доц. Атанас Мурджев завеща девиза си: Добрият хирург трябва да има очи на орел, сърце на лъв и ръце на лейди

На 26 май се навършват 100 години от рождението на доайена на пловдивската урология доц. д-р Атанас Мурджев. Той не е потомствен лекар и е петото дете, родено в семейството на земеделци от полупланинското средногорско село Горни Домлян. Завършва гимназия в Карлово, където през 1945 г. работи като учител. Мечтата му обаче е да бъде лекар и през 1946 г. постъпва като студент във втория випуск на новооткрития през 1945 г. Медицински факултет.

Като студент Атанас Мурджев има изключителната привилегия негови преподаватели по медицина да бъдат забележителните професори Живко Ламбрев, Димитър Станишев, Жорес Йорданов, Иван Митев, хирурзите Антон Червенаков, Юрий Тошев, Лазар Хайдудов, интернистите Антон Митов и Богоя Юруков, Цветан Кръстанов, Кирил Чолаков, Тодор Захариев, Минчо Ботушаров, Ламбри Ламбрев.

„За тях винаги е говорил с огромна почит и уважение, изпълнявайки Хипократовата клетва: „На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща…“. Разказваше ни как по това време не е имало учебници и всички лекции студентите старателно записвали на ръка и попивали думите на преподавателите си“, спомнят си днес негови ученици и колеги.

По време на следването си, през 1950 г., Атанас Мурджев става свидетел на преобразуването на Факултета в Пловдивска медицинска академия. Негови съвипускници и приятели са емблематичните пловдивски лекари, преподаватели, а по-късно и ръководители на клиники и катедри – проф. Тотю Пиперков, проф. Крум Атанасов, проф. Кръстьо Павлов, доц. Петър Янев , проф. Христо Байчев, доц. Вълкан Вълканов, доц. Богдан Кръстев, доц. Бою Гинев и доц. Фреди Капон, проф.  Христо Дончев, доц. Банко Воденичаров , доц. Васил Атанасов, доц. Васил Кънчев.  

След дипломирането си младият д-р Мурджев започва работа като лечебно-профилактичен инспектор в Окръжния здравен отдел, а от 1953 г. е назначен за главен лекар на Околийската болница в Карлово. Година по-късно постъпва като лекар-ординатор във Втора хирургична клиника на ВМИ-Пловдив. След 1958 г. става старши асистент в катедрата по факултетска хирургия, а от 1967 г. е главен асистент в Клиниката по урология.  

Междувременно взима две специалности - по хирургия и урология

На 1 март 1967 г. се открива Пловдивската клиника по урология при ВМИ под ръководството на скромния, но талантлив хирург проф. д-р Пею Мишев. Д-р Мурджев е изпратен от Министерството на народното здраве на едномесечна специализация в Москва и Ленинград, където придобива сериозни умения във функционалната диагностика на урологичните заболявания, тазовата флебография и артериография, различни оперативни урологични интервенции, диагностика и лечение на бъбречна туберкулоза, които по-късно въвежда и в Пловдив. Проучвайки 520 болни с доказана нефролитиаза на горните пикочни пътища - бъбреци и уретери, той прави първия в страната задълбочен анализ на уролитиазата и разработва първата си дисертация  „Проблеми на медицинската експертиза при бъбречнокаменна болест“.

През 1972 г. младият д-р Мурджев успешно защитава дисертация и след спечелен конкурс става първият доцент по урология в Пловдив.

През 1985 г. обобщава огромния си опит на лекар и учен и защитава научната степен „доктор на медицинските науки“ с втората си дисертация „Органо-съчетани операции в урологията”.  В нея за първи път в страната  представя проучване на едновременни операции при 394 урологично болни. Прецизно определя показания,  противопоказания и обем на сложните едновременни оперативни интервенции на бъбреци и уретери, бъбреци и уретер с коремни органи, аденом или карцином на простатната жлеза и дивертикул на пикочния мехур, двустранни заболявания на скротума или съчетани урологични операции с ингвинални хернии.  Анализира подробно и икономическия ефект при съчетаните операции ​- съкращаване на леглодни, намаляване на разходите за лечението и общественото осигуряване, съкращаване на временната нетрудоспособност.

Седмици след защитата на дисертацията му, когато е само на 61 г., от академик Малеев, тогавашен председател на Медицинската академия, идва заповед за пенсионирането му. Заради ​своите умения и енергия той е поканен да ръководи Отделението по урология в Окръжна болница - Пловдив. 

На 12 юли 1985 г. обаче внезапен сърдечен инцидент прекъсва живота му

През целия си професионален път доц. Мурджев е извършил хиляди операции. За него учениците и колегите му казват, че винаги е бил близо до пациентите, оказвайки им всеотдайна подкрепа и лечение. Много от тях приемат и за свой любимия му девиз - цитат на шотландския лекар Джон Рей: “Добрият хирург трябва да има очи на орел, сърце на лъв и ръце на лейди”.

