Елена Хайтова, писател: Наследих Хайтовия вулканичен гняв към всяка неправда

  14 Септември, 09:07     0  

На 15 септември се навършват 105 години от рождението на големия български писател Николай Хайтов. Драматург, публицист, академик на БАН. Певец на Родопа, известен по света. Оставил уникални творби, някои филмирани  -  "Диви разкази", „Капитан Петко войвода“, „Бодливата роза", „Гробът на Левски“, "Троянските коне в България". 

Дъщерята на Хайтов, писателката Елена Хайтова, е продължител на бащините битки. Влюбена в Родопа планина, която възпява в творбите си. Носител на много награди. Автор е на 16 книги, четири от които посветени на баща ѝ, три - на певицата Валя Балканска, и 2 на съпруга ѝ -  поета орфеист Никола Гигов.  

- Г-жо Хайтова, колко тежък жребий е да имаш толкова известен и талантлив баща?   

- Наистина е много трудно да имаш такъв баща - и известен, и борбен, биткаджия. Той водеше много битки и когато си отиде от този свят, се прехвърлиха към нас. Не престанаха опонентите му да атакуват неговите тези. И понеже него го няма, длъжни сме да го защитим ние, защото бащината памет е свята.

Но най-тежката битка съм водила със самата себе си - да намеря пътя си в литературата. Баща ми е известен писател, съпругът ми Никола Гигов - поет и писател. Трябваше да намеря собствена пътека в писането. Горда съм с техните имена, но те ми и тежат, сякаш съм пред изповед.

Работих упорито, за да намеря своя собствен стил.   

- Кои качества наследихте от Хайтов?

- От татко съм наследила желанието да пиша. То неистово ме преследва - дори в моменти, когато имам здравословни проблеми.

Но съм наследила и нещо, което не харесвам - Хайтовия гняв. Съпругът ми казваше: "Не ти трябва вулканът Везувий - като избухнеш, всички го чуват!".   

Когато нещо ме възмути, искам буквално да се изправя на дуел, да водя бой с шпага. Така и не успях да преодолея този гняв, който съм наследила от татко - и той избухваше при всяка несправедливост. После му минаваше и всички отдъхвахме, като след буря. 

Но не мога да търпя неправдата. Възмущават ме думи, в които няма никаква истина - че Хайтов взел ръкописите на Яна Язова, че крадял чужди книги, за да ги издаде като свои, че дори „Диви разкази“ не била негова книга, била спорна, дори го пишеше в Уикипедия. Как ще е спорна най-хайтовската книга!? Бях в София, когато той пишеше „Диви разкази“ в неговата малка кухничка на улица „Латинка“. Ето такива неистини не мога на търпя и тръгвам да водя битка с тези, които ги изричат. 

И двамата с баща ми сме били биткаджии в името на истината. На принципа сме: "Ударят ли те непочтено в гръб, трябва да отвърнеш!".       

-  Кои са най-скъпите спомени с баща Ви?

-  Татко имаше свой метод на възпитание - без никаква дидактика. Като дете бях твърдоглава, много обичах да дращя по стената. Веднъж в Лисичево, където баща ми беше шеф на Горското, взех молива и започнах да рисувам. Майка ми, която беше много строга, ме напляска по ръцете. А баща ми каза: "Никога не бива да се пречи на детето, нека да се упражнява - може да стане голям художник от него, да се окаже бъдещият Микеланджело!". Аз не станах художник, не умея да рисувам, за разлика от дъщеря ми и братята ми, но се заех с писане, станах художник в словото. 

Любим спомен с татко ми е как препускаме из родопската гора яхнали буен кон. "Карай по-бавно, дръж Ленчето да не се пребие!", вика мама зад нас. Но татко не чува, упоен от скоростта и свистенето на въздуха край нас.

Онова препускане е един от най-щастливите мигове в живота ми. 

- Коя беше най-тежката битка на Хайтов?

