Да знаете - супер за футбола ни е, че не елиминирахме Ейре

Знаете ли вица, в който тя си признава, че не е художничка, а просто бояджийка. Момъкът въздъхва и също признава, че не е банкер, а е теглил кредит. Та, драги ми смехурко, това е положението и в българския футбол. Ирландците ни бяха отворили широко вратата за мачове в Група Б,  но ние половин час преди края на плейофа в Дъблин я затворихме с мощен ритник.

Честно казано, нямаме и работа в по-горното ниво на турнира, измислен да смени контролните мачове с гръцкото название Лига на нациите. Защо ли? Защото, който ни хване, под път и над път ще ни разнася по терена като гладно куче празна паница. 

Ето вижте - Ирландия завърши на трето място в групата си след две победи над аутсайдера Финландия и беше с класи над нас и в двата мача, че ни би и дори ходом.

Ако не беше забране​но, то спокойно можехме да разпуснем националния си отбор и да работим отдолу за изграждане на нова мрежа от футболни паралелки с треньори, за които футболът не е само отбиване на номера, а религия. Знаете, че националният отбор е лицето на футбола на една държава. Ми то лицето е много, ама много неприятно, ако съдим по изявите на националите през последните години. Представяте ли си, че даже футболист на България за 2024 година Кирил Десподов е резерва през повечето време в своя ПАОК. Та за лицето. Коментарът е като във вица: "Дедо попе, колко струва венчавката", попита младоженецът. "Ами колкото дадеш, синко, според красотата на булката." Младоженецът извадил и дал на попа един лев. Отецът погледнал булката и върнал 90 стотинка на момъка. 

Това е истината за футбола ни - 90 стотинки ресто. Че и как иначе, след като във всички ДЮШ в България системата е порочна и този, който може да плати 100-120 лева на месец, той тренира, а играе този, чийто баща може да бутне нЕкой лев на тренера.

Затова много хубаво, че не се качихме  в по-горна група от лигата. За да не берем срам като, примерно, при 15-годишните национали, които насред София бяха отупани с 9:0 от испанските си връстници. 

Няма как да се случи нещо по-различно, ако не променим коренно политиката си при подрастващите, че и не само. Давам ви един пример - Радостин Александров е треньор на втория в словенската втора лига тим на Табор Сежана (предишен треньор е бил Душан Косич от Локо Пд) и в миналия кръг на терена там бяха четирима българи - повече от тези в Лудого​рец, Левски, ЦСКА, Ботев Враца и точно толкова, колкото в Ботев Пловдив. Така няма да се случат нещата.

И накрая няколко думи за националния отбор. Ние играем нещо подобно на футбол. Нещо като модерните напоследък питиета, приготвени вместо със захар - със захарен сироп. Обидно е национали на страната да не знаят какво да правят и да ги е страх да играят с топката.

И завършвам оптимистично - не се класирахме в по-горна група, но така можем да спечелим квота за Европейско, ако станем първи в нивото. Иначе няма как да стане. Това е грозната реалност, за жалост!