Отбелязваме Цветница – един от най-светлите християнски празници. Денят е посветен на влизането на Исус Христос в Ерусалим в навечерието на Страстната седмица. Денят се нарича още Вход Господен.
Цветница не е с фиксирана дата. Пада се неделята преди Великден.
У нас денят е изключително важен народен празник, тъй като едни от най-популярните имена са свързани с цветя и растения. Българите му казват още Връбница заради върбовите клонки, които се освещават от свещеници на този ден, пише Btv.bg.
Цветница в Библията
Според библейския разказ Исус влиза в Ерусалим заедно с някои от най-видните си ученици. Това се случва в дните около еврейския празник Пасха.
Това се случва непосредствено след като Исус възкресява от гроба Лазар. Историята бързо се разпространява и много хора се събират, за да посрещнат Исус.
Посрещачите на Исус размахват палмови клонки и хвърлят цветя пред нозете му. Използват се и маслинови клонки. Хората посрещат Исус при влизането му в града, като сцената е описана в Новия завет.
Цветница в българските обичаи
Традиционно на този ден посещаваме църква, за да вземем осветени върбови клонки. Според народните вярвания те предпазват от злини и дават здраве. На някои места у нас клонките се забиват в гробовете на вече починали наши роднини.
Клонките се използват също да бъдат изкарани животните паша, като се вярва, че така ще бъдат здрави и плодовити.
В Северна България вярват, че на този ден починалите ни близки ни посещават. Поради тази причина в някои населени места се пали огън близо до гроба, за да е топло на душата на починалия.
В някои райони на страната все още се пази традицията осветените в църква цветя да се използват за баене против уроки и болести на децата и животните.
Тъй като Цветница е празник на цветята, с този ден завършват моминските пролетни игри. Привечер на този ден на мегдана се събират моми и ергени, за да играят последното Лазарско хоро. Към него се присъединяват още моми и момци, с което хорото се затваря. Това е първото сключено хоро след забраната да се играят хора по време на Великденските пости.
Лазарките от предния ден отиват на реката и пускат своите цветни венци. Момата, чийто венец изплува най-отпред, най-първа ще се задоми. Ако венецът се заплете и остане на едно място – сватба скоро не се предвижда. Избира се и кума, като се постави парченце хляб върху дръвче и всяка мома пуска своето в реката. Клончето, на която мома отиде най-далече – тя ще бъде кумата.
Кумата от този ден до Великден е най-важната. Всички моми мълчат пред нея, тя води хорото и нея люлеят на люлката. След това момите се събират в нейния дом, а тя ги гощава с постни гозби като коприва и питка.
Хлябът на Цветница не е обикновен. Сутринта рано момите стават и замесват обреден хляб, наричан „кукли”. Той има различни форми. От там е и другото име на празника Цветница – Куклин ден.
На празничната трапеза трябва да има постни ястия като боб, картофи, коприва. Тъй като Цветница съвпада с Големия пост, на този ден е позволено да се яде риба.
Кой празнува?
Цветница е и най-празнуваният имен ден в България. Имен ден имат всички, които са кръстени на цветя, дървета и храсти.
Ето и най-популярните от тях:
Биляна, Беляна, Божура; Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Венета, Венцислав, Ванеса; Гергин, Гергина, Гроздан, Грозданка; Далия, Дафина, Дафинка, Делия, Дилян, Диляна, Делян, Деляна, Динка, Детелин, Детелина; Елица, Ела, Евелина; Жасмина, Жасмин; Здравко, Здравка, Зюмбюл, Зюмбюлка; Ива, Иглика; Калина, Калин, Калинка, Карамфилка, Карамфил, Карамфила, Китка, Камелия, Кестен, Кала; Латин, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Люляна, Лора.
А също и Маргарит, Маргарита, Маргаритка, Магнолия, Малина, Малин; Нева, Невен, Невена, Незабравка, Нана; Петуния, Паулина; Ралица, Роза, Розалина, Роксана, Росен, Росица; Смилян, Смиляна, Сияна; Теменуга, Теменужка, Трендафил, Трендафила, Трендафилка; Фидан, Фиданка; Цвета, Цветан, Цветана, Цветанка, Цветелин, Цветелина, Цветомир, Цветомира, Цветослав, Цветослава, Цвятко, Цвятка, Цветин, Цветина; Хризантема, Череша; Явор, Явора, Ягода, Ясен, Ясена, Ясенка, Ясмин, Ясмина.