Почти четири десетилетия след кончината на доц. д-р Атанас Мурджев ръководството на Клиниката по урология днес е в ръцете на друг успешен уролог - проф. д-р Маджид Кадим, който с уважение си спомня за  създателя на клиниката:

 „Познавах  доц. Атанас Мурджев като студент по медицина, а той беше декан на чуждестранните студенти. Познавах го и като баща на най-добрия ми приятел и състудент Красимир (светла му памет). Познавах го от разказите на моите колеги уролози, работили с него. Познавах го от оценката, отношението на неговите пациенти и хората, които си спомняха за него. Образът на човека доц. Атанас Мурджев съчетаваше морал, професионализъм, скромност, щедрост, почтеност, учтивост, отговорност, състрадателност, лоялност, етичност… Щастлив, благодарен и горд съм, че пазя спомена за него ".

Любовта към медицината и всеотдайността към професията наследяват и децата, и внуците на доц. Мурджев.

За него дъщеря му, проф. д-р Мариана Мурджева от Катедрата по микробиология и имунология на Медицинския факултет и предишен ректор на Медицинския университет в Пловдив, разказва: „Точността и отговорността бяха качествата, в които родителите ни възпитаваха мен и брат ми, проф. д-р Красимир Мурджев. За баща ми щастието беше „да отива с удоволствие на работа и да се връща с нетърпение у дома“. Живеехме в една семейна среда, в която срещите с роднини и приятели лекари бяха чести и интересни. Почти непонятният медицински език, с който си споделяха и консултираха, беше толкова интригуващ за нас, че неволно допринесе за насочването ни към медицината. Но най-заразяващ беше личният пример на баща ни с неговата всеотдайност към болните, ангажираност в науката и непримиримост към фалша в професията и живота. Аз се ориентирах да следвам медицина и станах лекар - микробиолог и клиничен имунолог.  Според мен този избор не беше съвсем отдалечен от научните дирения на баща ми, тъй като той имаше няколко публикации върху микроорганизмите при уроинфекции и тяхната резистентност към антибиотици.   Брат ми ​- проф. Красимир Мурджев, тръгна по стъпките на баща ни, защити дисертация, последователно се хабилитира като доцент и професор  и стана второ поколение хирург и като него взе две специалности - по обща и гръдна хирургия.

Професията на доц. Мурджев наследяват и внуците му

д-р Любомир Паунов и д-р Ивайло Мурджев. 

„Дядо Наско много е искал да има внуци. За съжаление, не е успял да ни дочака, но мисля, че би се гордял с нас. Щастлив съм, че съм от тримата  негови наследници с по две медицински специалности. Впечатлявал съм се от разказите как през лятото е лягал рано, за да може да става в малките часове, за да  избегне горещото време в операционната, тъй като тогава не е имало климатици. Гордея се, като слушам какво е направил за създаването на Клиниката по урология  и как дори е носил мебели за обзавеждането на кабинетите. Фактът, че близо 40 години след смъртта му много хора помнят това, което е направил, и го споменават с добро, означава, че е бил личност, оставила голяма следа след себе си“, споделя по-големият внук д-р Любомир Паунов, лекар - специалист по обща и гръдна хирургия в УМБАЛ „Свети Георги“ и главен асистент в Медицинския университет.

Впечатлен от отдадеността на дядо си към професията му е и другият внук - д-р Ивайло Мурджев, лекар - специализант в Клиниката по специална хирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив и асистент и докторант в МУ-Пловдив. 

„Роден съм доста след като дядо е починал, но знам, че е основоположник в развитието на урологията в града. Гордея се, когато негови колеги и пациенти ми разказват, че всеотдайността му към работата и вниманието към болните са били водещи за него. Тези качества той е предал и на баща ми, неговия син -проф. д-р Красимир Мурджев,  а той успя да ги въплъти и в мен. Това са примерите, които искам да следвам в професионален и личен план като продължение на потомствената линия от добри лекари хирурзи.“   

За заслугите на доц. Мурджев в книгата „История на с. Горни Домлян“ (1984 г.) откриваме следния текст: „За медицинското обслужване на селото изключителна е заслугата на Атанас Николов Мурджев - доцент, ръководител на Клиниката по урология в Пловдив.  Той е запознат със здравословното състояние на почти всички горнодомлянци. Отдал се без остатък на медицината, винаги намира време за оказване на помощ на всеки, който го потърси…“.

Доц. Мурджев е съавтор на първата в България монография „Рак на пикочния мехур“ (1977 г.). Участва и в написването на  друга монография - „Пиелонефритът в акушерската практика“, както и на 3 ръководства за практически упражнения по урология. Представя в доклади собствени резултати на национални и международни научни форуми в Краков, Атина, Прага, Белград, Букурещ, Берлин, Братислава. Има призната рационализация „катетеризационен термометър“ от 1969 г. Публикува в много научни списания ​-българските „Хирургия“, „Акушерство и гинекология“, на ВМИ-Пловдив -„Медицински проблеми“ и „Folia Medica“, в руското „Урология и нефрология“, балканското „Archives de l’Union Medicake Balkanique, Bucarest“ и в немските „Verhandlungshericht der Deutschen Gesellschaft fur Urologie“ и  „Zschr.Urol.Bd.“.