И стана чудо - пета предизборна кампания за две години! То е като пет пъти да се ожениш и разведеш. Господин избирателят, който беше подлъгван да се жени за партийните си фаворити и после принуден да се развежда, днес отново е в незавидното състояние на ергенлък. Разочарован от предишните бракове, с разбити илюзии и надежди, той пак е призован да избере една от партиите или коалициите, докарани като на пазар за булки. Накипрени, с много червило, руж и тонове грим, по-спонсорираните - и с много силикон, който ги извежда с едни гърди напред, гледат го прелъстително и обещаващо. И му казват: Твой дълг е да избереш една от нас!
Избирателят не иска червен фенер, а правителство
Избирателят ерген обаче се дърпа. Вече е наясно, че под макиажа не се крие нищо ново, красиво, възхитително и вдъхновяващо. Нищо от това, което да го накара за пореден път да даде гласа си в името на светлото бъдеще. Знае, че щом конкурентките се озоват в онази сграда, дето съединението прави силата, ще се хванат за косите, ще се обиждат на мафиотки, ще плетат интриги, ще съскат, ще се щипят, ще се изчегъртват, ще си изкарват кирливите ризи и ще обясняват коя от коя е по-грозна, по-корумпирана и по-задкулисна. И то с реплики, от които биха се изчервили и жриците на любовта. А избирателят не иска червен фенер пред сградата, иска правителство. Иска крякащите партийни създания да млъкнат, да се вразумят, да се помирят дипломатично и да сформират едно що-годе парламентарно мнозинство, което да застане зад редовен кабинет. А той да се заеме най-после със смазващите проблеми във вътрешен и международен план, които вече дотам не търпят отлагане, че заплашват самото съществуване на господин избирателя.
Влизане и излизане - в Шенген и от парламента
Накипрените партийни същества обаче го гледат обещаващо и му говорят за световния мир, джендър идеология и местене на паметници - все неща, заради които сън не го лови. Инфлация, обедняване, все по-скъпи храни, изоставащи доходи и прочие битовизми не се вписват в романтичната престава, които накипрените имат за избирателя ерген. И упорито искат да спечелят симпатията му по един и същ начин: тръгват от едни и същи стартови позиции, които предначертават едни и същи финали - кратък престой в парламента, парлама без реални действия, лозунгови призиви за борба с корупцията, съдебна реформа, ускорено влизане в Шенген и еврозоната - и то дошло време за излизане. От парламента. Някои дори вече се готвят да избори две в едно наесен. С което ще затвърдят подозрението, че нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили.
Боне не вярва на обещания, а Сивушка и Белчо - със сигурност
Накипрените притежават чудното качество през няколко месеца да тръгват ентусиазирани на избори и се гневят на избирателя, че не споделя ентусиазма им. Едно отчайващо повторение на пасторалното: Като заваляха предизборни обещания, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали - напоиха хубаво надеждите на избирателя, станаха само за оране. И за засяване на обещания. Но Боне Крайненеца може би вече не вярва в тях, а Сивушка и Белчо - със сигурност. Защото родното земеделие някак не може да цъфне и върже от само себе си, а само се диви как пристигат картофи от САЩ, домати от Турция и ябълки от Полша - все традиционни наши производства, които някога разнасяха славата на българския земеделец из Европа. Но традициите не са това, което бяха. Отколешната връзка на българина със земята вече е модернизирана, максимата „дебел сняг - дебел комат“ е преобразувана в „дебела корупция - тънък асфалт по магистралите“.
Когато не могат да се оправят сами, ги оправят сценаристите
От години накипрените обещават да се справят с корупцията, докато на така наречените наши западни партньори им писна и Европрокуратурата пристигна с гръм. По всичко личи, че партньорите са на косъм от второ писване: и ще притиснат крякащите партийни същества, които ще населят след месец парламента, да излъчат правителство. А те, западните партньори, си имат изпитани методи за убеждение, нещо като градската легенда за Кръстьо Сарафов - „Ке го игра ли наш Кръсте царот, или да?“.
Много непатриотично и конфузно, но как иначе да стане, след като избирателят иска правителство, но не знае как да го постигне, а накипрените също искат да управляват и също не знаят как да го постигнат.
Тоест, ергенът иска, но не може, а накипрените - също.
Свидетели сме на едно дълготрайно взаимно неможене.
А когато ергенът и кандидатките не могат да се оправят сами, ще ги оправят отвън - продуценти, режисьори или пък сценаристи.
В съда: -Забравете, че работите в Статистиката и кажете истината, само истината, цялата истина…
още вицове