Програмата за подкрепа на местните общности „Забавно лято, грижовна есен“, която се реализира в тютюнопроизводителните региони на България от Фондация BCause с финансовата подкрепа на Филип Морис България, отбеляза 10-годишния си юбилей.За наследството, за най-вълнуващите спомени и преживявания и за новите хоризонти, разговаряме с Елица Баракова - изпълнителен директор на Фондация Bcause, и Цветан Филев - председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите - 2010 (НАТ-2010) в България.
- Кое беше най-голямото предизвикателство при изграждането и развитието на програмата през годините?
- Елица Баракова: Програмата „Забавно лято, грижовна есен“ включва голямо разнообразие от хора и организации от различни региони, градове и села на различна възраст, професии, занятия, различно ниво на дигитални умения и т.н. Това я прави сложна и в този смисъл и предизвикателна за осъществяване, но Фондация BCause е добре подготвена да се справи.
От самото начало планирахме развитието на програмата с оглед нуждите на тези различни групи, оценявахме спецификата им, привличахме и се вслушвахме в съветите на партньори с опит с конкретната група и дейност, наблюдавахме развитието на отделните компоненти и текущо ги коригирахме и надграждахме. Предизвикателството изчезва с експертите от Народно читалище „Бъдеще сега“, болниците, с които работихме, Българската болнична асоциация, нашия център за предприемачество „Ринкър“ и благодарение на устойчивата подкрепа на Филип Морис България. Най-предизвикателни, или по-скоро невъзможни, са програмите с цели за веднага. Тази не е от тях. Напротив, с дарителите работим с търпение и мисъл за преследваните цели, заедно създаваме концепцията и ключовите елементи на програмата и на тях разчитаме за помощ с местна информация от регионите, контакти, комуникация.
- Защо определяте програмата като „програма за учебник“? Какво я прави пример за подражание?
- Програмата следва стандартите за създаване и реализиране на обществен проект: с оценка на нуждите, поставяне на цели на ниво дейности и резултати, мониторинг и правилно събиране на данни, годишна оценка, ново планиране.
Най-важното за добрата програма е тя да не преследва само изпълнение на дейности и преминаване на хора през тях. Реален резултат и ефект от нея има само ако участниците са взели нещо за себе си от нея, знаят повече, умеят нещо, променили са нагласите си или поведението си.
„Забавно лято, грижовна есен“ следи точно тези резултати, освен това колко души са взели участие в дейностите, за да имаме отговори на въпроса „И какво от това?“. Част от тези показатели за резултати са измерената разлика в знанията на децата, но и увереността им в собствените сили, подобрените умения за работа в екип; процентът на възрастни хора, които са следвали лекарските съвети през миналата година; учителите и училищата, които са решили да въведат подходите на преподаване, на които са се учили; броят на предприемачите, чиито бизнеси са „живи“ и продължават работа.
С този план, със следенето на тези индикатори, програмата знае точно защо успява и има доказателства за това! Чувството на гордост и щастие са съвсем отделен пример!
- Има ли история или пример от участник, който най-добре илюстрира влиянието на програмата върху живота на хората?
- Камен Бакърджиев живее и развива бизнеса си „Цветята на Камен“ в село Орешник. Родом от Сакар, след като завършва ландшафтна архитектура, той се връща и работи за съживяване на своя роден край. Камен не е само един от предприемачите в Академията за местни предприемачи, не е само производител на цветя, той е още художник, природозащитник, организатор на благотворителни събития. Изключително активен във всеки аспект на местния живот, Камен в момента майстори мартеници. Помага за различни младежки дейности, сам обучител и водач на екологични експедиции.
Подкрепата към хора като Камен е инвестиция в местното общностно развитие.
- Как виждате ролята на образованието и предприемачеството като двигатели за развитие в тези региони?
