Духът на отрицанието е още в бутилката: Използваме думата "добър" повече, отколкото "лош"

Българите използват думата „добър“ повече, отколкото „лош“. В речта ни „красив“ се среща по-често от „грозен“. Това показва изследване „Оценъчното отрицание“ на зам.-декана на Филологическия факултет на ПУ "Паисий Хилендарски" доц. д-р Красимира Чакърова, което ще бъде представено на стартиращите днес Паисиеви четения във висшето училище. „Духът не е излязъл от бутилката“, даде надежда доц.  Чакърова. Макар да се шири все повече в разговорната реч и в социалните мрежи, статистическите данни са категорични, че в официалния български език отрицателната лексика не е взела превес.

Оценъчното отрицание е начин за изразяване на негативна оценка на качества, постъпки и действия. Това са всички езикови средства, с които като народ показваме какво не харесваме, презираме и отхвърляме, обясни доц. Чакърова.

Тя е анализирала лексиката от специализирания Речник на обидните думи и изрази. И установила колко той е беден в сравнение с езика, на който говорим. Всяка година навлизат нови думи, пред които "лузър" и "хейтър" все повече бледнеят.

За мен беше важно да установя доколко е прав етнографът Найден Шейтанов, който в своите изследвания заключва, че „отрицанието движи нашето минало и настояще“, обясни доц. Чакърова. Проучването й го опровергава – независимо от внушителния брой отрицателни думи, морфеми и морфологични форми, българинът ги използва сравнително рядко и не са навлезли в официалната реч.

Докладът на Вяра Найденова пък е фокусиран върху чуждите думи и процеса на интегрирането им в приемащия език. Преподавателката от ПУ „Паисий Хилендарски“ е славист в областта на сръбския и хърватския език. За славянските езици е масова традиция в последните години да възприемат американски и английски думи, каза тя. Най-интензивен е този процес в икономиката, политиката, компютърните технологии, спорта и културата. Има области, които не могат да без чуждици и те вече са възприети като морфеми и част от думи, например  хидро, метео, експо, интро.

Определени прослойки обаче днес маниерно използват чуждици, за да си придават тежест,

показват наблюденията на Вяра Найденова. Според нея това явление в българския език има нужда от категоричните позиции, които изразяват хърватските учени – те са пуристи и не толерират чуждиците.

Общо 127 учени участват в научната конференция „Паисиеви четения“, която се провежда от 1982 г.

16 участници са от чуждестранни университети (в Полша, Чехия, Турция, Сърбия, Италия, Испания и Северна Македония), 57 са участниците от Пловдивския университет, а над 50 доклада ще бъдат изнесени от представители на други научни институции от България като Института за български език и Института за литература към Българската академия на науките, Софийския университет, Югозападния университет, Великотърновския университет, Шуменския университет, Нов български университет,  Университета „Проф. Асен Златаров“ – Бургас, Медицинския университет – Пловдив, Медицинския университет – Варна, Аграрния университет – Пловдив, Академията на МВР, Тракийския университет – Стара Загора.

Акцент в тазгодишното издание е кръглата маса „Предвъзраждане и Възраждане. Българите и другите, или за духовните мостове на Балканите“. Заседанията в различните тематични секции ще продължат и утре.

Зам.-ректорът доц. Борян Янев привества учените, след като през годините е бил участник и организатор на форума. В поздравителния си адрес пък ректорът проф. Румен Младенов определи конференцията като носител на ценности и най-емблематичната за ПУ “Паисий Хилендарски“.

Доц. Борян Янев пожела на добър час и символично с бутилка вино и препратка към Херман  Хесе, според когото виното и филологията са свързани - водят до обичане, разбиране, мотивация и инспирация.

Форумът е съпътстван от изложба „Пловдив през обектива на първите фотографи“, фотосите са събрани от Народна библиотека „Иван Вазов“.

В края на първия конферентен ден ще бъдат представени юбилейният научен сборник „В лабиринта на словото“ в чест на проф. д.ф.н. Ваня Зидарова и монографията „Българският език и неговите диалекти през погледа на възрожденския книжовник“ от д-р Мария Мицкова.