- Две битки са. Едната е за гроба на Левски, а другата - с близките му колеги от Съюза на писателите.

Битката за Левски още продължава. И от оня свят той продължава да я води. Уж се сложи плоча, уж се доказа, че костите в църквата "Света Петка Самарджийска" са на Левски, но пак, като наближи годишнина на Хайтов, пак авторитетни учени тръбят, че костите на Апостола не са там. Въпреки че има толкова доказателства за това!

Хайтов искаше да напише книга за живия Левски, но споровете около гроба го забавиха. Завъди си безброй врагове, навлече си болести. Но когато Хайтов си науми да брани правдата, нищо не може да го спре.

Трудна беше и другата му битка - със събратята от писателската гилдия.  Тежък удар беше - 85 интелектуалци, сред които 55 писатели, под ръководството на Радой Ралин бяха написали нечувани клевети срещу Хайтов до Съюза на писателите - за кражби, за легионерство, за преписани книги. След това нито един от 55-имата писатели не си призна - обясниха, че били подведени, ставало въпрос за друго. И клеветите останаха безпочвени, а УС на СБП декларира, че объркването дошло от инерцията в началото на демокрацията хората да се подписват под разни писма, без да знаят какво точно съдържат.

Имаше колегиална завист срещу него, а и той се завираше в конфликти, защитаваше политически неудобни хора. Нямаме друг такъв даровит български писател, чиито десет от най-хубавите разкази са филмирани, а славата се носи по света, казваше секретарят по пропагандата в ЦК Стоян Михайлов.

Макар че Хайтов беше жестоко опарен от колегите си, той пак се нагърби да оглави писателския съюз, за да го извади от батака - спаси имуществото, оформи регистрация. Така че за баща ми не важеше мъдростта "парен каша духа". С голи ръце той се втурваше да защитава истината, когато беше убеден в нея.

Хайтов много се пазеше от радостите, защото при него след всяка идваше тупалка, редуваха се хубаво с лошо в неговия засукан свят. Един момент е радост, а следващият те удря с брадвата от другата страна и трябва да си готов и за двете.

- Коя от творбите на Хайтов би ни била най-полезен урок в днешното мътно и динамично време?

- Публицистичната книга „Троянските коне в България“, която излезе след смъртта му, книгата за Левски, и най-вече есето му „Докато са живи“. В него има толкова ценни уроци - на коленопреклонно уважение към родителите и рода, което е толкова огромна липсва на обществото ни днес. Тези творби трябва да се включат в учебниците.

За съжаление, не успяхме да се опазим от „троянските коне“, за които Хайтов ни предупреждаваше. Баща ми казваше: "Имало е и по-страшни времена, но никога по-подли!".

- А какво би казал Хайтов на днешните управници?

- Нямаше да му хареса днешното време. Баща ми излезе прав, че 21-ви век ще е век на парата, не на човещината. Днес ни трябва един нов Крали Марко, който да развърти боздуган, да ни стресне, да оправи България. 

Баща ми се възмущаваше от наводняването на езика ни с чуждици. Ако днес беше жив, щеше да се стресне от опростачването на езика ни - и при управниците, и по медиите. А това води до разлагане на духа на нацията. Първо научете хубав български, преди да се осмелите да водите хората, това щеше да им каже Хайтов.

Днес баща ми сигурно би имал десет пъти повече опоненти, защото не  можеше да търпи неправдите.

 А що се отнася до свободата - той винаги си е бил свободен. И преди 1989 г. е пишел това, което мисли. Той е от тези, които са били готови да платят цената, да отстояват своята истина. 

- Стигат ли четири написани книги за Хайтов?

