Древните почитали Марица като божество, днес градът ѝ обръща гръб

  22 Март, 19:28     0  

"На египтяните земята им е дадена от реката", казвал Херодот, визирайки водите на Нил. Именно реката е основният двигател на една от първите велики цивилизации в човешката история. Благоприятният климат, плодородната почва и изобилието на вода - тези три съставки помагат на Египет да създаде впечатляваща държава. Хората край Нил добивали по три реколти годишно. Всичко зависело от реката - храната, търговията, земеделието, животновъдството, транспортните потоци.

Днес реките са сърцето на много градове по света. Около тях се раждат сградите ​- исторически или не толкова значими, парковете, центровете за култура и местата за забавления. Рим, Париж, Москва, Шанхай - големите градове са родени около големите реки. 

Пловдив, който изниква край Марица, не прави изключение

Урбанистите казват, че всяка peкa в чepтитe нa гpaдa cъздaвa пyбличнo пpocтpaнcтвo. Да го развиваме, е важно, понеже именно то е нocитeл нa пaмeт, идентичност и иcтopия. За града и за жителите му.

Въздушна снимка на река Марица

 

Дали обаче Пловдив следва тази формула ​- поне що се отнася до благоустрояването на бреговете на река Марица? Сгради, построени с гръб към реката, мостове, които са много далеч от думата „естетика“, буренясали и видимо неподдържани брегове, рушащи се укрепителни съоръжения, строени през годините покрай Марица - картината е отчайваща. Изводът е един: Пловдив е загърбил реката си. 

Но дали винаги е било така?

Назад във времето Марица и цялата Маришка долина са фундамент за развитието на три големи центъра ​- Филипопол (Пловдив), Хадрианополис (Одрин) и Енес (Енос). И трите града имат важна роля в живота на древна Тракия - както политическия, така и стопанския.

Древни предания разказват как магичният певец Орфей загинал в дълбоките води на Марица. Известна с името си Хеброс, реката носела името на сина на местния цар Касандър и Кротоника. Когато пораснал, Хеброс станал непокорен и един ден баща му се разгневил и решил да го съсече. Тогава боговете се смилили над момчето и го превърнали в река. 

Поетите в миналото се надпреварвали да я хвалят: Херодот я нарича Големият Хеброс, Овидий - Свещеният Хеброс, Еврипид - Среброносен Хеброс, а Лукиан - Най-голямата река. 

Река Марица в миналото била доста пълноводна

 

Днешното ѝ име Марица идва през XII век

Вероятно е от славянски произход, допускат изследователи. От стари времена местните я почитали с изображения върху монетите. Върху тях се вижда или богинята Деметра с класове, или Дионисий с грозд или с кошове, пълни с грозде. В някои монети реката е персонифицирана като мъж с брада, опрян в скалите, с корона на главата и патера (съд за религиозни обреди) в ръка, с класове и скиптър.

Почитали реката като божество. Но не само. Марица имала своята чисто практична функция - отново монети показват как реката в Античността е била плавателна. Доказва го монета, на която се вижда кораб с шест реда гребла. „Обстоятелството, че Пловдив е изграден на бреговете на Марица, спомага да се свързва лесно по суша или по вода с Бяло море. Тя е плавателна още от древността до ново време. Градът е построен в средата на низина върху бреговете на голямата река. В дълбоко потъналата низина около Марица подпочвената вода е плитка и е в голямо количество. Това създава благоприятни условия за водоснабдяването на града и с питейна вода, когато започват да се изграждат кладенци за тази цел“, четем в книгата „Река Марица и светът около нея“ на Георги Граматиков.

Река Марица в миналото била доста пълноводна

 

Случайно ли брадатият бог на реката Хебър е изобразяван с лодка?

„Навремето по реката се движели салове, които пренасят не само дървен строителен материал, но и редица произведения на земеделието, скотовъдството и занаятчийството. Многобройните археологически находки от Тракия ясно показват, че Марица още в древността служи като път, по който е внасяна културата на други племена и народи във вътрешността на Тракия. Пълноводието на реката е великолепен естествен път към морето“, твърди още авторът Граматиков.

