Да превърнеш ученето в песен: Учител вкарва ромчета в клас с "Металика"

Деца бързат още в междучасието да влизат в стаята на преподавателя Ангел Станков. От ромската общност в Стамболийски са и в ОбУ „Христо Ботев“ са полагали много усилия през годините да ги привлекат и задържат в клас.  А сега няма отсъстващи в часа по музика. И когато бие звънецът, всички все още са по чиновете.

Това ми дава кураж, че съм добър учител, казва младият педагог. От школото го хвалят, че е попадение в екипа. Увлича неусетно децата, стават по-редовни. А напират и за допълнителни занимания. Макар да не е на пълна заплата, защото хорариумът не стига за цял щат и дава само лекторски часове, Ангел Станков работи допълнително с децата  безвъзмездно. И в махалата вече се е разчуло, че един млад учител в школото може да научи всеки да свири на пиано.

Още първия ден Ангел Станков казал на своите ученици: „Няма значение дали сте роми, българи, румънци. Културният човек си личи по това как стои, как се държи и как говори. А музиката учи на култура“.

В часовете му това става и през класическата музика, и през парчета на „Металика“, изсвирени на цигулка. А веднъж, без да знае, подхванал на своята китара мелодия, която открил в интернет. Когато вдигнал очи, изумял - момичетата плачели. Оказало се, че песента е от турския сериал „Черна любов“, а децата за първи път виждат китара.

„Искам да ги науча на уважение. Да си хвърлят боклука в коша. Да имат словото, да могат да се изразят. Да намерят своето място в живота. Няма значение дали някой ще стане шофьор, а друг професор.

Да са човек с човека“, обяснява Ангел Станков.

Самият той има ромска жилка, но не се счита за представител на ромската общност. Не говори цигански, но пък владее гръцки. Така се подредила съдбата му, че доста поживял в съседната държава. Роден е в Йоаким Груево, но трудният живот там накарал семейството му да замине зад граница. Майка му се хванала да чисти къщи в Гърция, баща му - в куриерска фирма. Така Ангел станал първолак в гръцко училище. Днес е дипломиран музикант - първият в рода. А още дядо му и чичо му били добри с китарата.

Ангел се запалил по музиката в трети клас, когато за първи път чул „Металика“. Къде ти в Йоаким Груево такива парчета… „Нереален звук! Много ми харесаха китарите!“, пали се и днес. Братовчед му имал китара. Като видех този инструмент, се чувствах сякаш съм свирил на него, разказва учителят. „Моля, купете ми! Ще имам хубави оценки, ще помагам вкъщи!“, замолил родителите си. С трепет очаквал поредната Коледа с надежда този път да се сбъдне мечтата му. Под елхата имало цял куп подаръци, но никой не изглеждал като китара. Като отворил своя с дрехи, му станало хем хубаво, хем тъжно. Няма нищо, ще си спестявам пари от закуски и сам ще си купя, взело решение момчето.

"След половин час татко я извади. Червена! - разказва Ангел Станков. - Заплаках. А през нощта спах с нея.“

Започнал да се учи да свири сам в интернет. Минала една година и у дома се убедили, че увлечението му не е мимолетно. Има един инструмент - бузуки, искаш ли да пробваш?, питали го един ден. И го записали на частни уроци.

Било различно от китарата. Учителят му видял, че бързо напредва. А у дома го натискали да постоянства. „Детето може да има талант, но ако семейството не настоява да упорства, няма да го развие. Не става, докато не му се скарат“, убедил се е Ангел от личен опит, който му помага и в учителската професия. Преподавателят виждал, че семейството трудно се справя, и сам предложил да обучава момчето безплатно. Но пак било трудно и през 2012 г. фамилията поела обратно към родината. На 14 г. на Ангел му се наложило да влезе в българско училище. „Децата други, материалът различен, няма уважение към учителите. Да не съм попаднал в грешната държава!?“, питал се тийнейджърът. А връстниците му - хем не знаят какво искат, хем искат много.

Като сегашните, усмихва се учителят по музика.