- Досега са четири. В момента пиша „Разкази в белия чаршаф“, където пак има страници за него. В последната книга - „Заветът на козия рог“, разкривам своята истина за „Козият рог“. С филма, според някои недоброжелатели, се излагаме пред света, като представяме отмъщението като единствен изход. В родната къща на татко в Яврово открих закачен кози рог. Сложих го на ухото си и вътрешен глас ми каза, че „Козият рог“ не е филм за отмъщението, а за любовта. Никой не може да преобърне влюбеното женско сърце в отмъщаващо. След като Мария се влюбва, това слага край на отмъщението за майка ѝ. Филмът доказва колко силно е влюбеното женско сърце.

- Четат ли Хайтов днешните младите хора?

- Радващо е колко много млади хора четат Хайтов или го гледат на сцената! Младият Илиян Марков направи чудесен спектакъл „Дърво без корен“, в който е събрал няколко разказа.

Влади Въргала пък участва в постановката на Търговищкия театър „Когато светът беше шарен“, която гостува и в Пловдив.

Имам познато семейство от Варна, почитатели на Хайтов, които специално са ходили до Яврово, за да хвърлят пъпчето на детето си в Хайтовия двор. Саяна е вече голямо момиче, журналистка, и е горда с връзката си с писателя. 

Интересът и любовта на тези млади хора доказват колко нужни са ни Хайтовите истини и каузи.

 

Възпява хората на Родопа Асан Мешов от Лъкавица е най-добрият му приятел

Почти всички прототипи и герои на Хайтов му бяха приятели, споделя Елена Хайтова. Писателят създавал връзка с хората, умеел да слуша, създавал "слепване" с героя, който е избрал.  

Хайтов предпочитал да се среща и да пише за хора, които не са като дялани камъни, а са ръбати, като него самия. Като се търкулнеш, да има къде да спреш, по думите на писателя. Героите му са предимно от Родопите, повечето българомохамедани. Смятал ги за хора с изключително богата душевност. 

Няма по-толерантен от него към религиозните различия на родопчани. Цели села стават известни благодарение на героите, които е избрал. Неслучайно Хайтов е обявен за почетен гражданин на Девин, защото от този край са повечето от героите му.

Най-голям приятел на писателя е Асан Мешов, с когото са на паметника пред Родопския драматичен театър в Смолян. Няма друг такъв паметник на писател със своя герой - Хайтов е в естествен ръст, прегърнал е своя духовен приятел, герой от разказа му "Сватба". Асан Мешов  е нисичък, с потури и фес, но гордо стиснал книгата "Диви разкази".

Бронзовият паметник, излъчващ обич, е доказателство, че в Родопа планина съжителстват мирно мохамеданската и християнската религия. И техен пазител е прочутият писател родопчанин Николай Хайтов.

В дома си в Лъкавица - над Лъки, Мешов имал специална витрина с подаръци от Хайтов, който му ги носел или изпращал от всяко пътуване в чужбина.

Елена Хайтова издирва потомците на бащините си приятели. Внукът на Мешов учи инженерство, отличник е. Племенниците на отвлечената мома в „Мъжки времена“ пък работели в общината в Смолян.

Любопитно е, че близките на Хайтовите герои успяват в живота, явно имат предците си и написаното за тях за пример, казва дъщерята на писателя.

 

"Козият рог" на крачка от "Оскар", но и с черна прокоба

"Козият рог", един от най-популярните разкази на Хайтов, е основа за едно от върховите постижения в българското кино. Филмът с режисьор Методи Андонов по сценарий на Николай Хайтов се разминава на косъм с "Оскар", след като влиза в топ 5 на селекцията на номинираните чуждестранни ленти. Разказва разтърсващата история за козаря  Караиван (Антон Горчев), чиято жена е изнасилена и убита от турци.  Покрусеният мъж прибира малката си дъщеря Мария в планината и я възпитава като мъж, за да отмъсти на насилниците. И тя един след друг ги убива, оставяйки до труповете неизменно кози рог. Когато Мария (Катя Паскалева) се влюбва в млад овчар, тя забравя за отмъщението.  

