Десетият Европарламент завива рязко надясно

От 6 до 9 юни 2024 г. около 373 милиона европейци ще избират 720-имата членове на следващия Европейски парламент. Това е увеличение с 15 спрямо 705-имата евродепутати в приключилия IX парламент. „Набъбването“ на ЕП се дължи на демографските промени в ЕС след изборите през 2019 г. От новите 15 по два мандата взимат Франция, Испания и Холандия, а по един - девет държави, сред които не е топящата се по население България. Така ние ще изпратим отново 17 евродепутати. 

В бъдещия Европарламент са сигурни седем политически групи - на Европейската народна партия (Християндемократи) (EPP), на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (S&D), „Обнови Европа“ (Renew Europe) (наследник на Алианса на либералите и демократите), Зелените/Европейски свободен алианс (G/EFA), Европейски консерватори и реформисти (ECR), крайнодясната „Идентичност и демокрация“ (ID) и Групата на левицата. Очаква се да има един или двама независими.

Прогнозите сочат, че силните антимигрантски и популистки настроения в цяла Европа ще родят драстично различен парламент. Наскоро в интервю за „Марица“ ръководителят на Бюрото на ЕП в България Теодор Стойчев коментира, че се очаква

голямо движение между отделните политически семейства в ЕП.

„При предните избори се получиха интересни размествания. Видя се, че моделът, който десетилетия наред беше мнозинство на център-ляво, център-дясно - ЕНП, социалисти и демократи, претърпя развитие. В момента по-скоро има тематични мнозинства, в които участват различни партии по различните теми. Това е интересен процес, който сигурно ще наблюдаваме и в следващия парламент“, очаква Стойчев.

Индикациите от социологическо проучване в европейски мащаб са, че се очаква сформиране на по-десен Европейски парламент. Анализът е проведен на база общественото мнение във всяка държава - членка на ЕС. Въпреки че парламентът не е най-значимата институция на ЕС, когато става дума за външна политика, начинът, по който политическите групи се подреждат след изборите, и въздействието, което тези избори имат върху националните дебати в държавите членки, ще има значителни последици върху способността на Европейската комисия и Съвет да правят външнополитически избор, най-вече при прилагането на следващата фаза на Европейския зелен пакт. Много е вероятно той да остане на заден план, а приоритет да стане сформирането на обща програма за въоръжаване и повишаване на отбранителния капацитет с оглед войната в Украйна.

Според прогнозите двете основни политически групи в ЕП - Европейската народна партия (ЕНП) и Прогресивният алианс на социалистите и демократите (S&D) - вероятно ще продължат да губят места както на последните два избора. Въпреки това се очаква

ЕНП да остане най-голямата група и следователно да запази по-голямата част от властта

за определяне на дневния ред, включително при избора на следващия председател на Европейската комисия. От ЕНП е доскорошният <210> шеф  Урсула фон дер Лайен, която е издигната за втори мандат, и ако няма изненади от опонентите, със сигурност ще го спечели.

Тя вече обяви, че конкретно ще работи за повече инвестиции за европейската отбранителна индустрия, за трансгранична военна мобилност, нов комисар за отбраната с делегиран бюджет. Външната политика също ще бъде портфолио в комисията вместо отделна независима институция както досега.

Ключово още ще е преминаването от Зелената сделка към Индустриална, както и справянето с миграцията, макар това да изисква по-крути мерки.

Основният победител ще бъде групата на радикалната дясна идентичност и демокрация (ID),

която се очаква да спечели 40 места и с почти 100 евродепутати да се позиционира като третата по големина група в новия парламент, измествайки Зелените. За третото място има и друг вариант - ако управляващата партия на Орбан в Унгария - "Фидес", за която се очаква да спечели 14 места, реши да се присъедини към консерваторите и реформистите (ECR), вместо да се сдружи с независимите евродепутати, ECR може да изпревари „Обнови Европа“ и „Идентичност и демокрация“ и да стане третата по големина група. Според изчисленията се очаква консерватори (ECR) и евроскептици (ID) заедно да представляват 25 процента от евродепутатите и за първи път да имат повече места, взети заедно от EPP или S&D.