Завършил прогимназия в Йоаким Груево, а после - музикална паралелка в пловдивското СУ „Св. св. Кирил и Методий“. Там заниманията станали по-сериозни - със солфеж, участия в конкурси и изяви в концерти. В 10. клас Ангел тръгнал по участия. На Тодоровден изкарал първите си 100 лева със свирене. „Беше като най-голямата награда в живота ми. И повярвах,  че мога да печеля от музиката“, спомня си днес. Завършил „Педагогика на обучението по музика" в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, усвоявайки успоредно и майсторлъка на електрическата китара.

После случайността го срещнала с момиче от Гърция, с което започнал да пее по заведения. След това дошла и покана да участва в оркестър „Експрес бенд“. Десетимата музиканти изпълняват фолклор, съвременни хитове и евъргрийни.

Заплатата е малка, но работи с голяма любов

Бях научил всички парчета на „Металика“, но тук е България, не се пробива с това, казва музикантът. И макар тази музика да е голямата му любов, на сцената се налага да свири попфолк. А у дома потъва в ритъма на рок и блус.

"Нито съм много добър във фолклора, нито пък в рока. Но където ме сложат на сцена, влизам във всеки стил", дава си сметка музикантът.

Като взел през ноември 2022 г. дипломата от АМТИИ, решил да кандидатства за учителско място. Гледали го мургав, без опит. Отвсякъде го отпращали. Отчаял се. „Защо учих 4 години - да се хвана сега сервитьор ли?!“, негодувал Ангел. Това лято пак подал документи. И днес преподава на две места - в ОУ „Христо Смирненски“ в Ново село и в ОбУ „Христо Ботев“ в Стамболийски. Всеки ден пътува от Йоаким Груево, но не се оплаква, а е благодарен за шанса, който му е даден.

Заплатата е малка, предупредили го още в началото. Аз идвам заради опита. "Музиката ще ме храни. А като учител ще работя с любов", отвърнал преподавателят. Винаги се е сработвал с деца. А от своето детство знае, че един преподавател може да има много знания и да е прекрасен професионалист, но ако не може да стигне до душата на учениците, няма полза от това.

Ангел стига с китарата и със своето чувство. Никога не сяда на катедрата в класната стая. Все е на крак. Свири, докато върви между чиновете. Често присяда до някого и уж небрежно поглежда: „Я да видя какво толкова интересно има в телефона!“. Най-трудна му е битката с устройствата за вниманието на децата. Но те вече започват сами да му ги дават, преди да е понечил да ги събере по време на часа.

Преподава на ученици от 5. до 9. клас. В учебната програма има произведения, които няма да ги докоснат, бързо осъзнал учителят. Не ги пропуска, но добавя още. Ако преподава за цигулката, заедно с класиката пуска хип-хоп и парчета на „Металика“ на класически инструменти, например в изпълнение на „Апокалиптика“. Сега шестокласниците учат естрада. И учителят им пуска D2, а също „Светът е за двама“ или пък „Вървят ли двама“. "Щом това ги докосва, значи съм успял", доволен е той.

В понеделник най-запалените идват по-рано и сядат на пианото. Ангел Станков ги учи как да превръщат клавишите в мелодия в групички по 10 души. Георги вече го изненадва с напредъка си, но трябва още да работи.

„Открих себе си в тази професия - казва учителят. - Аз съм вярващ човек и съм убеден, че всички сме на този свят с мисия. Още в 10. клас разбрах, че мога да обучавам, че мога да променям децата и да ги водя към по-добро. Трудна е работата с ученици от ромски произход. Но видя ли, че нещо не постига резултат, сменям подхода, докато проработи.“

Мечтае за турне и своя школа

"Винаги съм искал да съм музикант на сцена и да отида на турне. Да имам собствен клас или частна школа по музика", споделя мечтата си Ангел Станков. С късмет и божията воля вярва, че ще успее. „Преди 10 години си имах мечта да съм учител - казва той. - Ето ме сега. И е време за нова мечта.“