  

Според изследователя „сухоземните пътища, които водят към Пловдив, са неразделна част от посоката на реките, които се събират в Марица преди и след него. Тук се събират и излизат пътищата, идващи от Родопите, Средна гора и цяла Южна България. Добре известен исторически път от изток към запад, свързващ Азия с Европа, минава по долината на Марица и след Одрин най-големият град по реката е Пловдив. Този път най-напред е организиран и застроен. В Античността се нарича Виа Диагоналис. Този път, който свързва Виена, Будапеща, Белград, София, Пловдив, Одрин и Цариград, е непрекъснато поддържан и е в добро състояние“. Днес ​- от гледна точка на логистиката ​- река Марица е шансът на Пловдив да влезе в полезрението на друг глобален стратегически проект - „Пътят на коприната“. Става въпрос за мегапроекта на Китай, който свързва Азия с Европа и ще промени напълно веригите на доставки и транспорта на стоки в света.

Тогава главата на Орфей по някакво чудо се озовала върху лирата му и така заедно заплавали по водите. Главата пеела, а лирата сама дърпала струните си - спрели чак о бреговете на остров Лесбос, древен център на фини енергии.

 

България също влиза в полезрението на този маршрут. Морските ни градове Бургас или Варна могат да се превърнат в едни от най-големите логистични центрове по трасето, свързващо Азия и Европа. Пловдив също има ключово място в подобен проект със своята „Тракия икономическа зона“, твърди Кирил Драганов, експерт по транспорт и логистика. „В ТИЗ развиват дейност над 200 международни и български фирми“, напомня Драганов. И подчертава, че важна в случая е и железопътната мрежа. В глобален мащаб "Пътят на коприната" като жп мрежа, дълга десетки хиляди километри, ще свърже Китай с Европа. В локален мащаб Пловдив трябва да развие проектите на НКЖИ ​- част от които е и нов мост над река Марица, - за да е адекватен на стратегиите на първата глобална супермагистрала в света.

Снимки от личния архив на историка и изследовател на Пловдив Димитър Райчев

 

Реката създала рай за земеделците

Няма нищо случайно в това, че точно земеделието се оказва типичният поминък на хората, живеещи в плодородните равнини на Тракия. Според древни автори траките, които обитавали долното течение на Хеброс, достигнали по-висока степен в своето цялостно развитие в сравнение с останалите племена на целия Балкански полуостров. 

Оказва се, че „тлъстопочвената” тракийска земя около устието на Марица раждала пшеница, която зреела по-бързо, в Тракия успешно отглеждали коноп и лен. Силно развит​и са били също лозарството и винарството. Монети от онова време изобилствали с изображения на пшенични класове, лози и грозде. По подобен начин се развивал животът и по реките на Древен Египет и Месопотамия.

 

Добрият пример Парижани отново се къпят в Ceна 

Сена, може би най-романтичната река в света, от началото на тази година възроди публичното плуване. Парижани и гостите на града могат да се къпят и да правят слънчеви бани на три места край водата. Вече има и няколко открити плувни басейна, част от тях дори имат гледка към Айфеловата кула в далечината.

Πapиж e добър пример за градска трансформация, направена с уважение към реката. Местните управници я канализират, построяват кейове по дължината ѝ, а някъде към 60-те години правят и крайбрежна магистрала „Жopж Πoмпидy". Тя пoзвoлявa на французите да прекосят своята красива столица ​- от зaпaд нa изтoк - бeз cвeтoфapи.

Πъpвият плaн зa pexaбилитиpaнe нa бpeгoвeтe нa Ceнa e oщe oт 1978 г., днес paзвитиeтo нa реката e гapaнтиpaнo oт cпeциaлни 110 инициaтиви. Според тях „Жopж Πoмпидy" ce тpaнcфopмиpa oт eкcпpeceн път в гpaдcки бyлeвapд - cъздaвaт ce нoви пeшexoдни пpecичaния, блaгoycтpoявaт ce paйoни нa изocтaвeни пpиcтaнищa c нoви зони за рекреация и развлечения. По този начин по бреговете на Сена се оформя тepeн oт 4.5 xeктapa c yникaлeн кyлтypнo-иcтopичecки пeйзaж. Други 2.3 км oт кpaйбpeжнaтa apтepия пo лeвия бpяг са чacтичнo зaтвopeни зa aвтoмoбили и са рай за пешеходците.