"Козият рог" е един от най-награждаваните български филми на международни фестивали. Лентата от 1972 г. е продадена в 62 държави. Смята се, че е в личните колекции на Франсис Копола и Педро Алмодовар.  

Смърт покосява голяма част от създателите на филма. Твърди се, че прокобата е вследствие на черна магия за смърт, направена върху екипа.    

Черната поредица започва, когато пръв в съня си умира през 1974 г. режисьорът Методи Андонов едва на 42-годишна възраст.    

В средата на 80-те загива актьорът Милен Пенев, изпълнил във филма ролята на младежа, в когото се влюбва героинята на Катя Паскалева ​- Мария. Тялото му е открито с нож в сърцето в градинка в столицата на 1 януари 1992 г.

Пагубното пристрастие към алкохола съсипа без време и неговия колега Антон Горчев - Караиван, бащата на Мария в „Козият рог“, който издъхна, потънал в мизерия и забрава. 

Само в рамките на две седмици в отвъдното се преселват сценаристът Николай Хайтов, изпълнителката на главната роля Катя Паскалева и Мария Нейкова, авторката на прочутата балада към филма „Вървят ли двама“. 

 

По света:В Брюксел изучават "Диви разкази"

Името на Николай Хайтов е известно по света, където е възприеман като голям стилист, колоритен писател, оригинален творец. 

През 1976 г. той получава първа награда на световен конкурс за къс разказ в немския град Арнсберг. Първата му книга - "Шумки от габър", е обнародвана 7 пъти в България и 4 пъти в странство.

Знаменитите „Диви разкази“ излизат през 1967 г. Имат 15 издания у нас и 32 в чужбина. Книгата е преведена на 28 езика, включително китайски, в 22 страни. Критиците са изписали десетки страници, опитвайки се да разгадаят тайната на творбата.

След като "Диви разкази" е преведена на фламандски в Белгия, в Брюксел излиза коментар на критичката Ману Вахеманс със заглавие: "Дивите българи - увличащи и вълнуващи". "Разказите са сочни, екзотични. Героите са описани като силни синове на Балкана. Това е бестселър в следвоенна България, а езикът е фойерверк", пише Вахеманс.

И до днес в Университета в Брюксел, в сърцето на Европа, преводачът Раймонд Детре преподава „Диви разкази“ на белгийски студенти. В лекциите си Детре налага тезата, че за една литература не трябва да се съди по големината на страната, а по мащаба на талантите. А Хайтов е писател, който се мери с голямата европейска мярка.

"Хайтов е писател с европейски мащаб, с остра наблюдателност и проникновение", пише норвежкият преводач  Четил Хаугел.

Родният му дом не стана музей, нарекоха му чешма

Родното Яврово, високо в планината над Асеновград, вдъхновява сладкодумеца Хайтов да напише някои от най-хубавите си творби. Приживе писателят прекарва години наред в родния си дом летата от май до октомври, където пише и води дълги разговори с местните си приятели.     

За съжаление, къщата, където са създадени толкова литературни бисери, не стана музей на Хайтов, въпреки желанието на трите му деца. Домът е продаден на търг и купен от племенница на съпругата му Жени Божилова. Само паметна плоча напомня колко специална е тази скромна къща.   

По инициатива на Елена Хайтова е поставена паметна плоча и в родното село на майка ѝ - Хвойна, на дома, където и баща ѝ е живял две лета, докато е бил управител на Горското на Персенк. В къщата стопанинът Георги Даскалски е създал неофициален музей на Хайтов - с чанове, с книги на писателя.

Чешма в памет на Хайтов е изградил синът му Александър в къщата в Радуил, където писателят е живял. В живописното село в полите на Рила има улица и парк, наречени на автора на "Диви разкази". Радуил бил специално място за Хайтов - местните хора го защитили, когато бил наклеветен като враг на  социализма и го грозели 8 години затвор.