Експерти за санирането: Уж безплатната схема обрича над 60 хиляди сгради

Планираните от правителството 2,5 млрд. лева за обновяване на многофамилни жилищни сгради в периода 2025-2029 г. са крайно недостатъчни с оглед състоянието на жилищния фонд у нас. Тези пари ще стигнат за не повече от 2500 обекта. В същото време над 60 000 сгради се нуждаят от саниране, а 1,2 милиона еднофамилни къщи са напълно изключени от програмата, стана ясно на пресконференция в столицата, организирана от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, неправителствената организация "Хабитат България", Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) и Българо-австрийската консултантска компания (БАКК). Форумът събра на едно място експерти, представители на сдружения на собственици и местните власти, които изразиха загрижеността си от липсата на устойчиви решения за дългосрочно обновяване на сградите.

Страната ни е на прага на нова програма за обновяване на жилищния фонд, но предложените механизми за финансиране отново оставят огромна част от нуждаещите се сгради без перспектива за реновиране, твърдят специалисти.

До момента от 2007 г. насам са обновени едва 4,2% от многофамилните жилищни сгради. Еднофамилните сгради напълно липсват от програмите за саниране. Проблемът е, че досегашният модел не може да осигури мащабно обновяване на сградния фонд и са необходими по-гъвкави финансови инструменти.

Опитът от програмата за саниране, стартирала през 2015 г., показва, че 100% грантовото финансиране не води до устойчиви резултати. Досега въпреки инвестираните 2,1 млрд. лв. само 4% от многофамилните сгради са обновени. Основните проблеми включват:

- Ограничен обхват - средствата стигат само до сгради, които кандидатстват в рамките на конкретни грантови цикли.

- Липса на устойчивост - няма механизъм за реинвестиране на спестяванията от енергийна ефективност.

- Загуба на инвестиционен потенциал - публичният ресурс се използва неефективно и не привлича частни инвестиции.

- Ниско качество на изпълнение - липсва контрол върху строителните дейности, което води до по-малки спестявания и бързо компрометиране на мерките.

- Липса на социална справедливост - ограничените публични средства се насочват към домакинства с най-разнородни доходи, докато 1,8 млн. души в енергийна бедност остават без подкрепа.

„Има ли икономическа и социална логика в това ограничените публични средства да се предоставят безвъзмездно на високодоходни домакинства, докато 1,8 млн. души, живеещи в енергийна бедност, не получават подкрепа за енергийно обновяване? Сегашният модел не просто не решава проблема, а задълбочава социалното неравенство“, посочи Минчо Бенов, директор на "Хабитат България".

В същото време броят на домакинствата, които сами предприемат мерки за енергийна ефективност, се е удвоил за 10 години, по данни от последното национално преброяване. Данните сочат, че една четвърт от домакинствата са приложили цялостни или частни мерки като изолация на дома си. Почти половината жилища са изцяло с енергоспестяваща дограма, а още 17.8% - с частично сменена.

Липсата на ясен механизъм за кандидатстване и финансиране затруднява собствениците, които искат да участват в процеса, твърди инж. Йордан Николов, изпълнителен директор на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС). За целта е необходимо създаването на схема, която да осигури достъпно финансиране чрез комбинация от частични грантове и нисколихвени кредити, вместо да се разчита само на ограничени безвъзмездни средства.

Според инж. Николов проблемът е в т.нар. кампанийност. Той сподели, че още преди пет години е започнал процесът по енергийни и технически обследвания на сградите с цел подготовка за бъдещо обновяване. Въпреки това поради липса на устойчив механизъм процесът е бил замразен. „При тази система на кампанийно обновяване за няколко месеца трябва да се обследват хиляди сгради, което влияе на качеството. Като втора пречка по проекта той отбеляза липсата на указания към строителя и контрол върху фасадните дейности - често няма архитектурни проекти, а качеството на изпълнението не се следи“, казва инж. Николов. Експертът посочи, че енергийната ефективност трябва да се превърне от политика в бизнес, като той вижда решението в колаборацията - държавата да оказва подкрепа на най-нуждаещите се, но същевременно се създадат механизми за привличане на частни инвестиции. Това ще позволи устойчива модернизация на сградния фонд.

.