- Няма нужда да убеждаваме когото и да било, че доброто училище е най-важното за хората с деца в едно населено място - родители пътуват километри в големите градове, за да водят детето си при по-добрата учителка по математика, по-безопасното училище, училището с най-яката СТЕМ стая. В регионите, в които работим, има големи училища с хубави сгради. Учителите обаче са съставката, която прави училището привлекателно, учителите, които обичат децата и търсят най-прекия път към сърцата и умовете им. Академиите „Забавно лято“ и обученията в сугестопедичната програма „Уча с любов“, в проектно-базиран подход и различни методи за учене чрез преживяване помагат на учителите да се справят с динамичния детски свят. Десет години след началото на програмата участвалите училища са напълно способни да организират сами летни академии!
Но освен добро образование, младите хора, естествено, търсят и възможност за работа и достоен живот. Знаете, че проблемите на малките населени места, като лошата свързаност и отпечатъка на демографската криза, няма да изчезнат в близките години и в малко от тях е вероятно да пристигне голям инвеститор, предлагащ сто работни места. По-реалистично е хората да се научат да оценяват ресурсите, с които разполагат в това място, нуждите на местните, туристите (а понякога и други далечни пазари) и да умеят да разкриват малки бизнеси, отговарящи на тях. В програмата подкрепихме повече от 70 екипа от предприемачи в съвсем начална фаза на идеите им и те показват как семейният бизнес и инициатива им носи доходи и независимост, но още и спокойствие, и позитивно отношение към живота и средата. И успехът привлича подкрепа!
- Как оценявате въздействието на програмата „Забавно лято, грижовна есен“ върху тютюнопроизводителните региони през последните 10 години?
- Цветан Филев: Програмата „Забавно лято, грижовна есен“ през изминалите 10 години вдъхна живот в тютюнопроизводителните региони на страната. По принцип те не са привлекателно място за живеене и в тях преди програмата нямаше много поводи за радост и занимания за децата, особено през летните ваканционни месеци, както и специално внимание и отношение към възрастното население.
Затова смятам, че всички направления по програмата изиграха своята положителна роля. Първо - децата разбраха, че освен скучно и горещо, лятото може да е забавно и изпълнено с полезни занимания. Второ, възрастните хора в по-малките населени места, които по една или друга причина преди програмата не са успявали да обърнат внимание на собственото си здраве, през последните 10 години бяха обгрижвани ежегодно от различни медицински специалисти.
- Какво е личното Ви впечатление от срещите с хората, които са се възползвали от възможностите на програмата?
- В началото първите ми срещи бяха с кметове на населени места, директори на училища, тютюнопроизводители, техните семейства и представителите на Фондация BCause. На по-късен етап се включиха учители, доктори и предприемачи. Целта беше да се създаде доверие между всички тези звена. Не беше лесно, но си струваше! Самите числа казват всичко - 10 години програма „Забавно лято, грижовна есен“, над 4000 деца в „Забавно лято“, над 20 000 възрастни хора в „Грижовна есен“, над 400 проекта в Академия за „Местни предприемачи“, над 30 подпомогнати проекта. Личното ми впечатление в едно изречение звучи така: Усмихнати очи и огромно оправдано доверие!
- Как програмата допринася за икономическата и социалната устойчивост на тези региони?
- Смятам, че много млади хора с потенциал разбраха, че могат да се развиват и в по-малки населени места, освен в големия град. Получавайки насоки, консултации и обучения от менторите на програмата, дори и тези, които не получиха финансова подкрепа, разбраха, че с малко повече упоритост, труд и креативност мечтите се сбъдват. За спечелилите е ясно, че чисто икономически всяка една финансова подкрепа е добър старт за техните начинания. Те го оценяват много. Голямата добавена стойност е за всички участници - деца, възрастни, педагози и предприемачи. Тя се нарича приятелство, емоция и полезен социален контакт.
- Кои качества търсите, когато оценявате участниците и техните проекти като член на журито?
- Иновативност, смелост, съхраняване на традициите и желанието на участниците да живеят и работят в родните си места и общности.
Материалът се публикува с подкрепата на Филип Морис България
В кръчмата мъж си пийва, замезва. Опитва се да набоде една маслинас вилицата, но тя се търкаля из чинията и пада на покривката. Другият на масата я бодва и я излапва. Мъжът отбелязва: – Щеше да я боднеш друг път, ако не бях я омаломощил!
още вицове