Да си спомним за Бенкса: На този ден преди 11 години ни напусна Златната обувка на Пловдив

Преди 11 години на този ден внезапно отлетя един от най-добрите футболисти в историята на пловдивския футбол. Носителят на Златната обувка за голмайстор №1 на Европа за 1981 г. Георги Славков си тръгна от този свят само на 56 години. Тръгна си скромно и тихо, докато си вървеше по една от най-хубавите улици на любимия му град в едно студено януарско утро на 2014 г. Бенкса, както е известен на почитателите на любимата игра, беше чужд на суетата, никога не натрапваше присъствието си, не парадираше с величието на таланта си, с който Бог го бе дарил прещедро. 

Ето и някои от най-значимите факти от живота на Георги Славков:

Роден е на 11.04.1958 г. в село Мусомище, Неврокопско. В ранна детска възраст семейството му се мести в град Стамболийски. Там носителят на "Златната обувка" прави първите си стъпки във футбола, а години по-късно Бенкса е привлечен в школата на "Ботев" Пловдив, откъдето започва славния му път в най-популярната игра. 

През 1981 година с екипа на Ботев (тогава Тракия), става голмайстор на елитния ни ешелон и втория българин, печелещ престижния на времето приз „Златната обувка“. Бенкса реализира 31 гола, като само 5 от тях са от дузпи.

В сезона, в който покорява голмайсторския връх в Европа, той вкарва 4 гола в мача със Спартак (Плевен), два пъти се отчита с хеттрик – срещу Беласица (Петрич) и Сливен, а в 8 срещи завършва с дубъл – срещу Черноморец, Академик (София), Марек (двата мача), Славия (двата мача), Миньор (Перник) и ЦСКА. Славков реализира тези 31 попадения едва в 23 мача, като пропуска 7 от мачовете в шампионата.

На два пъти в кариерата си облича екипа на ЦСКА – най-напред играе за армейците под наем през 1980-а, а след това и между 1982 и 1986 година. Славков е двукратен шампион на България с Червените (1980 и 1983 година). Печели три пъти Купата на Съветската армия през 1981 г с Тракия и Купата на България през 1983-а и 1985-а с ЦСКА.

Наслаждава се на успешна каериера зад граница. През сезон 1986/1987 носи екипа на френския гранд Сент Етиен, а межди 1987 и 1991 е сред звездите на португалския Шавеш. Следва сезон в Апоел (Тел Авив), а след това и кратък престой и в друг израелски тим – Нес Сиона.

Има 37 мача и 11 гола за националния отбор. В евротурнирите записва 17 мача и 6 гола. Футболист №2 на България през 1980, №3 през 1981-а.

След приключване на състезателната си кариера два пъти е бил директор на Локомотив Пловдив като през лятото на 1994 г. изиграва ключова роля, за да не се разпадне отбора след оттеглянето на президента Николай Гигов. Славков лично се попречва на Гигов да вземе в Локо (Сф) най-добрите играчи на черно-белите.

На 24 април 2015 година градският стадион в Стамболийски е преименуван с името „Георги Славков“Светъл път, майсторе!