Да манифестираш или да не манифестираш - това е въпросът

Ако вярвате, че собствените ви мисли имат силата да създават реалността, може да се окаже, че игнорирате практическите действия и усилията на другите

В навечерието на всяка нова година се отдаваме на мечти и визуализации как през следващата ще бъдем по-успешни, по-добри, в прекрасна връзка, с достатъчно пари за пътувания, собствен бизнес, предпочитани вещи, и каквото още може да роди необузданото ни въображение. Но това "магическото мислене" може да ни вкара единствено в спиралата на депресивни състояния, в ритуализиране на всекидневието, и определено инфантилизация.  Да манифестираш или да не манифестираш, това е въпросът, пише Дир.бг. 

Речникът на Кеймбридж избра "манифест" за дума на 2024 година, след като знаменитости като певицата Дуа Липа и гимнастичката Симон Байлс говориха за "манифестирането" (проявяването) на своя успех.

Терминът, набрал популярност в ТикТок и други социални медии, e прегледан близо 130 000 пъти на сайта на речника тази година, което го прави една от най-търсените думи на 2024 г.

Според лексикографите терминът "да се манифестираш" ("да се проявиш") е еволюирал, за да се използва в смисъла на "да си представиш, че постигаш нещо, което искаш, с убеждението, че като го направиш, вероятността то да се случи е по-голяма". Но защо не е така?

Д-р Сандер ван дер Линден, автор на книгата "Психология на дезинформацията" и професор по социална психология в университета на Кеймбридж, предупреждава: "Манифестирането е това, което психолозите наричат "магическо мислене" или общата илюзия, че определени умствени ритуали могат да променят света около нас", казва той. Дори бе препоръчан методът 3-6-9, който призовава да записвате желанията си три пъти сутрин, шест пъти следобед и девет пъти преди лягане. Тази процедура насърчава обсесивно и компулсивно поведение без забележими ползи", категориен е д-р Дер Линден.

"Манифестирането на богатство, любов и власт може да доведе до нереалистични очаквания и разочарование", казва още професорът. "Помислете за опасната идея, че можете да излекувате сериозни заболявания просто като си го пожелаете...Изключително важно е обаче да се разбере разликата между силата на позитивното мислене и преместването на реалността с ума - първото е здравословно, докато второто е псевдонаука", казва още д-р Сандер ван дер Линден.

В капана на магическото мислене 

Децата се отдават на игри и с ентусиазъм приемат фантазиите, въображаемите приятели, Дядо Коледа или Феята на зъбките. Изследвания показват, че фантастичните игри и магическото мислене наистина стимулират креативното и нестандартно мислене. Когато децата гледат филм с магически елементи, тяхното представяне в креативни задачи значително се увеличава.

Но докато израстваме е важно да изоставим тези модели, за да запазим здравия си разум и да се научим да поемаме отговорност. Търсенето на знаци на свръхестественото има своето обяснение - мозъкът ни е устроен да разпознава модели. Създаването на такива връзки е помогнало на нашите предци да оцелеят в ситуации, които не разбират напълно. Откриването на модели дава илюзия за контрол, предоставяйки утешение чрез елиминиране на нежелани изненади. Хората търсят суеверия, щастливи числа, съвпадения, синхроничности и други форми на мислене, които могат да ги успокоят.

Неизвестното прави мнозина по-тревожни. Колкото по-високо е нервното напрежение, толкова по-често хората се обръщат към суеверия и магически ритуали - усещането за контрол помага за връщането на самоуважението, но пък "кастрира" възможността да мислим критично и да взимаме адекватни и отговорни решения за живота си. 

Магическото мислене се проявява най-често при онези, които имат т.нар. външен локус на контрола. Склонността да бъдат обяснявани успехите или неуспехите с неща, върху които имаме контрол или пък с външни фактори, определя вашия "локус на контрол" - понятие в психологията, което разкрива връзката между нагласите и поведението и резултатите от тях в живота ви. Мнозина с тип магическо мислене отдават успехите и най-вече неуспехите си на обстоятелства, за които овластяват друг да е отговорен (все някой друг е виновен). Хората с вътрешен локус на контрола, напротив, са сигурни, че това, което се случва, зависи само от тях.

Интелектуалният порок

Проявлението има наистина тъмна страна. Популярни тенденции, като например методът 3-6-9, насърчават обсесивни и натрапчиви поведенчески модели, а също и погрешни мисловни навици и погрешни разсъждения.

Манифестирането е форма на пожелателно мислене, а пожелателното мислене води до погрешни заключения, често поради неточно претегляне на доказателствата. Мислещият с пожелания надценява оптимизма си относно вероятността за предпочитан резултат. На философски език този вид мислене се нарича "интелектуален порок": той блокира постигането на знание.

Манифестирането подтиква хората да мечтаят мащабно и да си представят в детайли всичко, което желаят. Това поставя неестествено високи очаквания за мнозина, като не ги подготвя за провал и разочарование, или т.нар. токсична позитивност.

Ако вярвате, че собствените ви мисли имат силата да създават реалността, може да се окаже, че омаловажавате или игнорирате практическите действия и усилията на другите. Може да манифестирате "Привличам всички положителни хора и ситуации към себе си". Но по този начин може да не забележите или да не отдадете дължимото на ролята на истинските обстоятелства, които обясняват защо някои неща се случват, а други не - да речем например, че не сте подготвени достатъчно за работата, която толкова силно манифестирате. 

Логически грешки

Проявлението води до логически грешки. Човек, който практикува манифестиране - и открие, че нещо, което е манифестирал, се сбъдва - вероятно ще припише тези желани резултати на своите предварителни надежди или желания. Но това не означава, че надеждата е била причината за резултата. Това, че едното е дошло преди другото, не означава, че то е било причината: корелацията не означава причинно-следствена връзка.

Ако вярвате, че силата на желанието за нещо води до сбъдване на това, което искате, ще приписвате на умствената си дейност несъразмерно голяма причинно-следствена ефективност в сравнение с други причини.

Например, ако учите усилено за изпит и постигнете добра оценка, може да се окаже, че приписвате този резултат на ежедневната мантра или повтарящите се утвърждения, които сте казали преди изпита, вместо да отдадете дължимото на усилията, които сте положили за учене. За следващия изпит може да продължите да се проявявате, но да учите по-малко.

А когато очакваният резултат не настъпи, може да се окаже, че си го обяснявате с положителни или фаталистични термини: "Вселената е планирала нещо по-добро". Негативният резултат се превръща в допълнително доказателство, че все още трябва да мислите позитивно, и затова няма да промените подхода си.

Въпреки че първоначално може да изглежда привлекателно, проявяването може да насърчи и друго - да се обявите за жертвата: "Ако мислих по-позитивно, резултатът щеше да бъде различен". То също така не насърчава изграждането на резервен план, нова стратегия, оставяйки ви уязвими и разчитащи на късмета и обстоятелствата.

Вярата в астрологията, врачки, хиромантията или различни други псевдонауки може да се обясни с ефекта на Барнъм, който описва склонността на хората да възприемат неясните и повърхностни формулировки като точно описание на тяхната личност.

Колкото и да искаме звездите и Вселената да изпълнят нашите желания, все още няма такава сила, която да задейства чудодейно заклинание. Животът ни зависи и се определя не от магическите сили, а от нашите лични действия. Нека бъдем отговорни и да не се отдаваме на "метафизика за домакини", както сполучливо нарича този тип позитивна психология известният ни психиатър и анализатор д-р Николай Михайлов.