Дейвид Вайгел: Изборите от 2024 г погребаха коалицията на Барак Обама

Дейвид Вайгел, Semafor Americana

Републиканците приключиха изборната нощ с твърдата увереност, че печелят президентството, ще овладеят Сената и може би ще удържат на косъм Камарата на представителите. В Мар-а-Лаго най-известните поддръжници на Доналд Тръмп говореха за спечелване на народния вот, мандат, който MAGA не можа да получи в две предишни президентски кампании.

Очевидният резултат означава поражението на стратегия, която почти всички демократи възприеха след изборите през 2016 г. - провеждане на популистки трудови, данъчни и здравни политики, които смятаха, че могат да спечелят обратно избирателите на Обама, които подкрепиха Тръмп и да спрат евентуални нови загуби с небели избиратели.

Това не беше достатъчно за колебаещите се гласоподаватели, които никога не спряха да приписват на Тръмп икономическия растеж преди COVID, като същевременно го оправдаваха за политиката му относно пандемията. И този гняв пресича расовите линии – заедно с гнева срещу увеличаващата се престъпност и имиграционните политики, които вицепрезидентът Камала Харис загърби, преди да се кандидатира.

"Толкова съм горд, че получаваме подкрепа от латиноамериканците, както никога досега", каза Тръмп на един от последните си митинги в Пенсилвания, в Алънтаун, малък град, където той и Харис водеха кампания. "Поставяме рекорди [с] испанци, латиноамериканци."

Тръмп направи това, като същевременно се подсили с белите избиратели в селските райони и се представи по-силно сред черните мъже, отколкото в две надпревари срещу бели демократи.

Демократите възстановиха традиционните си действия, след като на изборите през 2020 г., затруднени от COVID, изоставиха личната агитация, мислейки, че една година пряк контакт с избирателите ще компенсира загубите им. Като цяло не успяха. В някои предградия Харис изпревари малко над маржа на партията за 2020 г. - окръг Уокеша извън Милуоки, окръг Коб извън Атланта, окръг Хамилтън извън Индианаполис. Но в по-голямата част от страната тя се справи по-зле и съдбовно изостана от Байдън в големите градове и различни предградия.

Демократите се впуснаха във взаимни обвинения дори след като спечелиха изборите през 2020 г. Тази вечер, дори преди да бъдат преброени гласовете, те вече се сочеха с пръст за вероятната загуба.

Прогресивистите казаха, че Харис е сгрешила, като е провеждала кампания заедно с Лиз Чейни, поставяйки секато защитник на естаблишмънта на окръг Колумбия срещу гневните аутсайдери.

Протестиращите в защита на Газа рекламираха проучването на Арабско-американския институт, което показа, че Харис би спечелила, ако скъса с администрацията на Байдън и обяви, че ще наложи оръжейно ембарго на Израел – което тя никога не направи.

Лявоцентристките експерти искаха от нея да включи губернатора на Пенсилвания Джош Шапиро като вицепрезидент, пренебрегвайки прогресивистките активисти, които до края на кампанията така или иначе не прокарваха посланието на Харис.

Всички те загубиха. Същото се случи и с теорията за нова демократична коалиция, която се роди с победата на Барак Обама през 2008 г., почти умря с разочарованието на Тръмп през 2016 г. и беше окончателно погребана във вторник вечерта.

Докато Доналд Тръмп ръководи Републиканската партия – изоставяйки стария си ангажимент за строги икономии, подкрепяйки налагането на мита и предоговаряне на търговски споразумения - все неща, които разяряват традиционните медии – републиканците са по-привлекателни сред избирателите без завършен колеж, които са били демократи.

Щеше ли това да се случи без инфлацията? Вероятно. Тези тенденции бяха заключени преди четири години, когато Тръмп дори не посочи инфлацията сред кризите, които ще се разразят, ако Джо Байдън спечели. (Тръмп предсказа нова Голяма депресия, която той предрече отново тази година, ако загуби.)

Можеше ли Байдън да направи повече, за да предотврати загубата? Все още мисля за успешното усилие на Тръмп да накара Международната асоциация на пожарникарите да остане неутрална тази година, след като подкрепи Байдън през 2020 г. Ключови синдикални лидери изключиха подкрепата на Харис, не заради нещо, което тя беше направила срещу труда, а защото обвиниха граничната политика на Байдън за допускането на фентанил в страната и излагането на членовете им на риск.

Но Демократическата коалиция, която спечели през 2020 г., се ангажира с тези гранични политики, провеждайки кампания за по-нежно отношение към търсещите убежище през тази година и приписвайки силното представяне на Тръмп с латиноамериканците на други въпроси, като разходите за COVID стимули. Ангажира се с правата на транссексуалните – „проблемът с гражданските права на нашето време“, според Байдън – и вярваше, че републиканците звучат злобно и полуоткачено, когато водят кампания срещу транс хора.

Това, на което те се надяваха, беше да получат обратна реакция на начина, по който Тръмп говореше и се държеше, че призивите му за „масово депортиране“ ще бъдат толкова ужасяващи, че гласоподавателите ще го отхвърлят, а опитът му да отмени изборите през 2020 г. ще отблъсне умерените гласоподаватели.

Това наистина отчужди някои от тях и друг демократичен разговор през следващите две години може да бъде за останките от мейнстрийм медиите, чието влияние намалява на всеки четири години. По кабелните новини, подкрепящи Харис, бивши републиканци предават своя ужас от това кой е Тръмп и какво е направил; в новите социални медии и подкасти, предпочитани от републиканците, всичко това беше хленчене без връзка с това, което наистина интересуваше избирателите.

Преди 12 години, последния път, когато не кандидатираха Тръмп за президент, републиканците наблюдаваха как Мит Ромни не успява да пробие 20-годишната демократическа хватка върху Средния Запад. Неговата слабост спрямо латиноамериканските гласоподаватели убеди много републиканци, че трябва да прокарат имиграционната реформа.

Тръмп изостави политиките на строги икономии на Ромни, смекчи своите собствени много подобни данъчни политики и продължи да обещава да затвори границите за мигранти, за да защити страната за хората, които вече живеят тук.

И разби коалицията на демократите.

За автора

Дейвид Вайгел е американски журналист. Работи за Semafor Americana. Преди това е отразявал политиката за The Washington Post, Slate и Bloomberg Politics и е бил сътрудник-редактор на списание Reason.

Превод и редакция: Епицентър.БГ