ПП-ДБ и "Възраждане" пред дебют

Бившите шефове на парламента Росен Желязков иНикола Минчев водят листите на ГЕРБ и ПП-ДБ за евровота

Битката на българските партии, които искат да изпратят свои хора в 10-ия Европейски парламент, няма да е по-малко оспорвана от тази за 50-ото народното събрание в България. От регистрираните в ЦИК 31 партии и коалиция, с пълни листи по 17 кандидати участват 16, има и един независим кандидат. 

В отиващия си Европарламент в групата на ЕНП ГЕРБ имаше 5-има депутати, а СДС и ДСБ - по един.

В Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите бяха четирима от БСП. Иначе един от родните социалисти бе в групата на независимите. Двама представяха ВМРО, който е член на Европейските консерватори и реформисти. Трима  от ДПС влизаха в „Обнови Европа“.

Според национално проучване в следващия Европейски парламент партията на Бойко Борисов отново ще има петима евродепутати, а коалицията "Продължаваме Промяната - Демократична България" ще вкара трима. Толкова представители ще има и "Възраждане". От ДПС и БСП се очаква да бъдат избрани по двама, а от "Има такъв народ" и "Левицата" - по един.

Интересът към евровота се топи постоянно

Изборите за Европейски парламент се провеждат на всеки пет години. През 2024 г. вотът в 27-те държави членки е насрочен за периода от 6 юни (четвъртък) до 9 юни (неделя) и е под мотото „Използвай гласа си. Или друг ще реши вместо теб“. В България гласуването ще е на най-късната дата, заедно с извънредния вот за национален парламент. След приемането ни в ЕС през 2007 г., това е четвъртият път, в който българите ще упражнят правото си на глас за ЕП. Официални данни на институцията сочат, че ентусиазмът на сънародниците ни е бил най-голям при второто гласуване през 2009 г., с избирателна активност от 38,99%. През 2014 г. тя спада на 35,84%, а през 2019 г. намалява до 32,64%. При първото ни гласуване през 2007 г., когато заедно с нас и Румъния стана член на ЕС, избирателната активност в България е била едва 29,22%.

Тази година гласуването ще започне в Нидерландия на 6 юни, четвъртък, следвано от Ирландия в петък - 7 юни, и Латвия, Малта и Словакия в събота, 8 юни. В Чехия урните ще бъдат отворени в петък и събота, а в Италия - в събота и неделя. Останалите страни от ЕС (Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Испания и Швеция) ще проведат изборите си в неделя, 9 юни.

Първата учредителна пленарна сесия след европейските избори ще се проведе на 16-19 юли, като на нея ще бъде конституиран новият парламент, ще бъдат учредени парламентарните комисии и ще бъде избран новият председател на ЕП. От септември нататък ще бъде избран новият председател на Европейската комисия и ще се проведат изслушванията на кандидатите за еврокомисари. Окончателното решение за точния график ще бъде взето от Съвета на председателите на политическите групи след конституирането на парламента.

В “12 без 5” гласуваха на пожар 90 документа

На последната пленарна сесия в Страсбург, която се проведе в периода 22-25 април, от "випуск 2024" в ЕП бяха гласувани на пожар 89 акта и 5 резолюции. Част от евродепутатите работеха до среднощ, макар че рядко пленарната зала бе пълна. Въпреки че в „12 в 5“ се проведоха дебати и гласувания по важни теми, останаха редица недовършени дела. Те обхващат всички законодателни предложения, при които съзаконодателите на ЕС (​парламентът и съветът) са започнали законодателна процедура, но не са я приключили до края на мандата.

Причините за недовършените дела са различни - например, когато не е постигнато споразумение в рамките на междуинституционални преговори или когато националните правителства не са в състояние да постигнат съгласие за обща позиция. Общото правило е в края на последната месечна сесия преди изборите всички недовършени парламентарни дела да се смятат за прекратени.

По-конкретно - законодателните досиета, които са приети от ​парламента на пленарно заседание преди изборите, независимо дали на първо четене, на второ четене или в рамките на процедурата на консултация, остават правно валидни за следващия ЕП, а тези, които не са стигнали до пленарно заседание преди изборите, се прекратяват в комисия. Новият парламент обаче може да реши да продължи работата по тях. Ако Председателският съвет и пленарното заседание решат да продължат делата, новоизбраният парламент ще пристъпи към следващия етап от съответната процедура за вземане на решения. Ако е необходимо, ще бъде назначен и нов докладчик.