.

- Може ли да се сравнява българската кардиохирургия със световната?

- Нашите специалисти не отстъпват по опит и знания от тези, в която и да е развита страна. В специализираните болници техниката също е на световно ниво.

Още в средата на миналия век, с напредването на сърдечната хирургия, започва да се прилага все по-широко оперативно лечение при  пациенти с вродени сърдечни малформации, особено при цианотичните вродени сърдечни малформации, при които смъртността е била висока. В днешно време медицината напредва с бързи темпове и търпи бурно развитие, което за наше щастие позволява все по-ранно и по-точно да диагностицираме и лекуваме сърдечните пороци. Напредъкът в тази област направи сърдечните операции по-достъпни и безопасни. Интервенционалното лечение е метод на избор при пациенти с малки персистиращи  септални дефекти. То позволява бързо възстановяване на пациентите след процедурата. При пациентите с по-големи по размер септални дефекти са показани за сърдечна хирургия. В днешно време минимално инвазивният подход е по-щадящ за пациента по отношение на оперативната травма и кръвозагуба, като дава възможност за по-бързо възстановяване и не налага никакви двигателни ограничения в ранния следоперативен период. Например в клиниката, в която работя, минимално инвазивната кардиохирургия 

е възможна към момента при 100% от пациентите 

с аортна стеноза,  атриосептален дефект, аневризми на възходящата аорта, митрални клапни пороци и съчетано засягане на аортна и трикуспидална клапа. Опитът на екипа и инструментариума, с които разполагаме, води до постоянно увеличаване броя на пациентите и вида на процедурите, осъществявани с минимално инвазивен оперативен достъп. Все по-често наблюдаваме тенденция млади хора да имат нужда от оперативно лечение на своите клапни пороци. Като тук влизат и пациенти със заболяване на митралната клапа. Добрата новина за тях е, че ние сме от малкото центрове, които можем да им предложим нов и модерен начин на лечение. Стремим се все повече пациенти да се оперират с миниинвазивен подход, тъй като вярваме, че това е бъдещето на всяка хирургия.

ВИЗИТКА

Д-р Тихомир Христов е завършил Медицинския университет в София през 2015 г. През 2021 г. придобива специалност кардиохирургия. Работил е като доброволен сътрудник в университетската болница „Проф. д-р Александър Чирков“ от септември 2014 г. до ноември 2015 г. Назначен е като лекар ординатор в същата клиника през декември 2015 г., а от януари 2016 г. е зачислен като специализант. Участвал е в различни форуми и конгреси като лектор. Той е  съавтор на много статии, публикувани в български списания. През 2022 г. е отличен с наградата „Млад лекар с най-висок професионализъм“  на  УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков".